Бразилия се опитва да изпомпва все по-големи обеми суров петрол от офшорните си платформи, а правителството на президента Луиз Инасиу Лула да Силва, спечелил трети мандат през 2023 г., си постави за цел да превърне страната в четвъртия по големина производител на петрол в света.

В момента тя заема осмо място в класацията, а Лула вижда петрола като централен стълб на бразилската стратегия за икономически растеж.  

В същото време обаче, Бразилия се готви да бъде домакин на конференцията на ООН за климата през следващата година. Лула има международна репутация на защитник на околната среда, но у дома той трябва да изпълни обещанията си за облекчаване на бедността и повишаване на жизнения стандарт, пише Financial Times. 

Много от членовете на неговата Работническа партия гледат на петролните богатства на Бразилия като на ключова съставка за националното развитие.

Поддръжниците на изкопаемите горива твърдят, че дори при очакваното свиване на глобалното потребление на суров петрол, той все още ще бъде част от световния микс в продължение на десетилетия.

Според тях, постъпленията от продажбите на петрол и газ могат да подпомогнат финансирането на енергийния преход в Бразилия, повишавайки нейните нисковъглеродни енергийни мощности.  

Зелена енергия или изкопаеми горива?

Страната е лидер сред държавите от Г-20 по възобновяема електроенергия, която е осигурила 89% от целия й енергиен микс през 2023 г., според енергийния мозъчен тръст Ember. Правителството на Лула обещава да сложи край на обезлесяването до 2030 г. и преразгледа целите си за намаляване на емисиите.

"Няма противоречие в нашата национална енергийна политика“, казва министърът на мините и енергетиката Александър Силвейра, който твърди, че Бразилия трябва да бъде „прагматична“.

„Прилагаме политиката на преход на практика, но не можем да платим цената сами. Защо САЩ и Саудитска Арабия могат да продължат да бъдат доставчици на петрол, а не Бразилия?", добавя той. 

Личната връзка на Лула с петрола датира от първия му мандат на поста, когато през 2006 г. контролираната от държавата компания Petrobras направи революционно откритие край бреговете на Рио де Жанейро и започна активен дълбоководен добив.

Въпреки че парите от петрола помогнаха за финансирането на социалните програми при ръководените от социалистите правителства, еуфорията не продължи дълго.

Първо, спадът на суровините прекъсна икономическия бум на Бразилия, а след това корупционен скандал, съсредоточен около Petrobras, вкара в затвора десетки бизнесмени и политици, включително и самия Лула.

Днес суровият петрол е втората по големина експортна суровина на Бразилия след соята, като Китай е най-големият купувач. Секторът формира около 10% от брутния вътрешен продукт на страната. Дневният петролен добив възлиза на 3.2 милиона барела, или около 3% от световния.

Нови находища

Според експертните прогнози, производството на суров петрол в Бразилия ще достигне своя връх в началото на следващото десетилетие и след това ще започне да пада. Затова правителството и добивните компании търсят начини да попълнят своите резерви.

Голямата надежда е така наречената екваториална граница - участък от 2200 км от Атлантическия океан край северното крайбрежие на страната, включващ някои от най-бедните й щати.

Петте басейна там може да съдържат 10 милиарда възстановими барела петрол, изискващи $56 милиарда инвестиции, изчислява Министерството на мините и енергетиката. Това може да увеличи доказаните резерви на Бразилия с повече от една трета и да доведе до 200 милиарда долара данъчни приходи. 

Министър Силвейра го нарича „паспорт за бъдещето“.

Petrobras е посветила две пети от своя бюджет за проучване на стойност 7.5 милиарда долара за пет години на зоната. Тя започна проучвателни сондажи в дълбоки води в един от басейните тази година и потвърди наличието на петролни залежи. 

Екоактивистите обаче казват, че сондажите представляват риск за биоразнообразието и екологично чувствителните зони край устието на Амазонка, което е дом на рибарски общности, както и на мангрови гори, коралови рифове и делфини. Те предупреждават, че потенциалните петролни разливи могат да бъдат разнесени на голяма площ от теченията.

Екологичната агенция Ibama цитира липсата на задълбочени проучвания за пригодността на региона за производство на петрол, възможните въздействия върху местното население и недостатъчните планове за опазване на дивата природа в случай на разливи.  

Индустриалните анализатори изтъкват дългогодишния опит и експертиза на Petrobras в добива в открито море. Компанията настоява, че може да извършва безопасно дейността и заявява, че няма намерение да сондира в крайбрежни региони или близо до чувствителни зони.

Нейният нов главен изпълнителен директор Магда Шамбриар наскоро каза, че вече са изгубени 10 години, откакто въпросният блок е продаден на търг от петролния регулатор през 2013 г.

Чуждестранните петролни гиганти TotalEnergies и BP също имаха интереси в басейна, но се отказаха от тях, след като не успяха да получат разрешителни за сондиране.  

Тъй като се очаква разработването да отнеме няколко години от първото одобрение за сондиране, рискът е, че подходящият момент може да се изплъзне.

Офшорните перспективи на Бразилия отнемат повече време и капитал, преди да започнат да работят, в сравнение с шистовите залежи на САЩ или Аржентина. 

Сблъсък на мнения

„Дори и да успеем да елиминираме емисиите на CO2 поради обезлесяването, ако светът не спре да отделя парникови газове от използването на въглища, нефт и газ, горите ще бъдат унищожени, така или иначе. Така че това е предизвикателство за човечеството, а не само за Бразилия", казва министърът на околната среда Марина Силва, която в миналото призоваваше за ограничения върху петролните сондажи. 

Раиса Ферейра от Грийнпийс Бразилия обаче предупреждава, че ако страната е сериозна по отношение на ангажимента си да ограничи глобалните температури до 1.5 градуса по Целзий спрямо прединдустрилните нива, трябва да има „радикална промяна“ в нейните политики спрямо изкопаемите горива. 

Междувременно, климатичният форум COP30, който трябва да се проведе в амазонския град Белем през ноември 2025 г., наближава. В речта си при встъпването в длъжност миналата година президентът Лула каза, че „нито една друга страна няма условията да стане велика екологична сила“.

Но той ще трябва да пази много труден баланс между опазването на околната среда и икономическия растеж, пише още изданието.