В началото на 2020 г. Франсис Педраса бил изправен пред провал.

В продължение на повече от четири години завършилият университета Корнел мъж опитвал да комбинира изкуствен интелект (AI) и множество работещи дистанционно служители с цел подпомагане на бизнеса в разрастването на досадни проекти, като преглеждане на автобиографии, управление на чатботове или пренаписване на описания на продукти - повтарящи се задачи, които остават прекалено сложни за пълна автоматизация.

Компаниите обаче възприемали бавно продукта, а рисковите капиталисти нямали желание да инвестират. Фирми в сферата на услугите, като неговата Invisible Technologies, били ужасни инвестиции, според Силициевата долина.

Invisible загубила четирима от своите съоснователи и ѝ се наложило да се обърне към малцината си бизнес ангели за още средства. Тогава, през март 2020 г., се обаждат от DoorDash.

Компанията за доставка на храна казва на Педраса, че има нужда от помощ и то бързо. Локдауните по света заради COVID-19 през същата година увеличават търсенето при поръчките за доставка на храна до 51 млрд. долара.

DoorDash се конкурира с Uber Eats и Grubhub за намирането на нови заведения за хранене и подписването на договори с тях. По-конкретно, компанията имала нужда от помощ с вписването на менюта и цени. Аутсорсинг компаниите, които обикновено вършели тази работа, тогава били затворени.

Това се оказва точно сделката, която Педраса очаквал.

Две години по-късно той получава друго обаждане от изпитваща затруднения компания с още по-голям проблем с данните. От OpenAI искали помощ от Invisible с отстраняването на „халюцинациите“ на модела, който е в основата на чатбота ChatGPT.

След това следват договори с Amazon, Microsoft и AI еднорога Cohere, които помагат приходите на Invisible да скочат от 3 млн. долара през 2020 г. до 134 млн. долара през миналата година, като печалбата дори отчита 15 млнн. долара печалба.

Обучението на AI бързо се превръща в пренаселена сфера, а компании, като Scale, Surge и Turing, се борят за едни и също работни места.

И докато Scale успява да набере 1 млрд. долара финансиране при оценка от 14 млрд. долара през миналата година, Педраса целенасочено планира друг път за Invisible. Компанията е набрала едва 23 млн. долара от инвеститори, в това число от компании за рисков капитал, като Day One, Greycroft и Backed, което е като капка в морето предвид продължаващото въодушевление около AI.

Вместо обаче да продава части от капитала си на още рискови капиталисти, Invisible изкупува обратно своите акции. “Няма как да сме по-различни,” казва Педраса, който запазва 10% от компанията, която за последно беше оценена на 500 млн. долара през 2023 г.

Той щедро раздава по-голямата част от акциите на около 300 настоящи и бивши служители на Invisible, които нарича “партньори”— общо те притежават 55% от компанията.

Педраса е взел назаем 20 млн. долара през последните три години (първо от фонд на име Level Equity, а наскоро и от JPMorgan), за да изкупи обратно дяловете на първите инвеститори в компанията.

“Смятах, че стойността на собствения ни капитал ще нарасне 10 пъти, така че това е един невероятен арбитраж.”

Това е смел ход и необичаен за подкрепените от рисков капитали стартъп компании.

Плащането на лихва (която достига 20% в случая с Level Equity) най-добрият начин за използването на ограничените средства на Invisible ли е? И нямаше ли тези пари да са по-добре похарчени за растеж на компанията вместо за увеличаването на дела на Педраса на практика?

Това е решение, което Педраса взема без да се замисля. Превръщането на служителите в (малки) собственици е неговият кратък път към големия растеж с малък бюджет.

Оценка от 500 млн. долара (над три пъти повече от приходите) изглежда скромна за компанията в сферата на услугите, но и шокиращо ниска за AI компания.

Когато Педраса купува дяловете на своите “пасивни” инвеститори през 2021 г., той не само е единственият купувач, но и получава правото да определи цената от 50 млн. долара.

“Това беше добър изход за всички, но стимулът беше да запазим оценката ниска.”

Бизнес ангелът Едуард Ландо е един от тези продавачи, след като написва един от първите чекове на Invisi­ble при оценка 5 млн. долара преди десетилетие. “Компанията продължава да се справя наистина добре и ми се иска да не бях подавал част от моята позиция,” казва той.

Педраса смята, че това е печеливша ситуация за всички. Той получава повече контрол, а неговите първи рискови капиталисти, които вероятно отдавна са отписали своите инвестиции, получават чист изход.

Лесният изход е особено привлекателен, защото Педраса е заявявал, че има намерение никога да не продава Invisible или да организира първично публично предлагане на акции (IPO).

Invisible не е първият опит на Педраса. В Корнел той прекарва едно лято, работейки за Google и осъзнава, че иска да има собствен бизнес, а не да се изкачава в корпоративната йерархия.

Първата му идея е приложението за поставяне на цели Everest. Той превръща среща с помощник на Питър Тийл на летището в среща със самия Тийл и в крайна сметка получава скромно финансиране от милиардера основател на PayPal.

Проектът набира 2.7 млн. долара и предизвиква първоначален интерес. Педраса работи по него в продължение на 3 години, преди да го закрие през 2014 г. заради неспособността да задържа потребители.

До 2015 г. вече имало множество приложения, които твърдели, че разрешават на практика всеки проблем, но изпълнението на много бизнес задачи оставало болезнено ръчно. Педраса набира 500 000 долара през 2015 г., за да създаде компания, която да се заема с този проблем.

Първоначалната идея била, че множество работещи дистанционно служители и AI биха могли да изпълняват ролята на супер-секретарки, подпомагайки работата на заетите ръководители като резервират срещи и полети. Това се оказва провал.

“Харчехме 20 000 долара, за да изкараме 10 000 долара,” казва той. Осъзнава, че заетите ръководители, повечето от които вече имат компетентни секретарки, не са неговата потребителска база, след като базираната в Сан Франциско стартъп компания June, която произвежда готварки печки, започва да използва Invisible за отнемащата време работа по намирането, преглеждането и насрочването на обаждания с потенциални нови служители.

Педраса започва да търси други дразнещи и трудни за автоматизиране задачи, като преглеждане на застрахователни искове за здравноосигурителната компания Headway или разчистването на данни за Nasdaq.

С други думи, точно типът работа, която корпоративният свят в продължение на години аутсорсваше на компании, като Accenture, Cognizant и Infosys. Някои от задачите биват прехвърлени на работещи дистанционно служители, а други по-простички задачи са автоматизирани от инженерите на Invisible.

“Най-способните модели ще са онези, които интегрират изкуствен и човешки интелект в едно решение,” казва Педраса.

“Винаги ще има някои неща, в които хората са по-добри.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !