Водещият борсов индекс на българския капиталов пазар SOFIX е на път да приключи 2024 година с ръст от над 12%, а оборотите се увеличават с над 20%. 

Кои бяха основните двигатели на растежа за пазара, дали позитивната тенденция ще се запази през 2025 година и кои са най-големите рискове - отговорите на тези въпроси потърсихме от изпълнителния директор на Българската фондова борса доц. д-р Маню Моравенов.

Каква е равносметката на Българската фондова борса за 2024 година? 

2024 година беше добра от гледна точка на ръста на цените на акциите и на оборотите, ако я сравняваме с предходната. Рекордната година за оборотите на Българска фондова борса беше 2022 година, но тогава индексите, всъщност, падаха. 

А през последните две години цените на акциите растат и кумулативният ръст на SOFIX за този период е около 37%. През август месец той достигна рекорда си, след което върна част от печалбите. 

В началото на годината имахме очаквания за малко повече IPO-та, но се оказа, че Европа изостава в това отношение. Като цяло, 2024 година беше добра, но част от прогнозите за по-силно търсене на пари през капиталовия пазар не се оправдаха. 

Облигационните емисии продължиха да доминират, като на Българската фондова борса за една година са се набрали близо половин милиард лева, от които 75% са облигации. 

Очаквате ли позитивната тенденция да се запази и през 2025 година и от какво ще зависи това?  

По всичко личи, че очакванията за ръст на първичните публични предлагания, който не се случи през 2024 година, се "отлагат" за 2025 година. 

Вероятно през следващата година ще има повече търсене на капитал от пазара. Една от причините е, че лихвите не паднаха толкова бързо, колкото се очакваше. 

Много компании в момента имат нужда от финансиране и ще "посегнат" към европейските капиталови пазари, което ще се отрази и на България. 

Има ли риск от влошаване на макроикономическата обстановка и как един подобен сценарий би засегнал капиталовия пазар? 

Всички гледат какво се случва в САЩ и в Европа, а на капиталовите пазари глобалните фактори влияят на всички. Българският пазар в последните 5-6 години определено показва, че се движи в унисон със световните тенденции. 

Факт е, че Германия е в рецесия и вероятно тази ситуация ще се запази и през следващата година. От друга страна, инвеститорите вече се ориентираха и тази рецесия няма да е вечна, а и България, поне засега, не страда толкова много, колкото се очакваше. 

Един от ключовите въпроси е какво ще стане с разходите за отбрана на Европейския съюз. 

Как БФБ може да привлече повече емитенти и чуждестранни инвеститори?

Има начин българският капиталов пазар да стане по-привлекателен, но той е комплексен, защото няма как да се реализира без постоянна политика и стратегия.

Ние, заедно с пазарните участници, правим, каквото зависи от нас - увеличението на оборотите, рекордните нива на индексите и ръстът на инвидуалните инвеститори с по две-три хиляди на година са доказателства. 

Но въпреки всичко, което се случи на борсата през последните години, не успяхме да активизираме най-големите български институционални инвеститори - пенсионните фондове, да се завърнат на пазара.

Две са основните причини - едната е свързана с това, че когато един играч е излязъл от един пазар, връщането му не е много лесно и изисква време, а втората е дълбочината на пазара. Пенсионните фондове са доста по-големи, отколкото бяха преди 15 години.

Те вече имат ресурс, който могат да насочат към пазара, но той е съществен и за да се управлява нормално, е необходима по-голяма дълбочина на пазара и най-вече продукти, които да се предлагат. 

IPO-тата, които се случват на пазара за растеж beam, са нещо прекрасно и фокусират вниманието на инвеститорите, но те не са достатъчни като мащаб за големите участници на пазара. Те могат да бъдат привлечени само при наличието на големи компании на борсата. 

А за да порасне една компания достатъчно, за да бъде листната на борсата и да привлече ресурс, също се изисква много време. Ние имаме такива готови компании, но една част от тях бяха закупени от чуждестранни инвеститори, част които са листнати на глобалните борси и не им е необходим местният ресурс.  

Какъв е потенциалът за развитие на сегмента за двойно листване EuroBridge?  

В България има значими компании с потенциал за растеж и точно тях се опитваме да привлечем със сегмента за двойно листване EuroBridge. Той стартира от пролетта на тази година, като основната му цел е да даде на големите компании, които не виждат смисъл в листване на Българската фондова борса поради малкия ѝ мащаб, да използват този канал като връзка с по-големите борси. 

Сегментът EuroBridge им дава видимост пред най-големите регионални и глобални инвеститори. 

Вече бяха проведени няколко серии от разговори с различни компании. Наскоро организирахме и серия от срещи на заинтересовани компании с нашите партньори от Deutsche Boerse. Половината от тези дружества все още не са листнати на борсата. 

Това обаче е процес, който отнема време и изисква подготовка. Повечето от тези компании едва ли ще предприемат реални стъпки към листване на капиталовия пазар преди 2026 година. 

Щеше да бъде прекрасно, ако имахме държавна стратегия на капиталовия пазар, но такава, за съжаление, няма. Трябва да имаме стабилно правителство за период от поне няколко години, за да може да се изработи такава. А тя би била положителна не само за самия капиталов пазар, но и за икономиката, като цяло. 

Какви са възможностите за сътрудничество с останалите капиталови пазари от региона, а и в Европа като цяло?  

Европа вече "узрява" за идеята, че капиталовите пазари на континента са твърде фрагментирани и трябва да интегрират в максимална степен. Доскоро се извършваха само спорадични активности в тази посока, но най-големите борсови оператори вече са наясно, че трябва да ускорят този процес. 

И това най-вероятно ще се случи, като няма да се чака развитие на политическо ниво, защото там нещата се случват твърде бавно. Процесът по-скоро ще върви "отдолу нагоре", тоест големите глобални борсови обединения ще започнат активно да търсят възможности за връзка помежду си, за да може Европа да изглежда като един цялостен капиталов пазар. 

Тази комуникация е активна и между по-малките борси в региона, където и ние имаме активно участие. През последната година всеки месец имаме срещи с наши колеги, на които обсъждаме различни възможности и опознаваме различни практики. 

През последните години Българска фондова борса се отличи като една от най-активните институции в сферата на устойчивото развитие. Продължават ли тези усилия и в каква посока? 

Темата за устойчивостта може да бъде разделена на две части. Едната е свързана с транформацията на самите компании и на бизнеса, а другата - с финансирането на този преход с използването на различни "зелени" и устойчиви продукти. 

В първата част развитието е еднопосочно, като се търсят най-удачните варианти, въпреки временните колебания. Всеки може да направи сравнението между това, което представлява Китай в момента и това, което беше преди 15 години. Фокусирани върху нашите проблеми тук, в Европа, забравяме, че сме част от една много по-голяма глобална система. 

Тези процеси се случват навсякъде и то мащабно, но в Европа имаме един проблем, който трудно ще можем да разрешим и той е свързан с бюрокрацията и създаването на законите. Администрацията, безспорно, е небходима, но проблемите идват, когато тя започне да действа като паралелна структура и да се откъсва от реалността. 

Това се вижда в регулациите и стандартите, свързани с трансформацията към по-устойчиво развитие. Защото бизнесът имаше нужда от много по-ясни и изчистени принципи, които да следва. Не е необходимо всяка компания да бъде специализирана в темите екология и биоразнообразие, например. 

В един момент ESG отчитането ще се стандартизира и няма да бъде толкова тежко. Най-трудната част е събирането на информацията и на данните, но ако има добре разработени статистически модели и технологии, този процес ще бъде улеснен значително. 

Точно това се опитва да прави и Българска фондова борса, и то от няколко години, като разработва различни инструменти, които да помагат на българските компании да изготвят своите отчети за устойчиво развитие.

Платформата Oxygen дава възможност на бизнеса да изготвя своето ESG отчитане на базата на действащите стандарти, а също и по новите, които тепърва ще бъдат променяни. 

Целта е да извадим есенцията от най-важните въпроси, покриващи трите направления на ESG, а именно екологичното, социалното и управленското въздействие, за да могат компаниите да излязат с адекватни доклади за оповестяване.

Тези инструменти са от полза не само за листнатите на борсата компании, но и за различни държавни дружества, енергийни предприятия и други. 

Какво е бъдещето на т. нар. "зелени" облигации? 

По втората част от темата за устойчивостта, свързана с финансирането, България не се възползва достатъчно добре от възможностите за емитиране на "зелени" финансови продукти. 

Едно от обясненията е, че в българските банки има достатъчно ликвидност и средства по линия на различни гаранционни схеми, през Европейската централна банка и т.н. В същото време, няма и достатъчно мащабни проекти, които да се финансират с такива инструменти. 

От друга страна обаче, на България й предстои осъществяването на стратегията за енергийния преход, необходими са огромни инвестиции в инфраструктура.

Един от най-успешните механизми за финансиране на подобни проекти е именно през издаването на устойчиви облигации, но те имат смисъл, само ако са в достатъчно голям мащаб. 

Това означава, че една подобна емисия трябва да е в размер от порядъка на 1 млрд. лв. Това ще позволи реализирането на сериозни проекти.

А една подобна емисия би била интересна за  огромна част от международните инвеститори. Защото те имат нужда от включването на такива продукти в своите портфейли, а ние просто бихме се възползвали от това търсене. 

Ефектът за икономиката би бил огромен, тъй като България ще привлече добър микс от инвеститори и ще стане много по-видима на техния радар. Естествено, ще трябва да се плати и съответната "цена", тъй като една подобна емисия ще трябва да премине през съответния мониторинг, да се следи дали парите се инвестират по правилния начин и т.н. 

Наскоро Азербайджан обяви, че ще емитира подобна емисия "зелени" облигации в размер на 1 млрд. долара като част от срещата на върха за климата COP29. Най-големите американски финансови институции бяха в Баку и проявиха интерес към този тип инструменти. Едва ли Азербайджан се нуждае от самото финансиране, а по-скоро се търсят другите вторични ефекти, които са много по-сериозни. 

България би трябвало да разлежда един подобен проект като стратегически потенциал. 

Какво се случи на пазара за растеж beam през 2024 година? 

Пазарът beam има потенциал за растеж и може да осигурява финасиране на по-малките развиващи се компании. Той не е толкова интересен за големите институционални инвеститори, защото не може да им осигури необходимия мащаб, но привлича много индивидуални пазарни участници. 

Вижда се, че на него има успешни примери, като целта е да се появяват и по-големи компании. 

Важното е, че той представлява "трамплин" за компаниите към по-големия регулиран сегмент на капиталовия пазар. Ако успее да се наложи като такъв, ще заеме дълогсрочно своето място като важен елемент от финансовата система. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !