Международният валутен фонд предупреждава за глобален компромис тип „оръжия срещу масло“, тъй като държавите увеличават военните си разходи.
Дилемата се отнася до трудния избор между финансиране на отбраната и социалните програми.
Президентът на Световната банка Аджай Банга заявява, че отбраната става приоритет, докато финансирането за развитие в чужбина намалява.
Нова ера на по-високи разходи за отбрана накара Международния валутен фонд (МВФ) да предупреди за засилващ се компромис „оръжия срещу масло“, при който правителствата ще трябва да вземат трудни решения относно дълга и публичните разходи.
Т.нар. дилема „оръжия срещу масло“ описва избора пред държавите как да разпределят ресурсите си между военни разходи и социални политики.
В последния си доклад World Economic Outlook МВФ отбелязва, че приблизително половината от страните в света са увеличили военните си бюджети. Продажбите на оръжия от най-големите отбранителни компании са се удвоили в реално изражение през последните две десетилетия.
Според фонда тези тенденции вероятно ще се запазят на фона на нарастващо геополитическо напрежение, което поставя въпроса дали по-високите военни разходи няма да изместят други разходи, като социалните.
Позовавайки се на анализ на 164 държави след края на Втората световна война, МВФ предупреждава, че бумовете в отбранителните разходи обикновено отслабват фискалния и външния баланс и често са последвани от рязко нарастване на публичния дълг и значително намаляване на социалните разходи.

„Двоен дивидент“
Френският министър на финансите Ролан Лескюр признава, че изборът между отбрана и социални разходи може да предизвика обществено недоволство преди президентските избори през 2027 г.
Той обаче подчертава, че по-високите разходи за отбрана могат да донесат „двоен дивидент“ – засилване на суверенитета и създаване на работни места.
„Трябва да преосмислим войната. Очевидно дроновете и новите форми на бойни действия промениха всичко — и трябва да реагираме“.
Според него Франция не изостава със социалните разходи, а напротив – поддържа един от най-високите им нива, което е част от националния модел.
Той допълва, че ако отбраната се използва като индустриална стратегия, тя може да създава работни места, включително в региони, изостанали от глобализацията и дигиталната трансформация.
„Ако не го направим… ще има обществен отпор. А това не искаме“.

„Вяра в системата“
Президентът на Световната банка Аджай Банга отбелязва, че отбраната ясно се превръща в приоритет за много държави, докато финансирането за развитие в чужбина намалява.
Въпреки това той подчертава, че през 2024 г. е постигнат рекорден ресурс за най-бедните държави чрез Международната асоциация за развитие (IDA) – 100 млрд. долара след мултиплициране на средствата.
Тези ресурси подпомагат 78 от най-бедните страни в света, включително инвестиции в здравеопазване, образование и устойчивост към климатични промени.
„Все още имам вяра в системата. Трябва да убедим донорите защо това е и в техен интерес“.
Според него инвестициите в работни места в развиващите се страни водят до по-силна средна класа, икономически растеж и по-стабилна глобална система, както и до намаляване на нелегалната миграция.

Европа: сигурността на първо място
Европейският съюз вече поставя сигурността и отбраната като основен приоритет, отчасти заради продължаващата война на Русия в Украйна.
Очаква се разходите за отбрана в ЕС да достигнат 381 млрд. евро през 2025 г. – ръст от 11% спрямо предходната година и близо 63% увеличение спрямо 2020 г.
В същото време конфликтът между САЩ и Израел с Иран може да усложни усилията за превъоръжаване на Европа и подкрепата за Украйна, както и да подкопае доверието към САЩ като надежден партньор в отбраната.

Полша: „Трябва да сме сериозни за сигурността“
Полският финансов министър Анджей Домански заявява, че правителството внимателно следи риска от социално напрежение, особено на фона на предупрежденията на МВФ.
Той признава, че целта на Полша да отделя 5% от БВП за отбрана е значителна, но подчертава:
„Геополитическата ситуация е сериозна. Владимир Путин заплашва нас, НАТО и нашите съседи. Трябва да сме сериозни по отношение на сигурността – това е наш основен приоритет.“
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Защо Дания извади 40% от Гренландия от икономиката и какво ни учи това за съвременния капитал
- Населението на ЕС спада с 53 млн. до 2100 г., България губи 28%
- Съседна икономика на ръба при дълга война в Близкия изток, прогнозира Erste Group
- Може ли новото правителство на Унгария да извади икономиката от кризата?
Калкулатори
Най-ново
Бъдещето не се предвижда, то се създава: Darik Business Radar 2026 събира лидерите на промяната
преди 59 минStella 97: Как велинградска мебелна фабрика обзаведе летището в Танзания
преди 1 часКак България се нареди сред малкото държави с геостационарен комуникационен сателит?
преди 1 часОръжия срещу масло: МВФ предупреждава за нов финансов проблем
преди 1 часКогато бизнесът с обувки не върви: Компания се преориентира към AI
преди 1 часФирма за облекло от Бяла Слатина приключи мащабен проект за енергийна ефективност за €324 000
преди 1 часПрочети още
Радев - близо или далеч от 121 депутати? Анализ на Татяна Буруджиева
darik.bgАдвокатът на Левски - кандидат-депутат на Румен Радев: Говори Стоимен Чакалов
darik.bgХаризанов: Радев е със зле прикрити проруски позиции!
darik.bgКрасива и щастлива - Катрин Тасева в розово очакване на втората си рожба
9meseca.bg