Как една ученическа дипломна работа може да се превърне в приложение, което помага на диабетици? Петя Дамянова, която тази година завършва 12 клас на Технологичното училище „Електронни системи“ (ТУЕС) към Технически университет – София, вероятно знае най-добре отговора на този въпрос. 

Тя представи своя проект DiaHelper в рамките на Деня на отворените врати на ТУЕС, който се проведе през април. Приложението има за цел да събере на едно място голяма част от информацията, необходима на един диабетик, както и да му помогне да организира по-добре своето ежедневие. 

Какво обаче стои зад разработката на такъв проект, по силата ли е на един ученик и защо е важно практиката да присъства в образователния процес - ето какво разказа Петя Дамянова пред Darik Business Review. 

Защо реши да направиш приложение за диабетици и има ли други подобни алтернативи в момента?

Идеята ми беше всичко за един диабетик да бъде събрано на едно място. Не само това колко инсулин си поставил и кога си го поставил, тъй като забравянето му може да бъде много опасно, но и напомняния за рецепти, за изследвания, за посещения при личен лекар, изчисляване на приема на въглехидрати и т.н. 

Една от последните функционалности е да може да се добавят часовете за преглед и да се изпращат нотификации за тях. Това е нещо, което се планира месеци напред и лесно може да бъде забравено. Същото важи и за датата за посещение на аптеката и за покупката на инсулин. 

В момента аз съм единственият човек, който тества приложението, но когато добавя и последните планирани неща, вероятно ще го споделя и с други мои приятели диабетици. 

Как премина целият процес - от идеята до оформянето на работещ краен продукт. Кои бяха най-големите предизвикателства?

Аз получих много голяма подкрепа от моя дипломен ръководител още от началото, когато трябваше да реша как точно трябва да изглежда приложението и какво да включва то.

След това получавах и ценни съвети по време на работата, защото когато човек прави самостоятелно нещо толкова голямо, без да се е сблъсквал с всички възможни проблеми, е много добре да може да разчита на някой с повече опит. 

Миналото лято бях на стаж в софтуерната компания Tumba Solutions, където също научих много неща. До голяма степен те също ми помогнаха да избера в каква посока да развия дипломната си работа, така че да бъде нещо, което да е полезно, но и интересно. 

Започнах да работя по дипломната си работа през септември 2023 г., а през февруари 2024 г., когато беше защитата, приложението вече работеше с основните си функционалности. Впоследствие към него бяха добавени и други, като продължавам да работя по него и в момента.   

Защо е важно учениците да се възползват максимално от събития като TUES Fest и какво научи по време на работата и подготовката за събитието?

TUES Fest дава възможност на хората да видят практически какво се прави в самото училище и да се запознаят с реалните проекти. За учениците, които представяме тези проекти, събитието също е много полезно, защото ни дава възможност да чуем различни мнения и идеи за подобрение.

В моя проект има още много неща, които искам да добавя и да оправя. На TUES Fest при мен дойдоха много хора с диабет, или такива, които имат близки с диабет, и получих много ценна обратна връзка. 

Смяташ ли да развиваш DiaHelper и в бъдеще като комерсиален проект?  

Засега по-скоро разглеждам приложението като стъпка в развитието ми, а не толкова като комерсиален проект. Като човек с диабет, идеята ми беше да помогна на максимален брой хора. 

Засега целта ми е да го усъвършенствам максимално и да разбера дали ще бъде полезно за мен и за моите близки и приятели. В момента на пазара няма много такива продукти за диабетици и дори бих се радвала, ако в бъдеще има повече такива приложения. 

Какво би посъветвала своите по-млади съученици, които сега кандидатстват след седми клас и все още не са сигурни какво да очакват?

TUES Fest е събитие, в което могат да участват и учениците от по-долните класове. Всъщност, колкото по-рано започнат да се включват, толкова по-добре за тях, защото дори проектите им да не са съвършени, ще получат много ценен опит. 

Бих ги посъветвала да участват на такива събития, дори да е с по-малки проекти. Много е важен и начинът, по който презентират своите постижения и умения.   

Когато аз кандидатствах след седми клас, както повечето деца, не бях съвсем сигурна какво искам и какво очаквам. Майка ми може би изигра по-сериозна роля, за да ме насочи към ТУЕС, но от днешна гледна точка изобщо не съжалявам за това решение. 

Обучението там не е лесно и не е за всеки, защото училището може да ти даде много, но само ако ти искаш да го вземеш и си готов да положиш усилия за това. Трудно е, но си заслужава. 

Дори да не продължиш да се развиваш в технологичната сфера, придобиваш много ценни навици в работата в екип, спазването на крайни срокове и представянето на това, което си направил като нещо свое. 

Върху практическата част от обучението се набляга силно и почти по всички предмети имаме курсови работи. Те трябва да бъдат представени и защитени по подходящ начин, да докажеш, че си разработил сам и т.н.  

Срещат ли се достатъчно често бизнесът и образованието в България?

Аз мисля, че това е едно от най-ценните неща в ТУЕС.  След 11 клас имаме задължителна практика през лятото в различни компании. И тъй като аз вече знаех, че искам да правя мобилно приложение за дипломна работа, избрах компания от тази сфера.

Големият плюс беше, че стажът не беше двуседмичен, както на повечето места, а за срок от три месеца. Това ми помогна много в запознаването с целия процес и това как се започва едно подобно нещо буквално "от нулата".  

Събития, като Hack TUES и TUES Fest, също дават възможност на учениците да се срещат с представители на бизнеса. Те могат да получат много ценен опит дори под формата на неформален разговор за своите проекти. 

А има и много завършили "туесари", които помагат за връзката между фирмите, в които работят, и техните бъдещи колеги, които все още учат. 

Какво следва след ТУЕС - университет, работа по специалността, развитие на собствен бизнес или нещо съвсем различно?   

Аз реших да кандидатствам в Техническия университет. Обмислях и вариант за следване в чужбина, но чувствам, че съм много привързана към България и затова предпочетох да остана. 

А и аз съм на мнение, че това решение човек трябва да вземе сам, а не да разчита на родителите си. Ако при избора на средно образование те имат много важна роля, то за висшето би трябвало решението да е самостоятелно. 

Имам много познати, които заминават в чужбина, защото родителите им смятат, че това е най-правилно, най-престижно и т.н. От друга страна, много от хората, които заминават да учат зад граница, в крайна сметка, го правят с намерение след това да се върнат в България.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !