Изпълнителният съвет на Международния валутен фонд (МВФ) приключи консултацията по Член IV за 2025 г. за България и одобри оценката на мисията, която посети страната в края на септември.

Какво пише в изводите на експертите?

Вътрешното търсене е движеща сила за стабилен растеж на българската икономика. БВП нарасна с 3.4% през 2024 г. и с 3.2% през първата половина на 2025 г., движен от устойчиво частно потребление, подкрепено от силен растеж на кредитирането и фискални облекчения.

Инфлацията се ускори в началото на 2025 г. и остава висока. Безработицата в страната е рекордно ниска, а реалните заплати растат бързо, посочват от фонда.

Перспективите за растеж в краткосрочен план са положителни. Очаква се икономическият растеж да остане около 3% през 2025 г. и 2026 г., подкрепен от вътрешното потребление и публичните инвестиции, финансирани по Плана за устойчивост и възстановяване (ПУВ).

Прогнозите са, че общата инфлация ще бъде средно около 3.5% през 2025 г. и 2026 г., преди да намалее. Рисковете за перспективите произтичат главно от несигурността на вътрешната политика, натиска върху вътрешното търсене и засилената външна нестабилност, се казва още в доклада.

Оценката на Изпълнителния съвет

Икономическият импулс е силен, пазарът на труда е стегнат, а инфлацията е повишена. Високият растеж на заплатите е довел до конвергенция на доходите, а кредитирането се расте бързо, но растежът на производителността изостава.

Външното търсене е слабо, което отразява по-бавния растеж на ключови пазари в ЕС и глобалната несигурност. Въпреки това външната позиция през 2024 г. се оценява като цяло в съответствие с фундаменталните фактори и желаните политически настройки. В перспектива се очаква текущата сметка да остане отрицателна в близко бъдеще.

От МВФ отбелязват също така, че приемането на еврото е важен етап и възможност за укрепване на институциите, повишаване на доверието в политиките и повишаване на средносрочния растеж.

Очаква се преходът към еврото да засили доверието в институциите и доверието на инвеститорите, като същевременно намали валутния риск и трансакционните разходи. Някои от тези ползи вече са видими в стесняването на спредовете по суверенните облигации и неотдавнашните повишения на кредитния рейтинг на България.

Затягането на фискалната политика през 2026 г. би спомогнало за охлаждане на икономиката. Очаква се фискалната политика да остане експанзионистична през 2025-26 г. Като се има предвид основната сила на търсенето и цикличната позиция на икономиката, се препоръчва неутрална позиция, която може да се постигне чрез комбинация от мерки за разходи и приходи.

Умереният растеж на заплатите в публичния сектор и индексирането на обезщетенията по-специално биха генерирали значителни фискални икономии и биха облекчили инфлационния натиск. Значителната рекапитализация на държавните предприятия допринася за фискално облекчаване и подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност.

В по-общ план, повишаването на последователността и прозрачността на публичните политики би намалило изкривяванията и би засилило доверието във фискалната отчетност, се казва още в оценката.

Пенсионната реформа трябва да се фокусира върху устойчивостта и адекватността

Според експертите от МВФ, дефицитът на разходопокривната пенсионна схема се разширява, а застаряването на населението ще увеличи допълнително недостига. Финансовата устойчивост трябва да бъде засилена чрез увеличаване на приходите от вноски, като ключова мярка е премахването на ограничението на осигурителния доход, което не се движи в крак с раста на заплащането.

Същевременно, подобряването на адекватността на пенсиите за намаляване на бедността в напреднала възраст остава приоритет. Междувременно усилията за укрепване на втория и третия стълб на системата трябва да продължат.

Поддържането на фискално пространство на фона на нарастващия натиск върху разходите ще изисква разумни политики и реформи, насочени към бъдещето.

Макар общият риск от дългови затруднения да остава нисък, публичният дълг се увеличава поради устойчивите дефицити и значителните рекапитализации на държавните предприятия.

Преминаване към прогресивно подоходно облагане

Справянето с натиска върху разходите, произтичащ от застаряването на населението, отбраната, инфраструктурата и енергийния преход, също ще изисква фискално пространство.

Капацитетът за генериране на приходи на режима на плоския данък изглежда недостатъчен, за да отговори на нарастващото търсене на качествени услуги.

В средносрочен план биха могли да се генерират повече приходи чрез увеличаване на данъчните ставки както за физическите, така и за корпоративните доходи и преминаване към прогресивно данъчно облагане на доходите, се казва в документа.

Внимателното наблюдение на имотния пазар трябва да продължи

Макропруденциалната политика ще трябва да остане гъвкава. Финансовият сектор остава устойчив. Въпреки това, бързият растеж на потребителското кредитиране, особено на ипотечните кредити, увеличи системните рискове на пазара на недвижими имоти.

По тази причина внимателното наблюдение на пазара на жилища от страна на БНБ трябва да продължи. В бъдеще, с намаляването на задължителните резерви след приемането на еврото, известна ликвидност може евентуално да се насочи към кредитирането и допълнително да стимулира домакинските кредити, което ще засили натиска върху пазара.

Следователно, макропруденциалната политика, по-специално чрез мерки, насочени към кредитополучателите, ще трябва проактивно да управлява рисковете на кредитния пазар, препоръчват от МВФ.

Продължаване на структурните реформи и стратегическите инвестиции

Трайното повишаване на жизнения стандарт ще изисква продължаващи структурни реформи, подобрено управление и стратегически инвестиции в човешки и физически капитал.

Дивидентите от растежа от увеличаването на качествените публични инвестиции и намаляването на структурните разлики в политиката биха могли да бъдат значителни, особено чрез Програмата за възстановяване и устойчивост.

Подобряването на управлението и институционалното качество е от съществено значение за дългосрочния растеж и изграждането на доверие. Справянето с предизвикателствата, свързани с роизводителността и демографските проблеми, ще изисква устойчиви инвестиции в човешки капитал и повишено участие на пазара на труда.

Реформата е от решаващо значение и за прехода към по-устойчив, по-ефективен и по-чист енергиен сектор, с по-силно управление и намалени фискални уязвимости, посочват още от финансовата институция.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !