Ако правоприлагащите органи в някоя държава подозират незаконна дейност, те могат да конфискуват дигитални активи от криптопортфейлите.

Средствата обикновено се прехвърлят в контролирани от правителството портфейли до приключване на съдебния процес. Иззетите след присъди активи пък се продават на търгове или на свободния пазар, а ако обвиняемият бъде признати за невинен, криптовалутата се връща в портфейла му. 

Как се извършва конфискацията на дигитални активи?

Изземване се извършва по време на арест, със заповед за обиск или със заповед за изземване, която конкретно идентифицира имуществото, което трябва да бъде конфискувано.

Заповедите за изземване на криптовалути обикновено се издават на борси или други институционални попечители, а не на физически лица.

Заповедта посочва адреса на портфейла на борсата и причините за изземването, а борсовият оператор предоставя частните ключове за конкретния портфейл на прокуратурата.

За да се избегне каквато и да е отговорност и възможността да се сблъскате с тежки последствия, борсовите платформи обикновено се съобразяват със заповедите на съдебните органи и споделят частните ключове.

Все пак изискването борсите да се отказват от частни ключове под правна принуда представлява фундаментално предизвикателство пред децентрализирания етос, върху който са изградени криптовалутите.

Освен това, заповедта за изземване не е единственият инструмент, с който правоприлагащите агенции разполагат, за да конфискуват криптовалути, държани от друго физическо или юридическо лице.

Криптовалутата може също да бъде взета от правителството чрез процес, наречен конфискация. Конфискацията се отнася до трайна загуба на актив съгласно съдебно разпореждане или решение.  

След изземването властите осигуряват съхранението на криптовалутата, като могат и да я продадат, а този процес може да отнеме години. След като активите бъдат ликвидирани, приходите се дават или на жертвите на престъпления, или се разделят между държавните агенции.

Министерството на правосъдието в САЩ разполага със специално звено за експлоатация на виртуални активи в рамките на Федералното бюро за разследване (ФБР).

Федералното бюро през 2024 г. дори стартира NexFundAI - токен за криптовалута, който има за цел да се насочва към лица и организации, участващи в измамни дейности с криптовалута.

Проектиран да имитира легитимна криптовалута, NexFundAI служи като "стръв" за привличане на пазарни манипулатори, позволявайки на съда да събере доказателства срещу тях. 

Кога държавата има право да изземва криптоактиви?  

Ако някой използва криптовалути за незаконни дейности, като търговия с наркотици или хакерски операции, това може да определи криптоактивите му като приходи от престъпление.

Това ги прави обект на изземване от правителствените агенции. Целта на изземването е да се пресече незаконна дейност или да се върнат откраднати пари.

Престъпниците използват криптовалута, за да се възползват от „анонимните“ транзакции в блокчейн мрежата и да прикрият движението на своите средства.

И все пак правителствените агенции могат да идентифицират приходите от престъпления чрез данните, оставени в блокчейна, и да конфискуват средствата. Те могат също така да поискат криптоборсите да замразят портфейлите, използвани за извършване на престъпления.

Прокурорите вземат предвид логистиката на изземването на криптоактиви, потенциалните предизвикателства при конфискацията или управлението и стойността на актива, когато решават дали да пристъпят към изземване. 

Когато агенцията подаде иск за конфискация, съдът издава известие до всички участващи страни да представят своя случай. Адвокатът на обвиняемия може да подаде отговор, насрещен иск и предложение за отхвърляне на жалбата на агенцията.  

В някои случаи обвиняемите често приемат споразумения, които могат да премахнат необходимостта от заповед за изземване. При подобен казус те могат доброволно да предадат частните си ключове като част от споразумение за признаване на вината.

Какво се случва след изземването на криптовалутата?

В Обединеното кралство Законът за доходите от престъпна дейност от 2002 г. очертава как трябва да се борави с иззетите криптовалути.

Подобно на други конфискувани активи, 50% отиват във вътрешното министерство, докато останалите 50% се разделят между полицията, прокуратурата и съдилищата. Има и възможност за връщане на някои конфискувани активи на жертвите на криптопрестъпления.

В Европа, когато бъдат открити незаконни транзакции с криптовалути, властите търсят съдебна заповед за замразяване или изземване на активи. За изпълнение на поръчката те работят с лицензирани криптоплатформи. 

В трансгранични случаи регулаторни агенции, като Европол, могат да предложат помощ. Конфискуваната криптовалута се съхранява в портфейли под правителствен контрол и в зависимост от законите на страната, може да има търгове или ликвидации след присъда.

За разлика от това, индийските правоприлагащи организации, като Дирекцията за правоприлагане (ED) и местните екипи за киберпрестъпления, работят заедно или поотделно за изземването на криптовалути.

Когато бъде открита незаконна дейност, властите могат да поискат съдебна заповед, за да наредят борсата да замрази или конфискува активите. 

Докато съдът окончателно реши случая, конфискуваната криптовалута се съхранява в портфейли под правителствен надзор. Процесът може да включва продължителни разследвания, тъй като Индия работи върху ясни правни рамки за справяне с престъпления, свързани с криптоиндустрията. 

В САЩ федералните агенции трябва да представят план на правосъдното министерство за използване на конфискуваните средства. Този план очертава как ще бъдат изразходвани парите.  

Понякога иззетите активи се връщат на собствениците им като част от споразумение за признаване на вината, но това се случва само с 1%. Иззетите средства често се използват за подпомагане на операции на правоприлагащите органи, като оборудване, обучение и разследвания.

През 2011 г. полицията на окръг Сейнт Луис, например, е похарчила 400 000 долара за хеликоптерно оборудване.

Кои са най-известните случаи на конфискация на криптовалути? 

В кратката история на криптовалутите вече има няколко примера за изземване на криптоактиви от държавни органи, включително фондовете на Bitfinex, Silk Road и  Mt. Gox.
 
През 2022 г. федералните власти на САЩ изтеглиха биткойни на стойност около 3.6 милиарда долара, свързани с хакването на борсата Bitfinex през 2016 г. Около 120 000 BTC бяха взети от хакери и парите, в крайна сметка, бяха свързани с двама души години по-късно.

Властите конфискуваха активите като част от разследването. Независимо от анонимността на биткойн транзакциите, случаят подчертава развитието в анализа на блокчейн, като демонстрира, че дори незаконни средства, трупани с години, могат да бъдат локализирани и конфискувани.

През юли 2023 г. властите САЩ възстановиха 314 милиона долара от хакването на Bitfinex през и ги върнаха на жертвите.

През 2013 г. отново в САЩ бяха конфискувани около 144 000 биткойна от  престъпния онлайн пазар Silk Road. Рос Улбрихт - създателят на платформата, беше арестуван за улесняване на незаконни сделки с наркотици.  

Впоследствие службите предложиха конфискуваните биткойни, които в момента се оценяват на милиарди долари, на търг. 

Mt. Gox - някога най-голямата биткойн борса, фалира през 2014 г., след като загуби 850 000 биткойна на стойност около 450 милиона долара по това време.

След подаване на молба за банкрут, останалите активи на борсата, включително повече от 200 000 BTC, бяха конфискувани от японските власти. Тези иззети средства бяха държани в т. нар. ескроу сметка, докато властите преминат през съдебния процес за плащане на кредиторите.

През март 2014 г. главният изпълнителен директор на Mt.Gox Марк Карпелес обяви откриването на 200 000 биткойни в стар цифров портфейл, намалявайки общата загуба до 650 000 BTC. След това Окръжният съд на Токио назначи временен администратор, който да управлява сложния правен казус.

Голямо предизвикателство беше оценяването на изгубените биткойни, тъй като цената им се повиши след хакването. Карпелес беше обвинен в присвояване, но беше осъден само за фалшифициране на записи.

През 2024 г. погасителните вноски на кредиторите продължиха, като срокът за погасяване беше удължен до октомври 2025 г.   

През януари 2024 г. полицията в източната германска провинция Саксония обяви конфискуването на близо 50 000 биткойни на стойност около 2.2 милиарда долара. Акцията беше определена като най-мащабното изземване на биткойни от правоприлагащите органи във Федерална република Германия до този момент.

Средствата бяха иззети от операторите на Movie2k.to - сайт за пиратство на филми, който беше активен през 2013 г., и прехвърлени в криптопортфейл, собственост на Федералната служба на криминалната полиция на Германия.  

Впоследствие част от тези криптоактиви бяха продадени на свободния пазар, като, според някои анализатори, дори са допринесли за спада в цената на биткойна през лятото. 

България също беше замесена в случай с иззети биткойни. През 2017 г. в някои издания се появи информацията, че българските служби са иззели биткойни при операция срещу онлайн пирати, като предполагаемата стойност на въпросните криптоактиви възлизаше на внушителните 10 млрд. долара.

Впоследствие българските служби неколкократно отхвърляха тези твърдения.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !