В началото на 19-и век шотландски войник на име Грегор Макгрегър извършва една от най-дръзките измами в историята.

Представяйки се като „казик“, или принц на измислена централноамериканска нация, Макгрегър се възползва от трескавия интерес към колониалните възможности и чуждестранните инвестиции, като убеждава стотици хора да инвестират и дори да емигрират в страна, която не съществува.

Неговата сложна мрежа от фалшифицирани документи, изфабрикувани карти и убедителни лъжи води до финансовия крах на хиляди и смъртта на над сто потенциални заселници.

Кой е Грегор Макгрегър?

Макгрегър е роден в шотландския Стърлингшир през 1786 г. в семейство с богато и бурно наследство.

Неговият дядо, известен като „Грегор Красивия“, е служил в британската армия и е изиграл ключова роля за възстановяването на клана Грегор – един от най-старите и най-известни кланове, чиито членове твърдят, че  произхождат от ранните шотландски крале.

Въпреки това благородно наследство, кланът е преминал през векове на преследване. От 16-и век нататък те са обявени извън закона от шотландската корона, а името „Макгрегър“ е официално забранено.

Дядото на Грегор е този, който помага за реабилитацията на клана през 18-и век, а родовата гордост, кралските претенции и неподчинението пред властите вероятно са подхранили амбицията на Грегор Макгрегър, която по-късно ще го накара да се провъзгласи за принц и да създаде цяла нация.

На 16-годишна възраст, той се присъединява към британската армия през 1803 г., като си купува чин знаменосец в 57-ми пехотен полк – обичайна практика по онова време за хората от по-богати семейства.

Издига се до лейтенант по-малко от година по-късно, а след това до капитан до 1805 г., въпреки че повишенията му се дължат повече на пари и връзки, отколкото на отличия на бойното поле.

Служи за кратко по време на Войната на Пиренейския полуостров, но сведенията за ролята му са ограничени и той подава оставка при неясни обстоятелства през 1810 г.

През 1811 г. Макгрегър отплава за Южна Америка, за да се присъедини към революционните движения, борещи се срещу испанското колониално управление.

Пристига във Венецуела, където борбата за независимост едва започва. Скоро предлага услугите си на Симон Боливар - известния освободител на голяма част от Латинска Америка.

Макгрегър се представя за опитен офицер и е приветстван в редиците на венецуелските сили. Той бързо се изкачва в йерархията, вероятно подпомогнат от британския си военен опит и таланта си да се саморекламира.

Най-забележителните му подвизи включват нападения срещу испански позиции във Венецуела и Нова Гранада, участието му в неуспешна десантна атака срещу испанската крепост Портобело в Панама и краткото превземане на остров Амелия край бреговете на Флорида.

Въпреки смесения успех, Макгрегър е възхваляван от някои като романтичен революционен герой. Той приема грандиозни титли, като „генерал-началник на армиите на републиките Венецуела и Нова Гранада“, често с малко официално одобрение.

Въпреки че несъмнено е участвал в истински бойни действия, репутацията му е завишена чрез преувеличения и самореклама. Той е известен с носенето на екстравагантни униформи и издаването на прокламации, надминаващи действителните му постижения.

Военното му лидерство е поставяно под въпрос от съвременниците му, а много от военните му кампании са завършили с неуспех или отстъпление.

В началото на 20-те години на 19-и век репутацията му в Южна Америка закърнява и той се завръща във Великобритания. Там той подклажда предполагаемия си статут на успешен генерал и борец за свобода в следващата фаза от живота си – изобретяването на Пояйс.

Измамата „Пояйс“

През 1820 г. Макгрегър пътува до Хондурас в Централна Америка, където забелязва участък земя, наречен „Комарово крайбрежие“, разположен по източното крайбрежие на днешните Никарагуа и Хондурас.

Тази област е слабо контролирана от народа мискито - местна група, дълго време поддържала полунезависим статут.

Регионът е бил и фокус на британския колониален интерес в продължение на векове - често като буферна зона срещу испанското влияние, въпреки че Великобритания официално се е оттеглила от по-голямата част от него до началото на 19 век.

Докато е в региона, Макгрегър се среща с Джордж Фредерик Август I - самопровъзгласилия се за „крал на народа на мискито“. Този лидер имал ограничена действителна власт, но поддържал символично влияние в контекста на история на взаимоотношения с европейци.

Макгрегър убедил Джордж Фредерик Август да му предостави голям парцел земя – действие без никаква правна тежест във Великобритания или в международното право.

Това, което Макгрегър притежавал обаче, било дълбоко разбиране за това как да „облече“ лъжата си в правдоподобни дрехи.

Той превърнал Пояйс в обетована земя – богата на ресурси, управлявана от работещи закони и населена с цивилизовано, приятелско местно население, нетърпеливо да приветства европейските заселници.

Макгрегър организирал агресивна кампания за продажби. Той давал интервюта в националните вестници, ангажирал публицисти да пишат реклами и листовки и композирал и пеел балади, свързани с Пояйс, по улиците на Лондон, Единбург и Глазгоу.

За да направи фантазията по-убедителна, той публикувал рекламна книга „Очерк на брега на комарите, включително територията на Пояйс“, за която се твърди, че е написана от неутрален наблюдател.

В очеркът климатът на Пояйс бил описан като „забележително здравословен“. Почвата била толкова плодородна, че един фермер можел да има три реколти от царевица годишно или да отглежда търговски култури, като захар или тютюн, без затруднения.

Рибата и дивечът били толкова изобилни, че човек можел да ловува или лови риба само един ден, а с улова да изхрани семейството си за седмица.

Книгата описвала столицата Сейнт Джоузеф - процъфтяващ крайбрежен град с широки павирани булеварди, колонадни сгради и имения. Сейнт Джоузеф имал театър, опера, куполна катедрала, парламент и кралски дворец. Очеркът стигнал дотам, че твърдял, че реките на Пояйс съдържали „чисто злато“.

Макгрегър започнал да продава поземлени субсидии на цена от два шилинга и три пенса на акър - приблизително еквивалентни на дневната заплата на работник по това време, които били възприемани от мнозина като привлекателна инвестиционна възможност.

Търсенето на сертификатите било толкова високо, че дори когато той повишил цената до четири шилинга на акър, това не оказало намаляващ ефект върху продажбите.

Повече от петстотин души купили земя в Пояйс, много от които инвестирали спестяванията си до живот. Заедно със сертификатите за земя, Макгрегър издавал държавни облигации на Пояйс на стойност 200 000 паунда – цяло състояние по онова време.

За да осигури продажбата на тези облигации и сертификати за земя и да увери потенциалните инвеститори, че страната е реална и че се развива, Макгрегър организирал емиграция.

За заселници той умишлено се насочил към своите сънародници шотландци, приемайки, че те ще са по-склонни да му се доверят.

Казал на потенциалните колонисти, че желае да види Пояйс населен с шотландци, тъй като те притежават необходимата издръжливост и характер, за да развият новата страна.

На квалифицирани търговци и занаятчии е обещан свободен достъп до Пояйс, доставки и доходоносни държавни договори. Стотици, предимно шотландци, се регистрирали за емиграция – достатъчно, за да напълнят седем кораба.

Сред тях били банкери, лекари, държавни служители, млади мъже, чиито семейства им купили места в Пояйсската армия и флот, както и обущар от Единбург, приел поста официален обущар на принцесата на Пояйс.

През 1822 и 1823 г. два кораба – „Хондурас Пакет“ и „Кенърсли Касъл“ – отплават за Пояйс с около 250 заселници на борда.

Това, което заварват, когато пристигат, не е процъфтяваща колония, а необитаема, гъмжаща от комари джунгла. Няма инфраструктура, няма правителство и никакви признаци на каквото и да е селище. Заседнали в чужда земя без ресурси, колонистите бързо умират от болести, глад и студ.

Джеймс Хасти - шотландски дървосекач, довел със себе си жена си и трите си деца, по-късно пише: „Изглеждаше, че е волята на Провидението всички обстоятелства да се съчетаят за нашето унищожение.“

Друг заселник - бъдещият кралски обущар, оставил семейство в Единбург, се застрелва. Докато оцелелите бъдат спасени и отведени в Британски Хондурас (днешен Белиз), над 180 души умират. По-малко от 50 се завръщат във Великобритания.

Развръзката

На британска земя мълвата за бедствието се разпространява. Разследвания разкриват, че Пояис е пълна измислица. Макгрегър, усещайки наближаващата буря, бяга във Франция, където се опитва да повтори измамата.

Френските правителствени служители обаче се усъмняват, когато хората започват да искат паспорти, за да пътуват до страна, за която никога не са чували. Инвеститорите също започват да поставят под въпрос легитимността на сертификатите на Пояис и липсата на потвърждаващи доказателства.

През 1825 г. Макгрегър е арестуван в Париж, заедно с няколко негови сътрудници, по обвинения.

Делото срещу него се състои през 1826 г. и бързо привлича внимание. Доказателствата срещу него – фалшиви облигации, фалшиви документи и карти – са обширни, но Макгрегър организира хитра защита.

Той твърди, че е действал добросъвестно въз основа на законно предоставена земя от краля на Мискито. Настоява, че провалът на колонията Пояис се дължи на нещастни обстоятелства, а не на измама, и че просто се е опитал да изгради нова нация с истински намерения.

За изненада на мнозина, съдът оправда Макгрегър, позовавайки се на липса на конкретни доказателства за престъпно намерение. Макар че е ясно, че е подвел хората, правната система по това време изисква по-директно доказателство за умишлена измама, отколкото прокурорите могат да предоставят. Неговите съучастници също са освободени.

Въпреки че е оправдан, репутацията на Макгрегър във Франция е опетнена и способността му да продължи измамата силно намалена.

В крайна сметка, той се завръща в Лондон и прави още няколко слаби опита да съживи проекта „Пояйс“, но с малък успех. До 30-те години на 19-и век схемата губи своя импулс и Макгрегър изчезва от общественото внимание.

През 1839 г. той се мести във Венецуела, където военната му служба по време на войните за независимост все още е на почит. Там, по ирония на съдбата, получава пенсия като национален герой и живее комфортно до смъртта си през 1845 г.

Схемата „Пояйс“ е забележителна не само с мащаба си, но и с дълбочината на измамата. Макгрегър изгражда цяла национална идентичност – с валута, знаме и фиктивно население, и заблуждава както обикновените граждани, така и финансовия елит.

Действията му водят до финансов крах на хиляди и смъртта на над сто души, което я прави една от най-трагичните измами на 19-и век.

Последиците допринасят и за срива на доверието на инвеститорите в чуждестранни схеми и подхранват по-широката паника, която кулминира в срива на фондовия пазар през 1825 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !