Разходите за здравеопазване в България нарастват по-бързо от приходите, населението застарява, а близо 50% от работната сила вече е над 45 години, като тази тенденция едновременно повишава нуждата от лечение и ограничава приходите от здравноосигурителни вноски. Това стана ясно от новия доклад на Health Metrics, представен от здравния икономист Аркади Шарков и Екатерина Иларионова пред журналисти в пресцентъра на БТА. 

Аркади Шарков и Екатерина Иларионова, Health Metrics
Аркади Шарков и Екатерина Иларионова, Health Metrics

Здравеопазването отдавна не е изолиран сектор. То е функция на глобалната икономика – и в момента тази функция се пренаписва.

След краткия период на деескалация през уикенда, напрежението отново се изостри, като дори се появиха сигнали за взаимно възпрепятстване на корабоплаването през Ормузкия проток. Резултатът е рязък спад на трафика – до около 95%. Само че конфликтът в Близкия изток се отразява и на пазарите на лекарства в Европа. По думи на Аркади Шарков във Великобритания това вече води до дефицити, тъй като значителна част от лекарствата там зависят от доставки от Индия, включително антибиотици и други ключови продукти.

"Към момента Европа остава частично защитена от тези сътресения, но ефектът неминуемо ще се пренесе и върху европейския лекарствен пазар", каза Аркади Шарков. 

България - страната с едни от най-евтините лекарства в Европа 

Европа губи позиции в биофармацевтичната надпревара. Данните показват спад в инвестициите в научноизследователска дейност и устойчива ерозия на цените на лекарствата – между 1.5% и 2% годишно. Причината е, че цените на лекарствата в ЕС са строго регулирани, а в САЩ ценообразуването е свободно. 

Това създава асиметрия, която започва да пренарежда производството. Политики като „най-облагодетелствана нация“ (MFN), обсъждани отвъд Атлантика, могат да доведат до изтегляне на фармацевтични мощности към САЩ – с директен ефект върху достъпа и цените в Европа.

Аркади Шарков каза, че у нас цените на лекарствата остават едни от най-ниските в Европейския съюз, като тяхната стойност се формира по референтен модел на база най-ниската стойност сред група от десет държави. Така лекарствата на българския пазар са по-евтини от тези в Румъния, Франция, Латвия, Гърция, Словакия, Литва, Португалия, Словения и Испания. 

"Цените на производителя се определят от специален Съвет и по закон са най-ниски в Европа", допълни Шарков. 

Това до една степен кара фармацефтичните компании да нямат особен интерес да предлагат много от продуктите си тук и води до изтегляне ня някои от тях. От друга страна доклада на Health Metrics показва, че от 2022 г. до 2025 г. фармацефтичната индустрия е увеличила отстъпките си към НЗОК със 115%. 

Тези отстъпки достигат близо 450 млн. евро за 2025 г. и с очакване да надхвърлят 500 млн. евро през 2026 г. Експертите казват, че това поставя под въпрос устойчивостта на модела и достъпа на пациентите до съвременни терапии. Настоящият модел води до ситуации, при които част от компаниите предоставят лекарства при много ниски или дори отрицателни стойности и е предпоставка за изтеглянето на много от тях от пазара, като същевременно отказва нови компании да навлязат. 

Инфлацията в здравеопазването 

Официално инфлацията в здравеопазването през февруари 2026 г. изглежда отрицателна (-7.2%). Реално обаче това е статистическо изкривяване, породено от административни решения от 2025 г. При изчистване на ефекта, реалната инфлация е около 4.5% – двойно над общата за икономиката.

Демографията като скрит дефицит

Вторият, много по-дълбок проблем, е демографският.

България е сред най-бързо застаряващите общества в ЕС. До 2050 г. делът на хората над 65 години може да достигне 37%. Вече днес близо половината от работната сила е над 45 години.за

Това има проста аритметика:

  • повече възрастни = повече хронични заболявания
  • повече заболявания = повече разходи
  • по-малко работещи = по-малко приходи

В момента на един човек над 65 години се падат под трима в трудоспособна възраст. Това е коефициент, който прави сегашния модел на солидарно финансиране все по-трудно устойчив.

На този фон докладът предлага пакет от мерки за повишаване на приходите в бюджета на НЗОК за 2026 и 2027 г. и стабилизиране на системата:

  • Преразглеждане на здравноосигурителната вноска и включване на работещите в публичния сектор (от сегашните 8% към 10% при поетапен и социално балансиран подход), с потенциал за кумулативни ползи над 3 млрд. евро до 2040 г.  
  • Намаляване на броя на неосигурените лица (оценявани на 11-12%) чрез по-активни политики и контрол 
  • Целеви трансфери от държавния бюджет, включително чрез акцизи върху вредни за здравето стоки 
  • Гарантиране на минимален годишен ръст на бюджета за здравноосигурителни плащания от поне 10%, за да се покрива растящият разходен натиск 
  • По-реалистично планиране, защита и пропорционално нарастване на бюджета за лекарства 

Финалният извод на Health Metrics е, че българската здравноосигурителна система е в състояние на натрупваща се структурна уязвимост. Без навременни решения, тя ще продължи да функционира в режим на криза, която може да стане неуправляема. При целенасочени реформи, обаче, България може да премине към по-устойчив, предвидим и социално справедлив модел на здравно финансиране.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !