• В ексклузивно интервю за Дарик радио Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия, разкрива парадоксите в сектора.
  • Докато страната се утвърждава като лидер в безпилотните технологии и има потенциал за летящи коли, тя продължава да изостава в голямата авиация, разчитайки на нискотарифни превозвачи и стари самолети.

В ексклузивно интервю за предаването „Бранд България“ по Дарик радио Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия, разкри парадоксите в сектора.

Като човек, обиколил 150 държави, той остава родолюбец, който иска да прилага добрите световни практики у нас. Според него България се намира на авиационен кръстопът – страната ни напредва значително в сферата на безпилотната авиация, но изостава сериозно в голямата.

Авиационната свързаност: между нискотарифен хъб и липса на национален превозвач

Иванджиков е категоричен, че в голямата авиация България е назад.

„Когато виждаш, че повечето компании започват да поръчват нови самолети, тук в момента имаме само една авиокомпания, която прави това. Купуваме стари самолети, които летят предимно като чартъри. Не развиваме София като хъб с българска авиокомпания“.

Вместо това столицата, както и летищата във Варна и Бургас, се развиват предимно като хъб за нискотарифни превозвачи, като Wizz Air и Ryanair. Това се случва на фона на силна регионална конкуренция от Истанбул, Солун, Атина, Белград и Букурещ.

"Един от големите проблеми на нашата свързаност е, че нямаме собствен, ръководен от държавата национален превозвач, който да отваря постоянни линии. Проблемът е, че не можем да дотираме, защото сме в Европа. Трябва по някакъв начин да намерим други механизми как да подпомогнем сектора."

Иванджиков припомня, че преди години от голяма близкоизточна авиокомпания са искали да развият хъб в София и да купят нашата „Балкан“, но до споразумение между политиците така и не се е стигнало.

София – център за ремонт на самолети, но с недостатъчно място

Въпреки проблемите със свързаността, София се утвърждава като един от водещите центрове за ремонт на самолети в Европа, заемайки 7-о или 8-о място в тази ниша.

Това е положителна тенденция, тъй като до 2045 г. се очаква световният самолетен флот да се удвои, а производители, като Boeing и Airbus, вече имат запълнени графици за години напред.

Парадоксът е, че заради успеха в ремонтната дейност Летище София "отеснява".

„Ще направим Терминал 3, обаче няма къде да се паркират самолети. Летището става малко“.

Липсата на междуконтинентални полети също е сериозен проблем. Иванджиков разкрива, че авиокомпания GullivAir е готова да лети до САЩ, но търси подкрепа от държавата и летището, за да се разработи маршрутът.

Потенциалният пътникопоток между България и САЩ е около 50-60 хиляди души годишно, без да се включва туризмът.

Бъдещето: Дронове, летящи коли и тестова зона в Бургас

Докато голямата авиация е в застой, България има огромен потенциал в иновациите. Страната ни вече напредва в безпилотната авиация, като българската компания Dronamics е сред малкото в Европа с голям дрон, който вече се тества.

Иванджиков има още по-амбициозна визия – България да се превърне в един от пионерите в разработката и производството на летящи коли. Той предлага изоставено летище край Бургас да стане тестова зона.

"Аз смятам, че ако ми повярват и ми дадат тестовата зона и развием нещата, ще пусна линията Варна-Бургас, преди да направят магистралата по земя. За три години смятам, че сме готови."

Според него, ако България е изпуснала шансове в други технологични сфери, тук все още може да бъде сред първите.

Идеята вече има и практическо измерение – в генералния план на Летище София са заложени три площадки за летящи коли, които биха позволили придвижване от аерогарата до центъра на града за 7-8 минути.

Dronamics
Dronamics

Предизвикателството с кадрите и образованието

Най-големият проблем пред развитието на сектора обаче остават хората – инженери и работници. За да се справи с него, Асоциацията на българската авиационна индустрия предприема конкретни стъпки:

  • Обиколки в над 30 училища в страната, за да се запали интересът на децата към авиацията.
  • Организиране на срещи на ученици с пилоти и оператори на дронове.
  • Успешно въвеждане на предмети, свързани с безпилотната авиация, в учебната програма за 11-и и 12-и клас.

„Вече всеки техникум може да каже: „Искам безпилотна авиация да се случи при мен“. Когато завършват, младежите ще излизат с тапия за пилот на дрон или конструктор на дрон“, обяснява Иванджиков.

Той подчертава и нуждата от постоянна актуализация на образованието 0 особено в сферата на дроновете и антидрон системите, където иновациите се случват изключително бързо, подтикнати и от събития, като войната в Украйна.

Цялото интервю можете да проследите във видеото.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !