Докато основните финансови центрове на Европа, като Лондон, Франкфурт и Париж, се борят с продължителна суша при публичните листвания, Стокхолмската фондова борса е водеща на континента като най-горещия пазар за първични публични предлагания на акции (IPO).

Компаниите, листвани в шведската столица, са набрали близо 2 млрд. долара от началото на 2025 г. Това е повече от осем пъти от обемите, отчетени в Лондон и изпреварва значително финансовите центрове в Мадрид, Цюрих и Франкфурт, според изчисление на CNBC въз основа на данни от FactSet.

Предстоящите листвания на гиганта в областта на домашната сигурност Verisure и скандинавската банка NOBA подчертават една тенденция, която според експертите е резултат от продължаващ с десетилетия процес.

Успехът на скандинавската нация до голяма степен се дължи на дълбоко вкоренена национална „култура на дялово участие“, разнообразен набор от вътрешен капитал и подкрепяща регулаторна рамка.

„Тя притежава нещо, което „няма да намерите никъде другаде в Европа“, каза Йенс Пленов, ръководител на отдела за пазари на акции в DNB Carnegie. Инвестиционната банка на Пленов участва в многомилиардните първични публични предлагания на акции на Asker Healthcare и компанията за разработка на игри Hacksaw по-рано тази година.

Пленов обясни, че основен двигател на бума на първичните публични предлагания (IPO) в Швеция е „екосистемата от местен капитал, която инвестира в местни акции и е много добре подготвена за IPO-та“.

Този местен капитал осигурява основа за сделки от всякакъв мащаб.

„Ако погледнете средностатистическия инвеститор на дребно, ще видите, че много по-голяма част от богатството на хората е инвестирано на публичните фондови пазари“, каза Каспер Дихов, ръководител инвестиционно банкиране и акции в Nordea. „Швеция се откроява в Европа.“

Екипът на Дихов участва в предстоящите първични публични предлагания на акции на NOBA и Verisure.

Култура на дялово участие и подкрепящи политики

Около 70% от богатството на шведските домакинства се държи в акции, в сравнение със средно 59% за Европейския съюз, според данни на Евростат. Шведското министерство на финансите също така предполага, че седем от 10 жители притежават дялове в инвестиционни фондове директно и държат само около 10% от финансовите си активи в брой или банкови депозити - най-ниското ниво в Европа.

„Ако сте в Стокхолм, може да се заговорите с таксиметровия си шофьор и той ще ви разкаже за последната си инвестиция“, казва Пленов. „Има култура. Има екосистема, която е изградена около нея.“

Тази културна експозиция към относителния риск, присъщ на акциите, в сравнение с облигациите, е постигната чрез продължила       с десетилетия правителствена политика.

„Мисля, че всичко започва с регулацията и тя движи културата“, каза Дихов от Nordea. „Това до голяма степен се дължи на подкрепящата регулаторна среда.“

Първите шведски взаимни фондове са създадени през 1958 г., според Fondbolagens förening, шведската асоциация на инвестиционните фондове. Но едва 20 години по-късно въвеждането на данъчно стимулирани спестовни фондове дава тласък на сегашното явление. До 1990 г. в страна с население от малко над 8.5 милиона души тогава е имало 1.7 милиона спестовни сметки във фондове.

В по-скорошни времена, въвеждането на инвестиционната спестовна сметка през 2012 г. допълнително затвърди промяната в поведението към инвестиране в акции. За разлика от това, много пенсионни фондове в Обединеното кралство намалиха риска в портфейлите си поради регулации, а някои, като например фондът на ITV на стойност 2.36 милиарда долара, не притежават никакви акции, според данни на FactSet.

В Швеция резултатът от дългогодишния процес е силна вътрешна инвестиционна екосистема.

„Швеция поддържа отдавна особено активен пазар на акции с европейска перспектива, с голямо участие както на дребни инвеститори и компании за управление на семейно богатство, така и на институционален капитал, управляващ спестявания и пенсионни активи“, каза Никлас Фарм, ръководител на пазарите на акции в SEB.

Фарм е ръководил първичното публично предлагане на инвестиционната холдингова компания Roko по-рано тази година.

Зряла екосистема

Освен желаещото общество, ефективният процес на първично публично предлагане (IPO) в Швеция се възползва и от години на постоянен поток от сделки.

Например, първичните публични предлагания (IPO) често включват използването на „основни“ инвеститори – големи, реномирани институции, които инвестират значителен капитал в началото на процеса на IPO. Това обикновено е признак за качество за компаниите, които искат да станат публични.

Това също така „предоставя на компанията сигурност на доста ранен етап и успокоява пазара, че някои качествени фондове са се включили в предлагането и са го анализирали“, каза Пленов от DNB Carnegie. „По този начин се намалява риска от сделката рано.“

Nasdaq, която управлява Стокхолмската борса, улесни компаниите да извършват вторично листване на една от другите си борси в Копенхаген, Хелзинки, Исландия, Талин, Рига и Вилнюс. Това позволява на компаниите да диверсифицират своята инвеститорска база.

Освен това има постоянен поток от компании, подкрепени от фирми за частен и рисков капитал, които реализират публично предлагане.

„Много от качествените случаи на първично публично предлагане (IPO) се раждат от наследството на частния капитал“, каза Горан Свенсон, ръководител на пазарите на акции в Швеция за Nordea.

Тези инвеститори са научили, че успешното листване изисква оставяне на стойност на масата за нови инвеститори на публичния пазар.

„Светът на частния капитал също така е научил, че излизането на една компания на фондовия пазар изисква известен потенциал за растеж в бъдеще“, допълва Дихов от Nordea.

За Пер Францен, главен изпълнителен директор на компанията за дялови инвестиции EQT, първичното публично предлагане е „атрактивна алтернатива за излизане от инвестиция“ и неговата следи за това компаниите от портфолиото ѝ винаги да са „готови за IPO“, за да увеличат максимално възможностите си.

Тази година EQT продаде акции на стойност 5.3 милиарда швейцарски франка (6.65 милиарда долара) на компанията от портфолиото си Galderma, като акциите на гиганта в грижите за кожата поскъпнаха с повече от 125% от първичното му публично предлагане през март 2024 г.

Въпреки бурната активност, настоящият бум на първичните публични предлагания на акции на Швеция е само относителен на фона на спокойна Европа и остава далеч от историческия пик на пазара.

Набраните 2 млрд. долара през са много малко в сравнение с набраните 11.5 милиарда долара от IPO-та в Швеция през 2021 г.

Състоянието на пазара зависи и от представянето на най-новите му членове. Инвеститорите, засегнати от спада, последвал пика през 2021 г., действат предпазливо.

„На този ранен етап от цикъла на първичното публично предлагане (IPO) виждаме, че инвеститорите като цяло са доста селективни и се фокусират върху постигнатите резултати и перспективите за печеливш растеж“, отбеляза Фарм от SEB.

На този етап перспективите остават положителни.

„Доста уверени сме и положително настроени относно предстоящите IPO-та през следващите 12 месеца“, каза Дихов от Nordea. „Мисля, че се очаква 2026 г. да бъде година на големи първични публични предлагания, не само в Швеция, но и във всички скандинавски страни, с много IPO-та на компании с голяма капитализация.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !