С наближаването на Коледа в края на 1882 г. Едуард Хибърд Джонсън се присъединява към своите съграждани от Ню Йорк в празничните декорации.

Тогава, както и сега, коледните традиции се спазват и 36-годишният мъж предприема годишния ритуал да украси салона на дома си в Манхатън с величествено вечнозелено растение.

За този конкретен коледен сезон обаче Джонсън решава да освежи празничната традиция с иновация от последно поколение - електрически лампи.

По онова време вече са изминали почти три години, откакто Томас Едисън демонстрира първата практична електрическа крушка и малко хора са по-добре запознати с нововъзникващите електрически технологии от Джонсън - доверен бизнес сътрудник на "Магьосника от Менло Парк", както е известен Едисън. 

Като мениджър на Automatic Telegraph Company през 1871 г., Джонсън хитро наема 24-годишния Едисон, но момчето-фантаст се оказва толкова брилянтно и предприемчиво, че за кратко ролите им се разменят и някогашният шеф става служител на известния изобретател. 

Джонсън е работил като вицепрезидент на Edison Electric Light Company и е бил главен инженер на системата за производство на електроенергия, която Едисън представил в Долен Манхатън през септември 1882 г.

Три месеца по-късно, малко преди Коледа, Джонсън се подготвя да създаде собствена история. В продължение на векове (според някои легенди още през 1500 г., когато протестантският реформатор Мартин Лутер искал да възпроизведе зимната гледка на звезди, блещукащи сред вечнозелените растения) хората използвали восъчни свещи, за да осветяват своите коледни елхи. 

Свещите може и да са красиви, но представляват огромна опасност от пожар. Всяка година с наближаването на празника вестниците непременно печатат трагични истории за случайно подпалени коледни елхи и изгарящи до основи къщи, понякога със смъртоносни последици.

Лампички вместо свещи

Като заменя свещите с електрически лампи, Джонсън не само значително намалява риска от възпламеняване на коледните елхи, но също така добавя ефект и цвят.

Според репортер от Detroit Post and Tribune, който посещава дома на дясната ръка на Едисън, "80 блестящи червени, бели и сини ръчно свързани крушки, големи колкото английски орех, осветяват коледната елха на Джонсън, а допълнителни 28 светлини искрят на два проводника, монтирани на тавана". 

Електрически осветеното дърво на Джонсън е наистина революционно. То се върти в кръг шест пъти в минута върху малка дървена кутия, докато светлините му примигват във феерия танцуващи цветове.

Електричеството, доставено от главния офис на Едисън, захранва светлините и двигателя, който върти елхата.  

"Не е нужно да ви казвам, че блестящото вечнозелено растение беше красива гледка. Човек трудно може да си представи нещо по-красиво", възкликва репортерът на вестника. 

След като електричеството постепенно се разпространява в именията на Манхатън, видните светски личности в града се сдобиват с новите светлини, за да демонстрират своите коледни елхи на богато украсените празнични партита.

Тези първи крушки обаче нямат завинтващи се гнезда и изискват досадния процес на свързване на всяка лампа поотделно - задача, с която малцина имат знанията или времето да се заемат.

В резултат на това членове на висшето общество харчат суми от порядъка на 300 долара, за да наемат електротехници, които да монтират осветление на техните елхи и да бъдат на повикване, в случай че някоя крушка изгори или се счупи.  

Първата светеща елха в Белия дом

Коледната елха на Белия дом става електрифицирана през 1894 г., тъй като дъщерите на президента Гроувър Кливланд са възхитени от вечнозеленото растение, което Wheeling Register описва като „много красиво подрязано и украсено с малки разноцветни електрически лампи на мястото на старите восъчни свещи“. 

За по-голямата част от страната обаче свещите все още остават основното средство за осветяване на дърветата поради ограничената наличност на електричество, цената и проблемите на самите коледни светлини.

Това започва да се променя в началото на 20-и век, когато General Electric Company започва да произвежда и продава електрически коледни лампички, които не изискват услугите на електротехник за свързване.

Компанията акцентира върху предимствата на безопасността на електрическите светлини в своите реклами в популярни списания от онова време, като The Saturday Evening Post и Harper’s Bazaar.

„Няма опасност от светлините на коледните елхи, когато се използват миниатюрни лампи на Едисон“, твърди една реклама, поставена до драматична рисунка на осветено от свещи дърво, погълнато от пламъци. 

През 1903 г. General Electric започва да предлага коледни светлини в коплекти от осем лампи, наречени гирлянди, които включват предварително окабелени порцеланови фасунги, миниатюрни стъклени крушки и винтов щепсел, който се закрепва към гнездо за осветление на стена или таван.

Цената от 12 долара за комплект с три гирлянди остава извън обсега на повечето потребители, но универсалните магазини в някои градове дават светлините под наем за 1.50 долара.

До 40-те години на миналия век, когато електрификацията става стандарт дори и в селските райони на САЩ, електрическите лампи заменят восъчните свещи на повечето коледни елхи и опасността дърветата да избухнат в пламъци е заменена от ежегодното разочарование от разплитането на "паяжините" от коледни кабели. 

За това можете да благодарите изцяло на Едуард Джонсън - човекът, който остава в историята като „бащата на електрическите светлини за коледната елха“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !