Ако се съди по серията от посещения на западни бизнес лидери в Китай през последните няколко седмици, изглежда, че втората най-голяма икономика в света продължава стабилното си възстановяване след пандемията от COVID-19.

Основателят на Tesla Илон Мъск се срещна с официални лица в Пекин при първото си пътуване до страната от повече от три години, а по същото време Джейми Даймън от JPMorgan Chase беше домакин на конференция в Шанхай, която събра повече от 2500 души от цял свят. 

Стотици големи бизнесмени са направили подобни пътувания през последните три месеца. Висшите служители на президента Си Дзинпин ги поздравяват с мантрата, че след прекъсването, предизвикано от пандемията, „Китай се връща в бизнеса“.

Много от тези бизнес лидери обаче установяват, че Китай вече не е чак толкова гостоприемен, колкото беше преди, пише The Economist. През април правителството засили и без това строгия закон срещу шпионажа и натовари шефа на специалните служби да отговаря за преодоляването на заплахите за сигурността, отправени от американски фирми. 

Държавните данни, които вече са неприкосновени 

Длъжностните лица се позовават на неясно формулирани закони, въведени по време на пандемията, което обърква много чуждестранни компании. Нещо толкова невинно като споделянето на имейл подпис, считан според някои тълкувания на китайските закони за данни като лична информация, с получател в чужбина, може да вкара някой бизнес в сериозни проблеми. 

Пространството за чужденци, правещи бизнес в Китай, вече беше ограничено от разпоредбите, които собствените им правителства, по примера на САЩ, наложиха на китайските компании на фона на нарастващото геополитическо напрежение. Повече от 9000 китайски фирми са били засегнати от западните санкции, според доставчика на данни Wirescreen. 

Сега Си Дзинпин още повече стеснява пространството за "маневриране" на бизнеса в Китай. През март петима служители на американската компания Mintz Group бяха арестувани за нарушение на местните закони, свързани със сигурността на данните. Месец по-късно властите започнаха разследване срещу Bain, консултантска компания със седалище в Бостън, за подобни нарушения. През май държавната телевизия в Китай излъчи кадри как полицията рови из офисите на мултинационалната изследователска фирма Capvision. 

И трите компании изтъкнаха, че работят в съответствие с китайските закони и ще сътрудничат на властите за разрешаването на въпросните случаи. 

Някои чуждестранни компании обаче предпочитат да не поемат подобни рискове и предпочитат да се откажат от китайския си бизнес. На 6 юни инвестиционният фонд Sequoia Capital реши да се раздели с китайското си подразделение, което ще стане отделна фирма. Няколко дни по-късно Financial Times съобщи, че Microsoft ще премести няколко десетки топ изследователи в областта на изкуствения интелект от Китай във Ванкувър, за да избегне привличането им от големите китайски технологични конкуренти, но и поради страх от тормоз от страна на китайските власти.  

Проблемите на онези, които решават да останат

Китай обаче остава твърде голям пазар, за да бъде изоставен изцяло. Но компаниите, които остават на място, трябва да се научат да живеят не с една настойчива суперсила, а с две.

Компании като Mintz, Bain и Capvision често помагат на външните фирми, които искат да стъпят на някой нов пазар (в случая - на китайския). Те работят с такива посредници, за да разберат с кого могат да правят бизнес, да идентифицират всички скрити рискове и да оптимизират трансакциите си.

Комунистическите власти в Китай обаче винаги са гледали "накриво" на подобна работа и са въвели правила за споделяне на данни и държавни тайни, които, ако бъдат наложени, биха могли да бъдат използвани за ограничаването ѝ. Тази година контролът и изпълнението на тези разпоредби вече се извършват много по-стриктно.

WIND Information, китайска фирма за данни, наета от банки и брокери по целия свят за предоставяне на финансова информация за китайски компании, получи заповед от властите да спре да предлага някои от услугите си на чужденци, защото биха могли да нарушат правилата за сигурност на данните. Същото се случи и с Qichacha, друг доставчик на корпоративни данни. 

Няколко китайски анализатори, работещи за чуждестранни компании, бяха посетени от властите и притиснати да представят Китай в по-добра светлина.  

Когато корпорациите се опитват да изкопаят информация отвъд това, което е публично достъпно, нещата стават още по-трудни. Задаването на твърде много въпроси за компания, която се оказва, че има "невидими връзки" с влиятелни служители, може да се окаже особено опасно за любопитния съветник или консултант. Такива въпроси вече просто не трябва да се задават.

И дори обикновената административна и правна работа, необходима в повечето бизнес сделки - от писане на имейли до обмен на информация за банкови сметки, става по-тежка. Докато в миналото чуждестранните фирми се притесняваха най-много от изтичането на тяхната интелектуална собственост към китайски конкуренти, сега те се притесняват от потока на информация от китайските им партньори към тях.

Чуждите компании се борят да се справят с тази опасна нова среда. За да избегнат случайно изтичане на данни, някои обмислят разработването на софтуер, който анализира целия обмен на информация, включително договори и имейли. Те вероятно ще трябва да наемат и обучат хора, за да преглеждат всички данни, които са отбелязани от алгоритмите като чувствителни. Експертите сравняват процеса със системите за борба с прането на пари, които банките и други мултинационални компании започнаха да въвеждат преди повече от десетилетие.

Много западни фирми започнаха да изготвят „планове за действие“ за това как да се справят с новите рискове. Непредвидените обстоятелства, които те разглеждат, включват неща като преразглеждане на договори за наем на офиси, трудови договори и други правни отговорности, ако фирмата внезапно бъде принудена да се оттегли от Китай. 

Пътища, които заобикалят правилата

Междувременно, за да гарантират спазването на китайските закони за данните, съвместни предприятия между чуждестранни и китайски компании преструктурират начина, по който обработват и съхраняват информация. Много съвместни компании, които привидно се управляват като едно звено, разделят хостинга на данни, за да се уверят, че чуждестранният партньор няма да държи нищо, което може да се счита за държавна тайна. Всяка китайска интелектуална собственост се съхранява на китайски сървъри.

Притесненията нарастват и относно заплахата парите на мултинационалните компании да бъдат иззети или замразени в случай на конфликт между Китай и Запада, коментира пред The Economist Марк Уилямс от Capital Economics. Някои чуждестранни фирми въвеждат корпоративни структури, които биха намалили цялостната им финансова експозиция към страната и нейния капиталов контрол. Една от "хитростите" е да се създадат нови компании в Китай, които използват пари, взети назаем от китайски банки, за да купуват активи, държани от първоначалния китайски филиал на чуждестранната фирма. Тази първоначална компания след това превежда приходите от продажбата в чужбина. Ако тези активи бъдат конфискувани, задълженията остават към китайските банки, а не към чуждестранната мултинационална компания или нейната обслужваща банка в чужбина.

Подобни договорености са възможни благодарение на поредица от промени в правилата през последните четири години, които смекчиха критериите за кредитиране на новосформирани чуждестранни субекти.  

Почти сигурно е, че доверието между Пекин и Запада ще продължи да се влошава. Но чуждестранните компании, решени да не се отказват от "китайската си мечта", се оказват в невъзможна ситуация. Те трябва да се съобразяват както със западните санкции, така и с все по-строгите закони на Китай и желанието на Си Дзинпин да контролира трансграничните потоци от информация. 

За да заработи тази система, или Китай, или Западът трябва да си "затворят очите" поне за някои детайли. Преди Китай беше склонен да прави това в името на икономическия растеж. Изглежда обаче, че тази епоха вече приключи. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !