Отменени влакове и самолетни полети. Блокирани от гневни фермери магистрали. Началото на годината беше трудно за четвъртата най-голяма икономика в света.

Стачка на наземния екипаж на Lufthansa през миналата седмица беше поредната, предизвикала транспортен хаос, след като влакови машинисти стачкуваха през януари заради спорове относно заплащането, а фермери блокираха пътища, протестирайки срещу орязването на субсидиите.

Многото стачки в страна, която е известна с със силната правна защита на интересите на трудещите се, показват дълбочината на проблемите, които обхващат Германия.

През миналата година най-голямата икономика в Европа се сви за първи път от настъпването на пандемията от COVID-19. Перспективите не изглеждат много по-добри – Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че Германия ще бъде най-бавно растящата голяма икономика през 2024 г. с увеличение на БВП от едва 0.5%.

По-песимистичните анализатори прогнозират спад на икономическата продукция във втора поредна година, тъй като икономиката се бори с трайно високите енергийни цени, по-високите лихви и слабото търсене на германски стоки у дома и в чужбина.

Продължаващото въздействие от енергийната криза, предизвикана от войната между Русия и Украйна, се прояви и миналата седмица, когато изнесените официални данни показаха, че промишленото производство пада в седми пореден месец през декември - най-продължителната негативна серия в историята.

Проблемите на Германия обаче са и структурни, като варират от недостиг на работна ръка и бюрокрация до остаряла физическа и цифрова инфраструктура, които се отразяват на производителността.

Пример за това е, че едва 19% от домакинствата в страна ползват високоскоростен интернет чрез оптични кабели при средно ниво от 56% за ЕС.

Това, което е необходимо, не е нищо друго, освен пълна икономическа промяна.

“Германия се нуждае от фундаментална икономическа трансформация,” казва пред CNN Mарсел Фрацшер, президент на Германския институт за икономически изследвания в Берлин.

“Най-голямото предизвикателство за нея не са следващите две, а следващите 10 години. Страната има нужда да промени индустрията си,” допълва той.

Правителството предприе колебливи стъпки в тази посока. Той стимулира инвестициите, увеличи финансирането за стартъп компаниите, ускори одобренията на инфраструктурни проекти и облекчи имиграционните правила за квалифицираните работници, за да се справи с недостига на работна ръка.

За да поеме икономиката по нов път, обаче е необходимо много повече. Политиците обаче имат ограничена власт, не на последно място заради строгите ограничения върху държавните заеми, предвидени в германската конституция, което би могло да провали големи разходни програми.

Тези ограничения бяха възстановени в тазгодишния бюджет, след временната им отмяна вследствие на сътресенията от пандемията и от войната в Украйна.

“Евентуална промяна на икономиката би била невъзможна, докато фискалните ограничения остават доминиращият фактор,” казва Карстен Бржески, глобален ръководител Макроикономика в нидерландската банка ING. “Това означава, че структурните промени по-скоро ще трябва да дойдат от корпоративния свят.”

Неработещ бизнес модел?

Германия е преодолявала много по-големи предизвикателства в миналото. След поражението си във Втората световна война страната се сблъсква с ограничения на консумацията на храна, контрол на цените, срив на промишленото производство и свиване на работната сила след смъртта на милиони мъже в трудоспособна възраст.

Възстановяването на Западна Германия през 50-те и 60-те години обаче е толкова впечатляващо, че става известно като Wirtschaftswunder, или "икономическо чудо".

Добрите времена продължават основно без прекъсване до 90-те години, когато Германия става известна като “болния човек на Европа,” тъй като икономиката ѝ се свива, а безработицата скача до голяма степен заради разходите около обединението след падането на Берлинската стена.

Германия успява да се отърве от това прозвище, отчасти като въвежда реформи на пазара на труда, а износът и икономиката ѝ процъфтяват в десетилетието след финансовата криза от 2008 г. – подсилени от евтиния руски газ и растежа на китайската икономика.

Страната отдавна е една от водещите производствени нации, произвеждайки всичко - от автомобили, перални и електрически инструменти, до медицински устройства и фармацевтични продукти.

Германия все още може да се похвали с отлични инженери и продължава да произвежда много висококачествени стоки, но в нейния бизнес модел започват да се появяват пукнатини.

Страната страда от последиците от стратегическия “залог за пълното приемане на взаимозависимостта и глобализацията,” казва Констанц Щелценмюлер, директор на Центъра за САЩ и Европа в Brookings Institution.

“Страната аутсорсна сигурността си на САЩ, водения от износа икономически ръст на Китай и енергийните си нужди на Русия,” пише тя през юни.

“Сега установява, че е изключително уязвима в началото на 21-ви век, което се характеризира с конкуренция между големите сили и увеличаващо се въоръжаване на взаимозависимостта както от страна на съюзници, така и от страна на врагове,” допълва експертът.

Забавящият се икономически растеж в Китай, която доскоро беше вторият най-голям пазар за износа на Германия, ограничи търсенето на стоки, а фундаменталните промени в китайската икономика означават, че това търсене може да не се върне.

“Китай също така се превърна в конкурент. Страната сега може да произвежда сходни стоки на тези, които преди внасяше от Европа,” казва Бржески от ING. Само този факт поставя под заплаха най-големия износ на Германия – автомобилите.

Китайските доставки на автомобили изпревариха тези на Германия през 2022 г. благодарение на удивителния възход на марките електромобили в страната и най-вече на BYD.

Това е проблем не само за Volkswagen, но и за хиляди компании по веригата на автомобилните доставки в Германия и други европейски държави.

Междувременно, САЩ, която е водещата дестинация за германския износ от 2015 г., предприе протекционистки подход, засипвайки щатските производители на зелена енергия и природосъобразни продукти със субсидии по Закона за ограничения на инфлацията на администрацията на президента Джо Байдън.

Скокът в цените на природния газ през 2022 г., след като Русия нахлу в Украйна, и високите цени на суровината в Европа се отразиха негативно на части от германската индустрия.

Страната е особено зависима от горивото, след като спря работата на атомните си централи след инцидента с Фукушима в Япония през 2011 г.

Домашни проблеми

Заедно с външната среда, която стана по-враждебна спрямо германската икономика, вътрешният политически климат в страната също се влоши.

Напрежението в тристранната коалиция пречи на изготвянето на политики, засилва несигурността за бизнеса и оставя у много германци усещането, че настоящото правителство има малко решения за множеството проблеми на страната.

Силни страни

Въпреки всичките си затруднения, Германия остава световен лидер в много индустрии и продължава да привлича преки чуждестранни инвестиции, в това число от производители на полупроводници, като Intel и TSMC, които произвеждат чипове, използвани в електромобилите.

Тя също така може да се похвали с хиляди местни производители, известни със своята експертиза и иновации. Компании, които могат да намират нови пазари и приложения за своето ноухау, може би държат ключа към съживяването на германската икономика.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !