Никой не обича да играе поддържаща роля, но това е позицията, отредена на ЕС на световната сцена от играчи в тежка категория.

Такава беше суровата оценка, отправена от Марио Драги - бивш италиански премиер и бивш президент на Европейската централна банка, относно „събитията“, оформили 2025 г.

Китай не гледа на европейския блок като на равностоен партньор, ЕС играе само „маргинална“ роля в мирните преговори за Украйна и се е превърнал в малко повече от зрител на стотиците хиляди смъртни случаи в Газа.

Според Драги, блокът от 27 държави вече не може да вярва, че икономическият му размер автоматично му гарантира равнопоставеност в световната търговия и геополитика. „Тази година ще бъде запомнена като годината, в която тази илюзия се изпари“, заяви той в реч миналия петък.

„Нашата политическа организация трябва да се приспособи към изискванията на времето си, когато те са екзистенциални“, предупреди Драги.

Предупреждението му обаче едва ли е нещо ново. Преди година бившият председател на Съвета на ЕС алармира за проблема с конкурентоспособността на блока и призова за „радикална промяна“, за да се избегне изоставане от САЩ и Китай.

В своя знаков доклад от миналата година Драги описа края на ерата на отворена, основана на правила търговия и отправи призив за нова индустриална стратегия на ЕС.

Рецептата? По-малко регулации, повече координация между държавите членки. По-малко бариери в рамките на единния пазар, повече съвместни инвестиционни проекти и по-дълбока интеграция на капиталовите пазари.

Какво обаче постигна Европа вместо това една година по-късно?

Съвместно вземане на заеми? Отговорът все още  е „не“ от страна на фискално консервативните страни.

Докладът на Драги доминираше в разговорите в Брюксел и извън него в продължение на месеци, най-вече поради два аспекта: 750-800 милиарда евро годишно, необходими за поддържане на конкурентоспособност в световен мащаб и призива за общ дълг.

Миналия септември в доклада беше посочено, че съвместното вземане на заеми трябва да се превърне в редовен инструмент за финансиране на цифровия и зеления преход на Европа, както и на спешните отбранителни способности.

През март Европейската комисия отговори със SAFE - схема за заеми, предназначена да набере до 150 милиарда евро на пазарите, така че държавите членки да могат съвместно да финансират проекти в областта на отбраната.

Фискално консервативните правителства, като Германия и Нидерландия, обаче остават против всичко, наподобяващо еврооблигациите, емитирани по време на пандемията от COVID-19.

Някои от тези така наречени „пестеливи“ държави се противопоставиха и на предложението на EK за удвояване на дългосрочния бюджет на ЕС - в момента около 1 трилион евро, до 2028 г.

„Не виждаме нужда от нови собствени ресурси или нови общи заеми. Няма такова нещо като безплатен обяд“, заяви представителят на Швеция Джесика Розенкранц на среща на министрите от ЕС през юли в Брюксел.

Въпреки това много анализатори твърдят, че огромните инвестиции, необходими за превъоръжаването на Европа и превръщането ѝ в по-зелена, по-цифрова икономика, все още са далеч от осъществяването им и че може скоро да се наложи блокът да проучва готови решения.

„В момент, когато гарантът на международния ред, САЩ, се оттегля, дори обединена Европа ще бъде неефективна, освен ако не подкрепи икономическата си мощ с военна сила“, заяви пред Euronews Гунтрам Волф, старши сътрудник на Bruegel.

Липсващото парче: декарбонизация

Парадоксално, един от основните пропуски в последната реч на Драги беше един от централните моменти в доклада му: декарбонизацията.

Мигел Отеро, старши сътрудник в Real Instituto Elcano в Мадрид, заяви, че това отразява нарастващото разминаване между геополитическия дебат и житейската реалност на много европейци - особено в страни като Испания, където изменението на климата е все по-сериозно.

„Тръмп оказа голямо влияние върху дневния ред през последната година“, казва Отеро пред Euronews,  допълвайки, че действията в областта на климата остават политически сложни.

„Отдалечаването от реалност, която е видима и води със себе си огромни разходи, защото отново реагираме, вместо да предотвратяваме, винаги се оказва по-скъпо“.

Европейските капиталови пазари остават фрагментирани

Както в целия доклад на Драги, посланието за капиталовите пазари беше ясно: колкото повече интеграция, толкова по-добре. И все пак призивите за консолидация остават дългогодишно изискване на Брюксел, на което самите държави-членки на ЕС многократно са се съпротивлявали.

Икономическите предизвикателства са очевидни. Европа е изправена пред нарастваща разлика в БВП спрямо САЩ, обусловена от по-бавния растеж на производителността и недостига на иновации. Драги изчислява, че преодоляването на тази разлика ще струва между 750 и 800 млрд. евро годишно през следващите години.

Освен това, Европа в момента изнася спестяванията си в чужбина, за да укрепи капиталовите си бази, вместо да инвестира на местно ниво.

За да се справи с това, Комисията представи предложения, като Плана за отбранителна готовност за 2030 г., Съюза на спестяванията и инвестициите и Компаса за конкурентоспособност. Но дали ЕС осъществи „радикалната промяна“, която Драги поиска? Не съвсем.

„Това, което беше направено тази година, беше по-скоро изчакване да се види какво ще се случи във Вашингтон и след това реагиране, вместо проактивно прилагане на много от основните проекти в доклада на Драги“, казва Отеро.

По отношение на инвестициите, Европа остава далеч от мащабите, за който призова Драги.

„Общото вземане на заеми за общи приоритети остава малко вероятно, а завършването на съюза на капиталовите пазари, преименуван сега на „Съюз на спестяванията и инвестициите“, би означавало решаване на политически чувствителни въпроси, които са в застой от години. Следователно напредъкът е най-много постепенен“, казва Филип Йегер от Центъра „Жак Делор“.

Той допълва, че ЕС разбира проблемите си и предприема стъпки за справянето с тях, но темпото и амбицията са далеч от „радикалната“ промяна, изисквана от днешния променящ се свят.

Реформа или „бавна агония“

„Ако искаш да промениш света, започни от себе си“, казва Ганди. Този съвет не е далеч от казаното от Драги.

МВФ изчислява, че ако ЕС намали вътрешните бариери до нивото, наблюдавано в САЩ, производителността на труда може да се повиши с около 7% в рамките на седем години.

Анализаторите виждат една и съща обща картина: възходът на агресивните индустриални политики в САЩ и Китай, ерозията на многостранните институции и нарастващият фокус върху икономическата сигурност пренаписаха правилата на глобалната конкуренция. Европа все още не се е приспособила.

„Моделът на растеж, основан на силна зависимост от износа и от финансовата система на САЩ, стана много уязвим във време на дълбоки трансатлантически търкания“, казва Волф.

Световната търговия сега се формира от геоикономиката, сигурността и стабилността на веригата за доставки. Въпреки новите споразумения, постигнати през последните години, ЕС остава опасно зависим от китайския внос на редкоземни елементи. Блокът също така подписа търговско споразумение със САЩ, което критиците определят като капитулация пред Тръмп.

За мнозина завръщането на Тръмп в Белия дом не беше просто зов за събуждане, а пълно рестартиране на световната търговска система.

„Някои се надяваха, че агресивната търговска, както и паричната, и финансовата политика на администрацията на Тръмп, ще подтикнат страните от ЕС да реагират. Но това, всъщност, не се случи“, смята Пиер Жайе, икономист в Института за международни и стратегически отношения (IRIS).

Съвместното търговско изявление на САЩ и ЕС от 21 август може да е защитило основните интереси на индустриалните сили на Европа, твърди той, но то е далеч от истинска стратегия на ЕС спрямо Вашингтон. Андреа Ренда, директор изследвания в CEPS, е беше още по-директен:

„ЕС е изправен пред потенциално изнудване от страна на Вашингтон, предвид необходимостта да осигури подкрепата на САЩ за Украйна. Но това не може да бъде извинение за бездействие. Колкото по-дълго чакаме да диверсифицираме търговските си отношения и да премахнем бариерите в рамките на единния пазар, толкова по-дълбоко рискуваме да попаднем в тази бездна.“

Досега ЕС се фокусира предимно върху декларации и облекчаване на регулаторната тежест, с по-малък напредък по отношение на по-задълбочените реформи.

„Най-важното е, че аспектите на управлението в доклада все още се игнорират: има нужда от много повече Европа и от по-гъвкаво управление, за да се използват напълно силата и потенциалът на Съюза“, заключава Ренда.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !