На скалист издатък високо над река Мулде в малкото градче Колдиц се намира масивен замък със същото име.

Някога бивша резиденция на кралете на Саксония, тази крепост е превърната в лагер за военнопленници с максимална сигурност по време на Втората световна война.

В нея са затваряни непоправими съюзнически офицери, многократно опитвали се да избягат от други лагери.

Местоположението на замъка над хълмовете, съчетано с неговите непроницаеми каменни стени, кара германците да вярват, че Колдиц не предлага варианти за бягство.

Но те грешат. Изненадващ брой затворници успяват да се измъкнат от него.

Замъкът Колдиц е построен през 11 век като ловна хижа за краля на Саксония и служи като благородническа резиденция през следващите няколко века, разказва Amusing planet.

След като в началото на 16 век претърпява щети от огромен пожар, погълнал голяма част от града, замъкът е възстановен в ренесансов стил. Той е разширен в края на 17 век от тогавашния собственик, крал Август Втори на Полша, превръщайки се в структурата от 700 стаи, която виждаме днес.

В началото на 19 век Фредерик Август III, курфюрст на Саксония, превръща замъка в място за изхранване на бедните, болните и арестуваните. По-късно той става психиатрична болница за „неизлечимо луди“ - роля, която изпълнява до 1924 г.

Когато нацистите завземат властта, замъкът е превърнат в политически затвор за комунисти и дисиденти. След избухването на Втората световна война той става лагер за военнопленници, наречен Oflag IV-C.

Германците гледат на замъка Колдиц като на затвор, от който бягството е невъзможно. Тази хилядолетна крепост се издига в сърцето на хитлериския Райх, на шестстотин километра от най-близкия вражески лагер.

Външните му стени са дебели два метра, а скалата, върху която е построен,  е с отвесен спад от седемдесет и пет метра към река Мулде.

Германците решават, че само най-опасните затворници ще бъдат държани там – тези, които преди това са се опитали да избягат от други затворнически лагери, и тези, за които е известно, че създават проблеми.

Но събирането на всички размирници на едно място се оказва неудобна грешка.

„Ако съберете много непослушни момчета на едно място, те се надъхват взаимно и много скоро къщата ви гори“, казва историкът Бен Макинтайър. „Ето как Колдиц развива своя собствена култура на неподчинение.“

Повече от 300 бягства от замъка са регистрирани през петте години, в които той служи като лагер за военнопленници, от които около тридесет души успяват да изчезнат. Затворниците ги наричат „хоумрън“. Повечето са заловени, върнати в затвора и хвърлени в изолационна килия.

Шефът на охраната Райнхолд Егерс е добър човек, който се отнася с бегълците доста безгрижно. Той прави снимки на маскировките и принадлежностите за бягство на затворниците, след което ги излага в „Музея на бягството“ на замъка.

Направени са толкова много опити за бягство, че затворниците трябва да създадат нещо като комитет за бягство с „офицери“, координиращи различните групи, така че да не се провалят взаимно.

Едно от най-известните бягства е извършено от британския офицер Ейри Нийв. Една вечер след театрална постановка Нийв и негов съучастник се озовават под пода на театъра в тунел, по който стигат до караула и разбиват ключалката.

Там те сменят дрехите си с фалшиви немски униформи и излизат през входната врата. След това стигат благополучно до Швейцария.

Друго нагло бягство е това на френския аристократ Пиер Мерес-Лебрен. Лебърн накара негов съучастник да го катапултира през оградата, докато пазачите не гледат. След като се приземява от другата страна, Лебрен хукнва нагоре по хълма, но е прострелян от охраната.

Той извървява пеша около 110 км до най-близката гара, открадва колело, след това кара по аутобана и по чудо успява да се прехвърли нелегално през границата в Швейцария.

Други опити не са толкова успешни, но пък създават страхотни истории - особено тази на британския офицер Доминик Брус, който прави рекордните седемнадесет опита да избяга от различни военнопленнически лагери, включително няколко пъти от замъка Колдиц.

Известен като „човек със среден ръст“ заради ниската си височина, Брус се скрива в дървен сандък за чай, който отваря с пила и с помощта на въже, направено от чаршафи, се спуска по стените на замъка.

Преди да тръгне, той надрасква съобщение върху стената на склада с парче тебешир: „Въздухът в Колдиц вече не ме радва. До скоро!" Заловен е седмица по-късно, опитвайки се да се качи на борда на шведски кораб в Данциг.

Прокопаването на тунели е друго любимо занимание на затворниците. „Има период, в който са изградени шест различни тунела“, казва Бен Макинтайър пред CBC.

Един от най-дългите е прокопан от французи. Започва от върха на часовниковата кула на Колдиц, спуска се на два етажа от мазета, след което преминава хоризонтално под дървения под на параклиса, с още няколко вертикални спускания, докато стига на 8 метра под земята.

Той е само на два метра от ръба на скала, преди да бъде открит. Има електрическо осветление по цялата дължина и вентилационна система. Затворниците дори създават телефонна система като мрежа за ранно предупреждение.

Може би най-амбициозният план за бягство включва изграждането на безмоторен самолет с намерението да излети от покрива на замъка и да прелети над река Мулде.

Машината е плод на въображението на двама британски пилоти - Джак Бест и Бил Голдфинч. Дръзката идея е подкрепена от други затворници, включително авиационния експерт Лорн Уелч, който прави диаграмите и изчисленията.

Затворниците използват подови дъски, летви за легла и всяко друго парче дърво, което успяват да намерят, за да построят самолета. В изграждането му са използвани електрически кабели, затворнически спални чували, а сварено просо запълва дупките на плата.

Завършеният безмоторен самолет има размах на крилата от 9 метра и фюзелаж от 5.7 м. Тежи 109 кг. Той е скрит на тавана на замъка, но преди да бъде използван за бягство, войната приключва и затворът е закрит.

Историите за бягство от замъка Колдиц са вдъхновили много книги и телевизионни драми, включително няколко настолни и видеоигри. Има дори музикална група, наречена Colditz Glider, базирана в Мелбърн.

Днес този военновременен замък е обновен и реставриран в началото на 2000-те години, за да пресъздаде външния вид на замъка от преди Втората световна война. Посетителите му могат да видят тунелите за бягство, фалшивите документи и униформи. Има и реплика на самолета.

През 2012 г. е построена радиоуправляема пълноразмерна негова реплика, която лети без екипаж. Тя прекосява безопасно реката и се приземява на поляна на 180 метра по-долу. Можете да видите полета й във видеото по-горе.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !