Подписаното търговско партньорство между Европейския съюз и южноамериканския търговски блок Меркосур разкрива нови хоризонти за икономическото развитие на България. Информацията за ползите от споразумението, което създава най-голямата зона за свободна търговия в света, е предоставена от Генерална дирекция „Търговия и икономическа сигурност“ към Европейската комисия (ЕК), цитирани от БТА. 

Споразумението цели да улесни достъпа на българските компании, включително малките фирми, до пазарите на страните от Меркосур. Това ще позволи на българския бизнес да предлага услуги по-лесно и по-евтино, а на местните производители и фермери – да увеличат своя износ. От ЕК подчертават, че търговията е от ключово значение за българската икономика, като 866 000 работни места (всеки четвърти зает) зависят от износа. Към 2024 г. търговският обмен между България и Меркосур възлиза на 637 млн. евро.

Премахване на мита и стимулиране на износа

Един от основните ефекти на споразумението ще бъде премахването на митата върху 91% от всички продукти, което ще е от пряка полза за българските износители. Европейската комисия дава конкретни примери за ключови сектори:

  • Химическа и фармацевтична индустрия: Митата, които в момента са между 14% и 18%, ще бъдат напълно премахнати. Износът в този сектор за 2024 г. е на стойност 18 млн. евро.
  • Инструменти: За оптични, медико-хирургични, измервателни и фотографски инструменти съществуващите 18% мита ще бъдат занулени. Износът им за 2024 г. е 11 млн. евро.
  • Машини и оборудване: Настоящите 20% мита ще отпаднат постепенно за повечето продукти.

Нови хоризонти пред българското земеделие

Досега пазарът на Меркосур беше на практика затворен за 55% от селскостопанската и хранителна продукция на ЕС поради високите мита. В резултат на това, този тип продукция съставлява едва 5% от общия износ на Съюза за южноамериканския блок. Сделката ще премахне тези бариери и ще даде възможност на българските земеделци да увеличат значително своя износ.

През 2024 г. българският агро-хранителен износ за Меркосур е на стойност 13 млн. евро, обложен с мита между 27% и 55%. Тези ставки ще бъдат драстично намалени, а за някои продукти – сведени до нула.

Защита на традиционни български продукти

Споразумението ще защити от имитация на пазарите в Южна Америка 344 европейски храни и напитки със защитено географско означение. Това е шанс за България да продава повече и на по-високи цени, тъй като такива продукти обикновено струват 2 до 3 пъти повече.

Сред защитените български продукти са:

  • Българско розово масло
  • Вино „Дунавска равнина“
  • Вино „Тракийска низина“

Защитни механизми и подкрепа за фермерите

Европейската комисия предвижда и мерки за защита на земеделските производители в ЕС. Въвеждат се квоти за вноса на чувствителни продукти от Меркосур на по-ниски тарифи, включително 99 000 тона говеждо месо и 180 000 тона пилешко месо годишно. Споразумението включва и предпазни клаузи, които позволяват на ЕС да реагира при внезапно увеличаване на вноса, дори за продукти, които вече са обект на квота.

От ЕК уверяват, че няма да има компромиси с високите стандарти за безопасност на храните и всички продукти от Меркосур ще трябва да отговарят на строгите изисквания на ЕС.

Улеснения за услугите и малкия бизнес

Българският износ на услуги към Меркосур е на стойност 18.1 млн. евро годишно, като водещи са телекомуникациите, туризмът и транспортът. Споразумението ще отвори допълнително пазара на услуги в сектори като финанси, пощенски и куриерски услуги и цифрова търговия.

Тъй като 95% от българските износители са малки компании, сделката предвижда специални улеснения за тях:

  • Намаляване на разходите чрез премахване на тарифи и облекчаване на митническите процедури.
  • Намаляване на административните пречки чрез улеснено сертифициране на продукти.
  • По-добър достъп до обществени поръчки чрез повече прозрачност и информация.
  • Онлайн достъп до информация за развиване на стопанска дейност в страните от Меркосур.

Политически контекст и следващи стъпки

На 9 януари 2026 г. Съветът на ЕС разреши подписването на споразумението, като България го подкрепи. Против гласуваха Полша, Франция, Австрия, Ирландия и Унгария. Министърът на земеделието и храните в оставка Георги Тахов коментира, че не очаква подписването да повлияе драматично на пазара у нас, тъй като търговският обмен с държавите от Меркосур е на много ниски нива.

„Износът на страната ни за държавите от Меркосур е почти незначителен, а вносът също е на много ниски нива, като прекият внос възлиза на под 1 процент“, заяви Тахов пред журналисти в Берлин.

За да влезе в сила, споразумението трябва да бъде гласувано от Европейския парламент и впоследствие ратифицирано от всички държави членки на ЕС. Преговорите между двата блока започнаха през 1999 г. и приключиха през декември 2024 г.