Данъчното облагане е от основно значение за социалното сближаване в една страна, осигурявайки приходите, от които правителствата се нуждаят, за да функционират, да предоставят услуги и да поддържат стабилност. ЕС твърди, че иска да направи данъчното облагане по-справедливо, по-прозрачно и по-ефективно, като се бори с данъчната дискриминация, двойното данъчно облагане и укриването на данъци.

Големите мултинационални компании и богатите хора попадат все повече под прицел, тъй като дебатът относно това дали плащат справедливия си дял, се разраства. По време на протести в различни части на Европа имаше призиви те да допринасят с повече.

Проучване на Евробарометър от 2025 г. установи, че две трети от гражданите на ЕС подкрепят данък върху богатите, докато четирима от всеки петима са за облагане с данъци на големите мултинационални компании. Подкрепата варира значително в различните части на Европа, а експерти казват, че разликите в доверието в правителствата и публичните институции помагат да се обясни разликата.

Участниците са попитани: „Какво е вашето мнение относно минималното ниво на данък, базиран на богатството, прилагано за най-богатите лица (горният 0.001%) във вашата страна?“

Средно 65% в целия ЕС подкрепят такъв минимален данък. Подкрепата варира от 45% в Чехия до 78% в Унгария.

Освен тези две страни, подкрепата е поне 70% в България, Румъния, Хърватия и Гърция, докато в Полша и Дания е под половината.

Сред четирите най-големи икономики в ЕС нивата на подкрепа са сходни. Италия води със 70%, следвана отблизо от Германия и Испания с по 69%. Франция, с 65%, е на средното ниво за ЕС.

Като цяло подкрепата е висока в Централна и Източна Европа, въпреки че вътрешните различия са поразителни. Полша и Чехия се открояват със значително по-ниска подкрепа.

В някои страни с по-ниска подкрепа в региона, делът на отговорите „не знам“ също е сравнително висок, в това число в Чехия (25%) и Латвия (19%).

Неравенство и разлики в богатството

„Възприятията за неравенство и видимостта на разликите в богатството играят решаваща роля при формирането на нагласите към данъчното облагане“, казва пред Euronews Ерик Кирхлер от Виенския университет.

„Там, където мрежите за социална сигурност са слаби и неравенствата в богатството са очевидни, гражданите са склонни да изискват по-силни коригиращи мерки, включително по-високи данъци за много богатите.“

Той отбеляза, че много данъци върху богатството са били премахнати в скандинавските страни поради опасения относно ефективността и избягването на данъци. Гражданите там, казва той, като цяло се доверяват на съществуващите данъци, че работят ефективно и разпределят тежестта справедливо. „Следователно желанието за повторно въвеждане на данъци върху нетното богатство остава ограничено“, допълва той.

Ролята на доверието в правителството

Карен Сърет-Слоун от университета в Падерборн заяви, че разликите в доверието в правителството оформят тези възприятия. Нивата на неравенство в доходите и богатството, както и това, което хората възприемат като приемливо неравенство, също играят роля.

„Ако хората са убедени, че „богатите“ са способни да мамят системата и че политическата система и публичната администрация са слабо контролирани или дори корумпирани, това недоволство подхранва призивите за данък върху богатството“.

Когато участниците са попитани „до каква степен са съгласни, че големите мултинационални компании трябва да бъдат задължени да плащат минимален размер данък във всяка държава, в която оперират?“, подкрепата им нараства значително.

В целия ЕС 80% от анкетираните са съгласни. От тях 44% са категорично съгласни, а 36% са донякъде съгласни. Подкрепата варира от 67% в Унгария до 87% в Гърция.

Повече от четирима на петима анкетирани в няколко страни казват, че мултинационалните компании трябва да плащат минимално ниво на данъци там, където оперират, включително Австрия (86%), България (84%), Франция (83%), Финландия (83%), Португалия (83%), Малта (83%), Хърватия (82%), Германия (82%) и Люксембург (81%).

Делът на тези, които са категорично съгласни, е особено висок в Австрия (54%), Хърватия (51%) и Германия (48%).

Наред с Унгария, общата подкрепа пада под трима на всеки четирима анкетирани в Латвия (72%), Словения (73%), Словакия (73%) и Чехия (74%).

Карън Сърет-Слоун заявява, че Австрия остава привлекателна дестинация за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), докато Унгария е сред най-малко привлекателните. Това предполага, че Унгария е склонна да привлече ПЧИ, дори ако това означава да се откаже от част от приходите от корпоративен данък.

„Тази стратегия най-вероятно е продиктувана от очакването за общи ползи от увеличените приходи от други данъци, например данъци, базирани на потреблението, като ДДС. В Австрия хората са по-загрижени за конкурентоспособността на местните компании в сравнение с други международни играчи“, казва тя.

Преки чуждестранни инвестиции

Кирхлер отбелязва, че Австрия, Хърватия и България не се възприемат като данъчни убежища, а като пазарни икономики, които очакват справедлив принос. „Минималният данък обещава по-голяма стабилност и защита срещу прехвърляне на печалби – въпроси, които са особено актуални в Югоизточна Европа“, посочва той.

По негови думи, Унгария и Латвия разчитат на ниски корпоративни данъчни ставки и чуждестранни инвестиции, за да укрепят икономиките си. „Нагласите са по-предпазливи. Много хора се опасяват, че по-строгата международна данъчна координация може да отслаби конкурентоспособността им“, допълва той.

Amazon, Meta, Google и Apple са сред най-известните мултинационални компании. Някои от тях са се сблъсквали с протести заради размера на данъците, които плащат.

Възприятията за данъчна справедливост като цяло са по-високи в скандинавските и западноевропейските страни и по-ниски в Източна Европа. Експертите свързват тази разлика с качеството на обществените услуги и с това колко ефективно данъчните системи преразпределят богатството.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !