България продължава да отчита най-ниската средна почасова цена на труда в Европейския съюз и през 2024 г., като тя възлиза на 10,6 евро на час. Това показват официалните данни на Евростат, които нареждат страната на последно място в класацията.

В същото време Секторът на аутсорсинга в България отчита едни от най-високите разходи за труд. Това се дължи основно на значителното му припокриване с дейностите в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), където нивата са най-високи сред всички икономически сектори в страната. С почасови разходи за труд от 21,7 евро през 2024 г., ИКТ секторът в България е повече от два пъти по-скъп от средното за целия пазар на труда. Тази разлика е най-голямата, регистрирана сред всички държави членки на ЕС, което подчертава изключителната роля на технологичния бранш за повишаването на доходите. Това става ясно от годишния доклад на AIBEST Anual Report 2025. 

За сравнение, северната ни съседка Румъния е на предпоследно място с 12,5 евро на час, докато Хърватия заема 6-о място с 16,5 евро. Словения е страната от Югоизточна Европа (ЮИЕ) с най-висока цена на труда – 27,1 евро на час, което я поставя на 16-о място в ЕС. Всички държави в региона остават значително под средното за съюза ниво от 33,5 евро на час.

Динамика на растежа и догонване на ЕС

Въпреки последното си място, което подчертава конкурентоспособността на българската работна сила, страната постепенно и устойчиво наваксва разликата с останалите държави членки. През 2024 г. средните почасови разходи за труд у нас достигнаха 32% от средното за ЕС, което е увеличение спрямо 29% през предходната година и 27% през 2023 г.

България е и сред страните в ЕС с най-голямо годишно увеличение на разходите за труд за 2024 г. – отчетен е ръст от близо 14%. По този показател страната ни отстъпва единствено на Полша (19,3%) и Хърватия (14,6%). Румъния демонстрира сходна динамика с годишно увеличение от 13,6%, докато в Словения пазарът на труда е по-стабилен и отчита умерен ръст от 6,3%. За сравнение, средното годишно увеличение за целия Европейски съюз е значително по-бавно – 5%.

Ръст на заплатите и разлики между секторите

Постепенното увеличение на разходите за труд в България се дължи на значителния ръст на възнагражденията. Средната брутна месечна заплата в страната нарасна с 15,3% на годишна база, достигайки 1 174 евро през 2024 г. Най-високи остават заплатите в ИКТ сектора, въпреки че годишното им увеличение е по-умерено (10,7%).

Ето как изглеждат средните месечни заплати в най-добре платените сектори:

  • Информационни и комуникационни технологии: 2 665 евро
  • Финансови и застрахователни дейности: 1 726 евро
  • Енергетика: 1 669 евро
  • Професионални, научни и технически дейности: 1 599 евро

Тези данни поставят българските специалисти в аутсорсинга и ИТ сред най-добре платените в Югоизточна Европа, макар общите показатели за страната все още да изостават от повечето регионални партньори в ЕС.

Данъчна и осигурителна среда

През 2025 г. корпоративният данък в България остава 10%, колкото е и данъкът върху доходите на физическите лица. Страната предлага най-конкурентната ставка в ЮИЕ, равна на тази в Босна и Херцеговина, Косово и Северна Македония. От 1 януари 2024 г. обаче България въведе глобалния минимален данък на ЕС, който задължава големи мултинационални и местни групи с приходи над 750 млн. евро да плащат минимална ефективна данъчна ставка от 15%. Това намалява конкурентното предимство на страната за най-големите инвеститори, но повечето компании, включително в ИКТ и аутсорсинг сектора, продължават да се възползват от 10-процентната ставка.

По отношение на социалноосигурителните вноски, които влияят върху общите разходи за труд, България заема средни позиции в региона със ставка от 33,4% (19,6% за работодателя и 13,8% за служителя).

Конкурентоспособността обаче беше повлияна от увеличението на максималния месечен осигурителен доход от 3 750 лв. на 4 130 лв. за периода от 1 април до 31 декември 2025 г. Първоначалните планове в проекта за бюджет за 2026 г. за ново увеличение на тавана и на самите вноски предизвикаха остри реакции от работодателски организации и протести. В началото на декември правителството се отказа от тези планове.