Когато разговорът се насочва към отбраната, темата за храната рядко влиза в първите редове на анализа. Но в един все по-нестабилен свят, в който военната, космическата и хуманитарната логистика започват да се припокриват, границата между „нишова технология“ и стратегически ресурс се размива. 

Именно в тази зона се позиционира българската компания Antarta, основана от Нели Симеонова и Людмила Филипова, която развива лиофилизирана (дехидратирана чрез замразяване) храна първоначално за космоса, но все по-ясно намираща приложение и в отбранителния сектор.

Нели Симеонова, съосновател на Antarta
Нели Симеонова, съосновател на Antarta

От орбита до бункер: храната като инфраструктура

„Това е храна, която е изключително подходяща и за военни цели“, казва Симеонова, докато показва вакуумирани пакети, устойчиви на температурни амплитуди, вода и дългосрочно съхранение по време на Darik Business Radar 2026 - Investing in our future. 

Нели Симеонова казва, че най-голямото приложение на лиофилизираната храна извън нейната космическа история, е за военни по време на мисия, но и за хора, които искат да си набавят храна с много дълъг срок на годност за нежелани ситуации. 

Логиката на продукта е по-близка до инфраструктура, отколкото до традиционна хранителна индустрия. Лиофилизацията позволява запазване на около 98% от хранителните вещества, а крайният резултат е продукт, който може да бъде складиран в критични условия – от наводнения до военни мисии.

В този контекст храната престава да бъде потребителски артикул и се превръща в част от системите за устойчивост – за армията, за извънредни ситуации, за експедиции и дори за космически мисии.

Двойна употреба: космос и отбрана

Макар първоначално разработката да стъпва върху космическото наследство на България, днес продуктът се позиционира като „dual-use“ технология – едновременно за космос и за отбранителни нужди. Нели Симеонова потвърждава и че в момента най-много поръчки получават от страна на армията. 

„Хората от милитари сектора са добре запознати с този тип хранене“, посочва Симеонова.

Нели Симеонова, съосновател на Antarta
Нели Симеонова, съосновател на Antarta

Интересът идва основно от международни партньори и структури в сферата на отбранителната логистика.

"Наскоро и нашата армия се сети, че има такъв български производител. Ние вече в продължение на 2 години говорим и работим с чужди компании, които се занимават със снабдяване за отбраната", добави тя. 

Космическият пазар като вход към големите договори

По-интересният сигнал за индустрията обаче не е военният сегмент, а космическият. Компанията вече работи с големи международни космически структури, включително чрез NDA споразумения и тестове на продуктите в реални мисии.

"Ние сме в контакт с една от най-големите международни космически компании. Имаме NDA споразумение и работим по общ проект. Много се надявам на следваща мисия да има и българска храна. Има интерес. Храните са при тях. Опитани са. Мога да кажа с гордост, че това е една от най-вкусните и качествени храни от този тип", каза Нели Симеонова. 

Тя казва, че за момента не са стигнали до обсъждане на точни рецепти, към които имат интерес чуждите компании, но могат да подготвят всяка една рецепта, от която се нуждае космическата компания според изискванията за позволените храни в космоса. 

Срещата с голямата космическа компания, с която преговарят става случайно. Контактът е осъществен от техен представител, който отговаря за Балканите. 

"Те самите ни потърсиха, а не ние тях", каза тя. 

Нели Симеонова каза, че подобни храни, като буркана с течен шоколад, който се носеше в атмосферата на Artemis II е сред храните, които не могат да попадат на космически уреди. 

"Учидихме се и се смяхме в офиса какво прави там тази Nuttela. Храните за космоса си имат точни специфики. Може да се яде шоколад в космоса, но в компактна форма. От бурканчето не е сред тях", каза тя. 

Българската ниша: от историческо предимство към забравен актив

Историята на българската космическа храна не започва сега. Още през 70-те години страната участва в разработването на лиофилизирани продукти за съветските космически мисии. България се нарежда сред малкото държави с подобна компетентност, редом със САЩ и СССР, като става и третата държава в света, която произвежда космическо меню.

"Началото е поставено от Института по криобиология и хранителни технологии през 1973 г. При полета на Георги Иванов и Николай Ракавишников менюто вече е било готово. При тях са били дадени част от подготвените храни. При полета на Александър Александров вече е имало цялостно и богато меню", добави тя. 

След 90-те обаче този актив остава без ясна индустриална рамка. Липсата на бизнес модел и институционална подкрепа превръща технологичното предимство в научна инерция.

Днешният опит на компании като тази на Симеонова представлява опит за реиндустриализация на това знание – този път като частен бизнес, а не като държавен проект.

Сегашното производство е разположено в сътрудничество с научния институт, като целта е използване на научната база и нейното надграждане с модерни индустриални процеси.

"Предстои ни разширяване на производството и построяването на завод на територията на Бургас", каза Нели Симеонова. 

Това е ключов преход: от лабораторен модел към мащабируема индустрия, способна да обслужва не само космически мисии, но и военни, хуманитарни и потребителски пазари.

Нели Симеонова, съосновател на Antarta
Нели Симеонова, съосновател на Antarta

Нели Симеонова казва, че плановете на компанията са разширяване на производството, като храната да става все по функционална. 

"Нашите планове са да бъдем номер 1 премиум бранд на полезна и функционална храна", завърши Симеонова. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !