Езерото Найваша, северозападно от Найроби в Кения, става все по-неплаваемо.

Водният зюмбюл - най-разпространеният инвазивен вид в света, покрива езерото, задушава рибите и блокира хората. „Понякога става много сериозно“, описва проблема с него местният рибар Саймън Мачария.

„Имаше инцидент, при който рибари бяха хванати в капан от зюмбюла в езерото в продължение на три дни. Трябваше да потърсим помощ от правителството, което използва хеликоптер, за да ги спаси“.

Мачария казва, че в някои дни просто не може да лови риба в езерото заради растението. Когато го направи, той може да изгуби мрежите си под плаващия бурен, което ще му донесе разходи и ще му попречи да печели пари.

Водните зюмбюли покриват повърхността на водата, прекъсвайки слънчевата светлина, задушавайки други растителни видове и лишавайки водата от кислород. Това означава, че има и по-малко риба.

Воден зюмбюл, ©Pixabay
Воден зюмбюл, ©Pixabay

Проблем, видим от космоса

Проблемът е толкова голям, че може да се види от космоса. Той заплашва да прекъсване производството на цветя във влажните зони около езерото в радиус от 150 квадратни километра.

Случващото се в Найваша е повтаряща се по целия свят история. Водните зюмбюли са родом от Южна Америка, но са въведени като екзотичен декоративен вид в много други страни. Оттогава те са превзели сладководните среди и са етикетирани като инвазивен вид на всеки друг континент, освен Антарктида.

Освен въздействието им върху биоразнообразието и поминъка, плаващите растения могат да запушат водноелектрически и напоителни системи, което означава, че не е необходимо човек да живее в близост до тях, за да бъде засегнат.

Това е най-известният пример за криза с инвазивни водни растения, струвала на световната икономика десетки милиарди долари в исторически план, а сега повече от 700 милиона долара годишно.

Проблемът с водните зюмбюли е особено остър в Африка. Доклад от 2024 г. на Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги (IPBES) - орган, основан от Програмата на ООН за околната среда, го описва като „експоненциално разширяване“, усложнявано от промените в земеползването и изменението на климата.

Възможни решения

Работни групи от множество организации се опитват да намерят решения. Въвеждането на дългоносици, които атакуват растението, може да ограничи разпространението му и дори да доведе до загуба на плаваемост.

Има предложения за събиране на реколтата от воден зюмбюл и комбинирането му с битови отпадъци и кравешка тор за производство на биогориво. Кенийска компания се занимава с проблема, както и със замърсяването с пластмаса в страната, като превръща инвазивното растение в биопластмаса.

HyaPak Ecotech Limited, основана от Джоузеф Нгутиру, започва живота си като проект на бившия студент по гражданско и екологично инженерство в университета Егертън.

Нгутиру и неговите състуденти се запознават с проблема с водните зюмбюли от първа ръка по време на екскурзия до езерото Найваша през 2021 г., когато лодката им остава в капан за пет часа. Те се връщат, решени да направят нещо по въпроса.

Биопластмасата на Нгутиру е направена от изсушен воден зюмбюл, комбиниран със свързващи вещества и добавки, който след това се смесва и оформя. Продуктът, който се разгражда за няколко месеца, за първи път е използван като алтернатива на пластмасовите опаковки.

През 2017 г. Кения въведе закон, забраняващ найлоновите торбички за еднократна употреба, а през 2020 г. всички пластмасови изделия за еднократна употреба бяха забранени в защитените зони.

Резултатите са смесени - тъй като местното производство е забранено, пластмасови торбички за еднократна употреба са внасяни контрабандно в Кения от съседни страни. „Проблемът зад забраната е, че не са произведени подходящи алтернативи“, твърди Нгутиру.

Неговият продукт е „убиване на два заека с един куршум“, смята той.

„Повечето пластмасови продукти за еднократна употреба обикновено имат живот около 10 минути, след като излязат от рафтовете на супермаркетите. Така че защо да не ги направим биоразградими?“

HyaPak привлече вниманието, спечелвайки няколко награди в областта на екологията, а Нгутиру беше обявен за лидер на Фондация Обама в Африка за 2023 г.

Рибари, включително Мачария, сега събират инвазивното растение в езерото Найваша, след което го изсушават и продават на HyaPak. Това е полезен алтернативен доход, казва той, особено в дните, в които зюмбюлът покрива мрежите му и му пречи да лови риба.

Той се надява HyaPak скоро да може да разшири дейностите си, позволявайки на общността около езерото да събира по-големи количества воден зюмбюл.

„Ако Джоузеф успее да получи финансиране, мисля, че може да купи по-големи количества и поне много хора ще си намерят работа“.

Един проект, който може да помогне на HyaPak да расте, е партньорството с кенийското правителство за използване на продуктите му като част от водеща схема за повторно залесяване.

Според Global Forest Watch, Кения е загубила 14% от дървесната си покривка между 2001 г. и 2023 г. В края на 2022 г. програмата на страната за ускоряване на възстановяването на горите и земите се ангажира да засади 15 милиарда фиданки до 2032 г. в деградирали гори и пасища. Това би довело покритието на дърветата в страната до над 30 процента, според правителството.

Всички тези разсади се нуждаят от торби, в които да растат и да бъдат транспортирани, а торбите за разсад на HyaPak са част от плана, казва Нгутиру.

Една пластмасова торба за разсад има въглероден отпечатък от 1.6-1.7 килограма, според него, и се изхвърля, когато разсадът е засаден. Алтернативата на HyaPak се засажда с разсада и се биоразгражда, освобождавайки хранителни вещества, включително азот.

Нещо повече, през първите месеци на растеж на разсада, биопластмасата забавя проникването на вода в околната почва, намалявайки необходимото количество за поливане.

„Вие компенсирате въглеродните емисии, които ще бъдат произведени, използвали сте по-малко вода, добавили сте повече хранителни вещества... Това е печеливша ситуация за общностите, за планетата и за вас самите, като фермери“.

HyaPak вече изнася за САЩ и Германия и планира да установи франчайзи в Индия и Ел Салвадор – две страни със сладководни води, поразени от воден зюмбюл.

Нгутиру иска да създаде най-бързия път, по който светът да се възползва от неговата иновация, „дори ако това означава част от нея да бъде отворена за ползване от всички, така че продуктът, развитието и напредъкът на биоразградимата пластмаса да вървят наистина бързо.“

Отвъд водния зюмбюл, той смята, че са необходими спешни действия за справяне с климатичната криза:

„Предишните поколения ни провалиха, а тези, които идват след нас, ни гледат от позицията на онези, които ще живеят с планета, която е над 1.5 градуса по-топла. От моето поколение зависи да измислим решения за климатичната криза, защото ако не го направим, изобщо няма да се случи.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !