През последните месеци редица западноевропейски лидери и официални лица предприеха важни дипломатически "совалки" на изток. 

Германският канцлер Олаф Шолц посети Пекин миналия ноември, последван от германския външен министър Аналена Бербок през април.

Френският президент Еманюел Макрон също посети Китай през април, заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Испанският премиер Педро Санчес пък беше там през март. 

Но имаше и друго забележително, макар и не толкова широко, посещение в обратната посока. Този месец тайванският външен министър Джоузеф Ву пътува на запад, за да посети Полша, Чехия, Италия и Брюксел. Той проведе множество срещи, включително и с депутати.

В Прага той разговаря с председателите на двете камари на парламента и се появи веднага след чешкия президент Петр Павел на подиума на конференция, организирана от Центъра за европейски ценности за политика на сигурност - единственият мозъчен тръст, базиран в ЕС, който притежава и офис в Тайван.

Посещението на Ву демонстрира една развиваща се тенденция. През последните години страните от Централна и Източна Европа се утвърдиха като едни от най-близките приятели на Тайван, пише изследователският център Atlantic Council. 

Няколко столици от ЦИЕ вече работят за издигането на тайванския въпрос по-високо в дневния ред на ЕС, на фона на продължаващото търсене на нови отношения на блока с Китай.

Голяма част от Западна Европа обаче проявява по-голяма предпазливост при прекрояването на своите геополитически и икономически отношения с Пекин.

Подходът на страните от ЦИЕ към Тайван е до голяма степен функция на техните политики към Китай. Тайван е на преден план за тях главно поради разочарованието от Пекин, а причините за това развитие на нещата са няколко. 

Първо, бившите съветски сателити могат, предвид тяхната история, да бъдат по-чувствителни към заплахите, произтичащи от авторитарните режими.

Тъй като Пекин очевидно се опитва да помогне на руския президент Владимир Путин в офанзивата му срещу Украйна, лидерите и официалните лица от Централна и Източна Европа са в състояние да направят много паралели. 

Китай се превръща в една нова Русия - ревизионистка сила, застрашаваща либерално-демократичния световен ред. Второ, страните от ЦИЕ виждат как Пекин се справи с пандемията от COVID-19 и как безотговорното му поведение допринесе за голяма глобална криза.

Трето, по-резкият подход на Вашингтон към Пекин, който администрацията на Тръмп разгърна, а администрацията на Байдън засили, улесни промяната в подхода сред някои страни от ЦИЕ.

И четвърто, някои източноевропейски лидери са разочаровани от неизпълнените китайски инвестиционни обещания в региона.

Какво показва примерът на Литва? 

Китайската платформа „17+1“, създадена през 2012 г. с мисията да спечели допълнително влияние в ЦИЕ, започна да се разпада. Първата страна, която отпадна, беше Литва през 2021 г., последвана през 2022 г. от Естония и Латвия.

През 2021 г. Литва разреши откриването на тайванско представителство във Вилнюс. Това разгневи Китай, тъй като направи Литва първата страна-членка на ЕС, която използва името Тайван вместо Тайпе за своята икономическа и културна служба. 

Пекин заяви, че това е нарушение на неговия „принцип за един Китай“ и отговори, като понижи дипломатическите отношения с Литва, отзова своя посланик от Вилнюс и нареди на пратеника на страната да напусне Китай.

Пекин наложи и сурови икономически санкции, блокирайки по-голямата част от търговията си с Литва и по-късно оказвайки натиск върху компании в други страни от ЕС да спрат да правят бизнес с балтийската държава.

За щастие, търговията на Литва с Китай беше ограничена и други европейски страни и Съединените щати се притекоха на помощ на страната с търговска подкрепа. ЕС и трансатлантическото единство се оказаха в основата на успешната защита срещу китайския натиск. 

Действията на Пекин обаче би трябвало да послужат като сигнал за събуждане за страните, които все още развиват широк бизнес с Китай.  

Защо Чехия поглежда към Тайван? 

Приятелските отношения с Тайван не означават непременно, че връзките с Китай ще се сринат напълно, като илюстрация за това е случаят с Чехия. Въпреки значителните промени в чешката реторика, засега е избегнато голямо напрежение.

Тактиката на днешните лидери на страната се различава от идеалистичния подход на Вацлав Хавел през 90-те години, когато защитата на Тибет и Тайван беше придружена от значително влошаване на двустранните отношения с Китай.

Десетилетие след като Хавел напусна президентския пост през 2003 г., махалото на външната политика в Прага се завъртя на другата страна, съсредоточавайки се върху бизнеса за сметка на опасенията за правата на човека.

Това бяха времената на социалдемократическите правителства и президента Милош Земан, който веднъж каза в Пекин, че е нетърпелив да научи „как да увеличи икономическия растеж и да стабилизира обществото“ 

Рестартирането на отношенията с Китай вече беше стартирано по време на правителството на Петър Нечас, тъй като неговата Гражданска демократическа партия, която сега ръководи страната, беше доста критична към т. нар. „далайламаизъм" на Хавел. 

По това време Тайван се превърна инструмент за опозицията в Прага да настоява срещу Земан и политиката на "отворените врати" на правителството към Китай.

През 2020 г. председателят на чешкия Сенат Милош Вистрчил - вторият най-високопоставен служител в страната, посети Тайван и се срещна с президента Цай Инг-вен. 

В днешно време дясноцентристкото правителство в Прага възстанови Чехия като един от най-добрите приятели на Тайван в ЕС. Тя се връща към наследството на Хавел по въпроса, като в същото време се опитва да поддържа солидни работни отношения с Пекин.

Тук обаче има два въпроса - колко време ще участва Китай в този процес и има ли достатъчно силна обща програма, по която Пекин и Прага могат да работят заедно?

Междувременно, отношенията между Чехия и Тайван напредват. През март председателят на долната камара на чешкия парламент Маркета Пекарова Адамова посети Тайван, където беше придружена от 150 бизнес лидери, учени и служители, включително директори на национални агенции за контраразузнаване и киберсигурност.

Тя се срещна с Цай и премиера Чен Чиен-дже, като бяха подписани няколко споразумения за сътрудничество и дори имаше спекулации за възможността Чехия да продава оръжия на Тайван, но това се оказа невярно. 

Вече има текущо военно сътрудничество в областта на образованието, както е посочено в меморандума за разбирателство, подписан между чешките и тайванските университети по отбраната.

В момента Прага финализира първата си стратегия за национална сигурност, в която ще се види дали Китай ще бъде очертан като евентална заплаха за сигурността.

Какво следва? 

Има и други държави от Централна и Източна Европа, които се движат в същата посока. Словакия непрекъснато укрепва връзките си с Тайван, а по-рано този месец подписа споразумение за сътрудничество в областта на полупроводниците.

Полша също става все по-критична към Китай и по-приятелски настроена към Тайван, въпреки дългосрочния натиск на полския президент Анджей Дуда за "отворени обятия" към Пекин.

По време на речта си на събитие на Атлантическия съвет през април полският премиер Матеуш Моравецки предупреди европейците за опасностите от задълбочаване на икономическите връзки с Китай. Той също така направи паралел между Украйна и Тайван. 

„Трябва да подкрепите Украйна, ако искате Тайван да остане такъв, какъвто е. Ако Украйна бъде завладяна, на следващия ден Китай може да атакува Тайван", коментира Моравецки.

Според проучване на Европейския съвет за външни отношения, европейското обществено мнение за Китай се е променило изненадващо малко през последните няколко години.

Мнозинството все още възприема Китай като партньор, с когото ЕС трябва да работи, а наративът за "демокрация срещу авторитаризъм" засега не среща масово разбиране, се посочва още в анализа на Atlantic Council.

Не трябва да се очакват краткосрочни или средносрочни дипломатически пробиви по отношение на Тайван. Вместо това по-голямото развитие на икономическото и културното сътрудничество, придружено от засилване на дипломатическите контакти на високо ниво, е вероятният път напред.

По-смели ходове може да дойдат на първо място от държави, които са по-малко икономически зависими от Китай, независимо дали са в ЦИЕ или в Западна Европа, смятат геополитическите експерти. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !