Човешкият ресурс е най-важният стълб за развитието на българската икономика, а капиталът е на второ място. Третият ключов фактор е върховенството на закона.

Това заяви председателят на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) Доброслав Димитров в рамките на кръгла маса, която е част от най-големия форум за иновации, технологии и изнесени бизнес услуги за Югоизточна Европа SEE ITS Summit 2024.

Събитието се организира от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и се провежда в Гранд Хотел “Милениум” в София на 7 и 8 ноември.

Димитров коментира:

"През 2008 г., когато финансовата криза в Съединените щати и Европа вече бушуваше, мантрата беше, че кризата ще ни заобиколи и сме някакъв остров на спокойствието. Беше планиран икономически ръст от 5%, а всъщност, икономиката се сви с 5% и се наложиха драстични бюджетни съкращения. Държавата не се разплати с бизнеса, защото някой предизборно и популистки беше решил, че "този път е различно". Сега икономиката на Западна Европа, която е основен търговски партньор на България, отново буксува, а у нас пак се твърди, че кризата няма да ни засегне". 

По думите му, настоящият момент е изключително важен, защото сега е времето да се начертае някакъв план и да се изискват съответните стъпки от държавната администрация.   

Какви политики са нужни за ускоряването на икономическия растеж? 

"Марио Драги ясно очерта тенденцията, която показва, че Европа губи икономически позиции. И този спад се дължи основно на т. нар. "Стара Европа". Държавите от Централна и Източна Европа, сред които е и България, все още могат да се похвалят с динамичен икономически растеж, който трябва да се опитаме да запазим", заяви Петър Ганев от Института за пазарна икономика. 

Той обаче отбеляза, че все още на държавно ниво понякога се взимат хаотични решения, като това за увеличението на заплатите в Министерство на вътрешните работи, които ще струва на бюджета 1.2 млрд. лв. 

Ганев очерта няколко мерки, които биха могли да засилят икономическия растеж на страната в краткосрочен и средносрочен план. Едно от тях е образованието, където, според икономиста, най-важното е да се повишат средните оценки по PISA и да се въведат конкретни политики за подкрепа на слабите ученици, които са близо половината от всички. 

По отношение на инвестициите, Ганев коментира, че в държавите "отличници" от Централна и Източна европа делът им възлиза на около 25% от брутния вътрешен продукт, като в тази сума се включват както чуждестранните, така и вътрешните. У нас този дял е около 17-18 на сто. 

"По-сложният въпрос е как да бъде постигната тази цел. Необходими са конкретни мерки, които да насърчават иновациите и инвестициите в секторите с висока добавена стойност".

Според Виктор Митев от EY, България е единствената държава от Европейския съюз и от региона на Балканите, която все още не е въвела облекчения за разходите за възнаграждения и за компаниите, които инвестират в иновации и развойна дейност. 

"Държавата трябва да има активна и осъзната данъчна политика. Глобалните данъчни реформи наложиха вдигане на корпоративния данък до 15% за големите предприятия. Еврокомисията обаче ни даде възможност да запазим конкурентоспособността си чрез различни инструменти за насърчаване на компаниите, които извършват реална икономическа дейност. В Гърция и Румъния, например, има много такива действащи мерки".

По думите му, освен краткосрочна полза за самите компании, въвеждането на такива мерки би било и силен сигнал към потенциалните чуждестранни инвеститори. 

"В Сърбия, ако се назначат младши служители в секторите, квалифицирани като такива с висока добавена стойност и с принос към иновациите и технологиите, те са освободени от данък общ доход и осигуровки в първите три години", каза още Митев. 

Защо чуждестранните инвеститори напускат България?

"Компаниите се интересуват на първо място от хората и на второ - от това къде ще се намират техните офиси и производства. Има нужда от подобрение на комуникацията между бизнеса и администрацията. Когато една компания влезе в България, тя се чувства "изоставена" и ако не е инвестирала твърде много, започва да търси изход", коментира изпълнителният директор на CBRE България Верка Петкова-Шекерова.

Според нея, чуждестранните фирми, които затварят част от дейността си у нас, "бият камбаната" и се надяват някой да реагира и този някой би трябвало да са управляващите.

"Ние вече не сме "low cost икономика" с ниски заплати и трябва да намерим начин да минем на следващото ниво".

В кръглата маса все участие и Виктор Гусев от инестиционната агенция на Столична община - Инвест София.

"Опитваме се да позиционираме града като привлекателно място за инвестиции. Към София има интерес, като става въпрос основно за индустрии с висока добавена стойност. Обратната връзка от немските компании е, че София вече не е най-евтината дестинация, но качеството на работната сила е много високо", заяви Гусев.

По думите му, това е поредното доказателство, че приоритет трябва да бъде развитието на човешкия ресурс и трябва да се прогнозира внимателно какви ще са кадрите, от които ще имаме нужда след 10 или 15 години. Гусев каза още:

"1 млрд. лева бяха похарчени за провеждане на избори. Крайно време е да имаме някаква прогнозируемост, за да могат да се изработват устойчиви политики". 

Какво е бъдещето на българската икономика? 

"Дългосрочно данъчната тежест със сигурност ще нараства. Последните 50 години бяха най-леките от данъчна гледна точка. Само Румъния и Турция имат по-висока фертилност от България на Балканския полуостров, но, въпреки това, имаме свиваща се демография. Дори и Турция с коефициент от 2.1 деца на една майка има свиваща се демография. Това е дългосрочна тенденция и няма да имаме повече хора в бъдеще, така че единственият ни шанс е да повишаваме добавената стойност", заяви Красимир Костадинов, главен технически директор на Scalefocus.

Според него, в краткосрочен план - в следващите 5-6 години, хората в трудоспособна възраст трябва да получат адекватна квалификация, защото в образователната система за толкова кратък период нищо не може да бъде постигнато. 

"Много по-важно е да обучаваме учители. В образованието липсата на кадри е дори по-остра от тази в бизнеса".

Бетина Генчева, адвокат по миграционно право, коментира, че страната ни има недостиг на служители дори в сектори, като строителството и услугите.

"Има интерес от страна на чуждестранните служители, но процесът е доста труден. Беше приета промяна в закона, която да позволява електронно подаване на документи, но в момента тя не работи. Процедурите по издаване на работна виза траят 7-8 месеца. Би трябвало да има улесняване на този процес". 

Според Доброслав Димитров от БРАИТ, компаниите трябва да са готови да инвестират в подготовката на кадри с ясното съзнание, че те могат и да си тръгнат впоследствие. 

"Има много мениджъри у нас, които излизат с аргумента, че нямат желание да влагат голям ресурс в обучение, защото след това тези хора отиват в чужбина или при конкуренцията. Да, това е част от живота, но в крайна сметка, това не е инвестиция в едни конкретни 5 или 10 души, а в цялостно подобряване на бизнес средата". 

SEE ITS Summit 2024 се организира от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и се провежда в Гранд Хотел “Милениум” в София на 7 и 8 ноември. Darik Business Review е медиен партньор на събитието.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !