В кафене Свети Георги в Ласта - планинско селце в района на Пелопонес в Гърция, вече няма кой да сервира.

Вместо това има система, която се основава на почтеността – просто си вземате напитка, оставяте дарение и се наслаждавате на реликвите от една отминала епоха.

Снимките на активни жители по стените са в контраст с реалността навън, където пуст площад, изоставено училище и рушащи се къщи предлагат зловещ поглед към бъдещето на страна, застрашена от демографски срив.

Ласта е само едно от стотиците обезлюдени или изоставени “призрачни” градчета и села в Гърция - твърде видим признак на годините на намаляваща раждаемост, икономически затруднения и масова емиграция.

Икономисти предупреждават, че намаляването на населението поставя под голям натиск страна, която току-що е излязла от криза — на фона на липсата на достатъчно млади хора, които да подкрепят икономиката на следващите поколения.

“Гърция отчита много солиден икономически растеж в момента, но ако погледнем напред, поддържането му ще бъде трудно на фона на по-малкото хора, които могат да работят,” казва пред CNBC Берт Колийн, старши икономист в ING.

Падащата раждаемост е екзистенциална заплаха

В Гърция е отчетен един от най-ниските коефициенти на раждаемост в Европа - 1.3. Това е наполовина на коефициента на раждаемост от 1950 г. и доста под необходимите 2.1 за възстановяване на населението.

Миналата година в страната има едва 71 400 новородени, което е най-малкият брой, откакто започва да се води подобна статистика преди близо век. Техният брой намалява с около 6%, в сравнение с 2022 г.

В Гърция в момента се ражда по един човек на всеки двама, които умират, а делът на населението на възраст над 65 г. е близо два пъти по-голям от този на възрастовата група 0 – 14 г.

Това принуди премиерът Кириакос Мицотакис да предупреди за “екзистенциална” заплаха за гръцкото общество, като страната е по-застрашена от повечето държави от по-общите демографски промени, които засягат развитите нации.

“Истината е, че днес нашите граждани са сред най-възрастните в Европа,” каза Мицотакис през миналата година по време на конференция по демографските въпроси. Това е проблем, който засяга някои части на континентална Гърция и множеството й острови повече от други.

“Този спад на населението не се проявява еднакво в цялата страна. Той има своите пикове в конкретни райони, а това означава, че националните стратегии не са достатъчни и са необходими и местни разпоредби, като цялостният демографски срив буквално се превръща в екзистенциален залог за нашето бъдеще.”

Този спад е видим най-вече чрез появата на десетки призрачни градчета и сел - места, в които не живее никой, които са изоставени, тъй като местното население напуска или измира.

Определянето на точния им брой нможе да е трудно предвид това, че те често са отдалечени, но по последни оценки изцяло изоставените градчета и села са близо 200 г.

Много от тях са почти забравени, като порутените сгради са единственият признак за наличието на живот в миналото. Междувременно, други - като Ласта, се превърнаха в източник на туризъм извън традиционните дестинации, като посетителите на кафенето и изоставените сгради искат да се докоснат до част от историята.

При последното преброяване на населението на Гърция през 2021 г. постоянно живеещите в Ласта са били 12 души, но през 2024 г., според CNBC, там няма признаци на постоянно живеещи.

Остатъците от гръцката финансова криза

Демографският спад в Гърция в последно време до голяма степен може да бъде проследен до дълговата криза в страната от 2009 г.

Последвалите спасителни програми доведоха до икономически ограничения и финансови проблеми в продължение на години. Икономиката се сви с една четвърт през последвалото десетилетие.

Младите хора са най-силно засегнати от икономическия спад, като младежката безработица скочи до рекордните 59.5% през първото тримесечие на 2013 г., или над два пъти повече от достигнатото върхово ниво на националната безработица от 27%.

В резултат на това мнозина не успяха да изградят нов живот извън семейните си домове. Онези, които успяха, са в чужбина, като се смята, че над 400 000 души, или 9% от работната сила, са емигрирали в този период.

По-голяма част от останалите се преместиха в големите гръцки градове в търсене на по-добра работа и образование.

Днес повече от половината (53.5%) от гръцкото население живее в столицата Атина и заобикалящия я район Атика, както и във втория най-голям град Солун. Междувременно, всички останали региони, в това число и ценните острови на Гърция, отчитат спад на населението в последните няколко години.

Много демографи казват, че спадът на населението на страната води началото си още от 80-те години, когато е друг период на икономически спад.

Спадът в раждаемостта през онзи период е довел до намаляването на броя на жените в детеродна възраст, като делът на представителките на нежния пол на възраст между 20 и 40 г. в момента е със 150 000 по-малък, в сравнение с преди 5 години.

Инициативи в подкрепа на ръста на населението

Правителството в момента прогнозира, че населението може да намалее от около 10.4 милиона до 7.5 милиона до 2050 г., което представлява спад от над една четвърт.

За справяне с този проблем през миналата година Мицотакис създаде ново Министерство на социалното сближаване и семейните въпроси с цел обединяване и подобряване на подкрепата за деца и уязвими групи.

През октомври министерството обяви, че ще похарчи 20 млрд. евро до 2035 г. за стимули за спиране на намаляването на населението, като детски помощи, повече родителски отпуск и данъчни отстъпки.

София Захараки, която оглавява министерството, заяви, че мерките са проектирани, така че да предоставят сигнал за събуждане на обществото.

“Имаме нужда от шок. Имаме нужда от нещо, което създава усещане за сигурност и оптимизъм, особено у по-младото поколение. Изправени сме не само пред икономически ефект но и срещу проблем с начина на мислене, който е част от съзнанието на много млади хора, вероятно заради повтарящата се криза и чувството на разочарование."

Тя допълни, че финансирането би трябвало да накара повече млади хора да изберат да създадат семейство.

Колийн обаче е скептично настроен, че тези мерки ще са достатъчни, за да се промени тенденцията и че вероятно ще са необходими сериозни промени в политиката, за да се подкрепят демографските промени.

Демографските промени се отразяват на икономическия растеж

Демографският спад на Гърция е в противоречие със значително подобрените икономически перспективи пред страната.

Очаква се гръцката икономика да нарасне с 2.2% през 2024 г. и с 2.3% през 2025 г., изпреварвайки ръста на водещите европейски икономики. Първоначалната прогноза за 2.9% ръст на БВП през 2025 г. беше ревизирана надолу само заради по-общото забавяне на икономическия растеж в ЕС.

Въпреки това, икономисти предупреждават, че демографският спад би могъл, в крайна сметка, да подкопае този икономически растеж в по-дългосрочен план.

“Демографското развитие е от абсолютно ключово значение за икономическия растеж, като цяло. Става дума за това с колко ръце разполагате за работа и колко продуктивни могат да бъдат тези ръце,” казва Колийн, подчертавайки “силната връзка” между ръста на населението в трудоспособна възраст и БВП на глава от населението.

Гърция не е единствена по отношение на този феномен. Демографският спад е проблем, с който се сблъскват много развити държави. Япония и Южна Корея, където коефициентът на раждаемост е 1.2 и 0.72, респективно, през 2023 г., са сред най-известните примери за страни с демографски спад.

В по-голяма част държавите на Запад и в Китай населението застарява бързо и има нужда от по-голяма подкрепа от правителството.

“В момента се намираме в безпрецедентен демографски преход, при който ръстът на глобалното население постоянно се забавя, без много очевидни признаци за предстояща промяна в тази тенденция,” казва Джим Рийд, глобален ръководител макроикономически изследвания в Deutsche Bank.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !