Някога хиляди представители на планинската кокоша жаба обитават остров Доминика. След това обаче тя се превръща в национален деликатес. Данните от ново проучване сочат, че към днешна дата има само 21 жаби на територията на карибската островна държава.

Популацията на вида е намаляла с над 99% от 2002 г. насам, когато е засегната и от хитридиомикоза - гъбично инфекциозно заболяване, което засяга повече от 500 вида жаби по света.

Видът някога обитава седем карибски острова, но изследователите смятат, че Доминика е последното място на Земята, на което жабите могат да бъдат намерени в дивата природа днес, според Zoological Society of London (ZSL).

Проучването е проведено в продължение на 26 нощи от изследователски екип по Mountain Chicken Recovery Programme - проект, съставен от 10 европейски и карибски природозащитни института с цел да се открият здрави популации на жабата в Доминика и Монсерат до 2034 г.

Изследователският екип прекарва стотици часове в търсене на кокошата жаба през месеците юли и август. Те откриват 23 жаби, но две от тях са мъртви на пътя, казва Андрес Валенсуела Санчес, научен сътрудник по опазване на дивата природа в ZSL, цитиран от CNN.

Жаба, считана за критично застрашена

Иначе известна като гигантска жаба, този земноводен представител на рода е един от най-големите в света, тежаща почти 1 килограм. През нощта „граченето“ на мъжкия отеква в тропическите гори и може да бъде чуто на повече от 200 метра.

След разпространението на смъртоносната болест през 2002 г., жабата е класифицирана като критично застрашена от Червения списък, но е изправена пред сериозни заплахи доста по-рано – ловувана от хора и котки, тя среща и проблеми със заобикалящата я среда.

„За съжаление, откриваме жабите все по-близо и по-близо до натоварените пътища, докато търсят вода, тъй като нашите реки са по-сухи поради променящия се климат в Доминика“, казват учените.

Усилия за опазване на жабите

Хитридиомикозата е причина за изчезването на 90 вида през последните 50 години, според National Zoo & Conservation Biology Institute на Smithsonian.

В момента срещу нея не съществува ваксина, но има надежда, според Алиса Ветерау Каганер, постдокторант в Cornell Wildlife Health Lab, който изучава болестта.

„Има иновативни изследвания, които се провеждат по целия свят, проучващи жабешките имунитет, генетика, микробиом и възможности за лечение“, казва Каганер.

Самите жаби ни дават надежда за светло бъдеще - дори видове, особено силно засегнати от болестта, като планинската кокоша жаба, имат отделни представители, които оцеляват дълги периоди от време в пейзажи, заразени от гъбичката - тези индивиди могат да осигурят ключа към разбирането на учените как да се преборят със заболяването.

Изследователският екип е обезсърчен от опустошително ниския брой жаби в Доминика - очакват да открият поне 50, казва Санчес. Програмата за размножаването им в плен в няколко институции дава резултати, като първите 50 жаби, включени в нея, вече имат потомство.

Как да помогнем на жабите?

Някои видове жаби, като американската жаба бик, имат имунна защита, която им помага да се борят с болестта, а други живеят в среда, в която гъбичките трудно се развиват.

Често хитридиомикозата се разпространява от човешка дейност, като транспортиране на заразени животни или изхвърляне на животински продукти или отпадъци в околната среда. Може дори да се разпространи чрез пренасяне от обувки.

Има много неща, които хората могат да направят в защита на жабите. Като начало, да почистват обувките си, преди да се приберат вкъщи, както и да изхвърлят отпадъците безопасно.

Финансовата подкрепа или доброволната работа за местни природозащитни институции и други организации, които дават приоритет на биосигурността - мерки, които имат за цел да предотвратят разпространението на вредни болести сред животните в дивата природа - също могат да бъдат от решаващо значение за опазването на този и други видове жаби.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !