Социалният психолог Джонатан Хайд вероятно е доста непопулярен сред тийнейджърите в САЩ в последните няколко седмици.

В най-новата си книга той на практика призовава за революция в начина, по който родителите предоставят достъпа до смартфони и социални медии на своите тийнейджъри.

По-простичко казано, Хайд пише, че децата трябва да имат малък или не трябва да имат почти никакъв достъп до нито едно от двете, докато не навършат 16 г.

И докато някои поставят под въпрос научната обосновка зад тезата на Хайд, той твърди, че неговата гледна точка се дължи на години изследвания, които описват нарастващи проблеми с психичното здраве сред американските деца на възраст между 8 и 12 г. и тийнейджърите, и статистика, която показва, че много тийнейджъри в САЩ вече са депресирани или изпитват тревожност по някакъв начин.

Американската психологична асоциация (APA) споделя неговите притеснения в нов доклад, в който се посочва, че дизайнът на платформите на социалните медии “по своята същност не е безопасен за деца.”

В доклада на APA се казва, че децата не разполагат с “опита, преценката и самоконтрола” да управляват себе си в тези платформи.

От асоциацията казват, че това бреме не трябва да пада изцяло върху родителите, магазините за приложения или младите хора, а и върху разработчиците на платформите.

Родителите обаче вероятно не могат да разчитат на разработчиците, което води до заключението на Хайд – достигнали сме преломна точка като общество и ако възрастните не предприемат действия, те може да изложат на риск психичното здраве на всички млади хора за неопределен период от време.

Ето какво казва той пред CNN по отношение на неговите данни, книгата и това какво очаква родителите и тийнейджърите.

Как се озовахме в тази трудна ситуация?

Децата винаги са имали детство, базирано на игрите, но ние постепенно позволихме на това да избледнее заради засилващите се страхове от отвличания и други заплахи през 80-те и 90-те. Технологиите са нещото, което се появи, за да запълни цялото това време.

През 90-те мислехме, че интернетът ще е спасител на демокрацията. Той щеше да направи децата ни по-умни. Тъй като повечето от нас бяха оптимисти по отношение на технологиите, не вдигахме реално тревога, когато децата ни започнаха да прекарват по четири, пет, шест, а в днешно време между седем и девет часа на ден, на телефоните си и пред други екрани.

Основният теза на книгата е, че ние бяхме прекалено предпазливи към децата си в реалния свят и недостатъчно предпазливи онлайн. И за двете части на това твърдение може да видите как направихме това, мислейки си, че нещата ще са наред. Грешали сме и за двете неща.

Кои са най-озадачаващите данни?

Нещото, за което се сещам веднага, е откритието, че при тийнейджърите имаше най-много счупвания на кости преди. Преди 2010 г. вероятността тийнейджърите да посетят болница заради счупена кост беше много по-голяма, в сравнение с която и да е друга възрастова група.

В първите години на миналото десетилетие нивата на хоспитализация на тийнейджърите паднаха, а в днешно време е малко по-малко вероятно те да си счупят кост, в сравнение с техните бащи или дядовци.

Те прекарват по-голяма част от времето си на компютрите или играейки видеоигри, така че са в безпасност във физическо отношение. Твърдя обаче, че това е за сметка на здравословното развитие на момчетата.

Тази криза на психичното здраве засяга ли различно момчетата и момичетата?

Основните факти по отношение на разликата между половете са, че когато всички се сдобиха със смартфони в началото на миналото десетилетие, момчетата се насочиха към видеоигрите и YouTube и Reddit, докато момичетата предпочитаха повече платформи, като Instagram, Pinterest и Tumblr.

Втората разлика е, че момичетата споделят емоциите си повече от момчетата. Те говорят повече за своите чувства и са по-открити едни с други.

Нивата на тревожност при момичетата нарастват много в този период (между 8 и 19 години), веднага щом станат хиперсвързани помежду си чрез социалните медии.

Самонараняването е начин, по който някои момичета са се справяли с тревожността в исторически план, а тези нива също нарастват значително в началото на миналото десетилетие. Преди момичета на по 12-13 години не се самонараняваха, като това се случваше при по-големи момичета.

През миналото десетилетия посещенията на спешно отделение (заради самонараняване) от страна на момичета на възраст 10 – 14 години се утрояват. Това е едно от най-големите увеличения на маркерите за психични заболявания, които анализирах.

Казвате, че сме в преломна точка в тази криза? Защо?

Смятам, че преломната точка е тази година по няколко причини. През 2019 г. дебатът наистина започваше. Тогава дойде COVID-19, а това замъгли предишните тенденции.

Сега сме няколко години след COVID-19, след затварянето на училища, след маските и това, което става ясно за всички е, че децата не са добре. А данните за нивата на психични заболявание показват, че по-голяма част от ръста е била налице дълго преди да дойде COVID-19.

В днешно време в цяла Америка едно от най-преобладаващите неща в семействата е битката за технологии. Това, което установих след излизането на книгата, е, че всички виждат проблема.

Родители са в състояние на отчаяние. Те смятат, че духът е излязъл от бутилката. Те казват, че пастата за зъби не може да се върне в тубата, но аз казвам, че ако наистина се налага може да се направи.

Гледайки унищожаването на психичното здраве на юношите и ръста на самонараняванията и самоубийствата, както и намаляващите резултати на тестовете от 2012 г. в САЩ и по света, мисля, че трябва да направим нещо.

Кои са нормите, които ще разрешат тази криза?

Първата е никакви смартфони преди гимназията. Трябва да ги премахнем от средното и началното училище. Нека децата имат обикновен телефон или телефон часовник, когато станат самостоятелни.

Втората е без социални медии до 16-годишна възраст. Тези платформи не са направени за деца. Те изглежда са особено вредни за децата. Трябва да ги защитаваме в ранния пубертет, защото тогава се нанасят най-големите поражения.

Третата норма е училища без телефони. Няма аргумент в полза на това, докато са на училище на децата да се позволява да държат в джоба си нещото, което ги разсейва най-много.

Ако имат телефони, ще чатят в час и ще са фокусирани върху телефоните си. Ако нямат телефони, ще слушат учителите си и ще общуват с другите деца.

Четвъртата норма е повече независимост, свободна игра и отговорности в реалния свят. Трябва да ограничим детство с телефони и да върнем детството с игри.

Преосмислянето на привилегиите във връзка със смартфоните е голямо отклонение за много родители. Как убеждавате родителите да се включат?

В началото училище е лесно. Ако вече сте дали на детето си телефон или таблет, можете да му го вземете. Трябва обаче да съгласувате действията си с родителите на приятелите на важето дете, за да не се чувства то единствено.

Детето може да има достъп до компютър, може да пише на приятелите си от компютър. Ако децата ви обаче са още в началното училище, просто поемете ангажимент да не им предоставяте тези устройства до гимназията.

В средното училище е по-трудно. Повечето деца в средното училище са напълно зелепени към смартфоните си и социалните медии. Ключът в средното училище е да имате строги ограничения за времето. Ако децата ви вече разполагат с такива устройства, задайте строги правила за това кога могат да имат достъп до тях.

Какво мислите, че ще се случи, ако не се променим скоро?

Предвид факта, че нивата на психични заболявания, самонаранявания и самоубийствата продължават да се увеличават, не знаем къде е лимитът. Не знаем дали е възможно 100% от нашите деца да бъдат депресирани и да изпитват тревожност. Процентът вече е близо 50% при момичетата.

Между 30% и 40% страдат от депресия и тревожност, а около 30% казват, че са мислили за самоубийство тази година. Положението вече е доста лошо, а нивата просто може да продължат да се покачват до момента, в който повечето деца са депресирани, изпитват безпокойство или имат самоубийствени мисли.

Това има и огромни социални последици. Тъй като децата донякъде са разделени по полове онлайн (те общуват по-малко с деца от противоположния пол), тази ситуацията е неблагоприятна за хетеросексуалните връзки и бракове и раждането на деца.

Накрая, мисля, че може да има и огромни икономически последици. Десетки прокурори вече заведоха дела срещу Meta и Snapchat заради огромните суми, които отделните щати харчат за спешни психиатрични услуги за юноши.

Друга икономическа последица е, че ако имаме две или три поколения, които страдат от тревожност и се страхуват да поемат рискове, нашата икономика базирана на свободния пазар, нашата предприемачекса култура и всички неща, които правят американската икономика толкова жизнена и динамична, ще страдат.

Затова нямаме избор, трябва да сложим край на това сега.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !