• През лятото климатикът е незаменим, но често води до оплаквания като запушен нос, кашлица и главоболие.
  • Проблемът не е в самия уред, а в неправилната му употреба.
  • Пулмологът д-р Александра Червениванова от ВМА обяснява, че резките температурни разлики, директната въздушна струя и замърсените филтри са основните причини за дискомфорт.
  • Статията разглежда как да използваме климатика безопасно, за да се радваме на прохлада без неприятни последици за здравето.

През горещите летни дни климатикът е почти незаменим – у дома, в офиса, в автомобила и дори по време на сън. След продължителен престой в климатизирано помещение обаче много хора се оплакват от запушен нос, сухота в гърлото, кашлица, главоболие или схващане.

Виновен ли е климатикът, или проблемът се крие в начина, по който го използваме?

Самият климатик не причинява настинка, грип или друга вирусна инфекция. За да се разболеем от тях, е необходим контакт със съответния вирус.

Неправилната употреба на уреда обаче може да раздразни дихателните пътища, да засили вече съществуващи оплаквания и да създаде среда, в която респираторните инфекции се разпространяват по-лесно.

Климатикът не е враг на здравето. Проблемът обикновено възниква, когато помещението е прекалено студено, въздушната струя е насочена директно към човека, въздухът не се освежава или уредът не се почиства редовно – обяснява д-р Александра Червениванова, пулмолог във Военномедицинска академия (ВМА).

Температурен шок: Най-честата грешка през лятото

Една от най-честите грешки е рязката разлика между външната и вътрешната температура. Когато навън е 35 градуса, а вътре климатикът е настроен на 18, организмът изпитва шок.

След престой на силна жега тялото се нуждае от време, за да се адаптира. Влизането в прекалено охладено помещение може да предизвика дискомфорт, главоболие, запушване на носа и дразнене в гърлото.

Студеният въздух води до свиване на кръвоносните съдове в лигавиците и може да засили симптомите при хора с чувствителни дихателни пътища. Особено уязвими са пациентите с астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), алергичен ринит и хронични заболявания на горните дихателни пътища.

„Не е необходимо помещението да бъде превръщано в хладилник. Целта на климатика е да създаде комфорт, а не температурен шок. Охлаждането трябва да бъде постепенно и умерено“, подчертава специалистът.

Разумно е градусите да се намаляват плавно, а разликата с външната среда да не бъде прекалено голяма.

Суха кашлица или инфекция?

Климатизираният въздух често е по-сух. Продължителният престой в такава среда може да изсуши лигавиците на носа и гърлото и да причини парене, дразнене, суха кашлица или усещане за „драскане“.

Тези симптоми лесно могат да бъдат объркани с началото на настинка. Разликата е, че при обикновеното раздразнение обикновено липсват висока температура, силна отпадналост и влошаване на общото състояние.

Сухата кашлица след цял ден в климатизирано помещение не означава непременно, че човек е болен. Тя може да бъде реакция на сухия и студен въздух.

Когато обаче кашлицата продължава, засилва се или е придружена от температура, задух, хрипове или болка в гърдите, трябва да се потърси лекар – посочва д-р Червениванова.

За да се предпазите, приемайте достатъчно вода и проветрявайте периодично. Това помага за поддържане на хидратацията на лигавиците и подобрява качеството на въздуха.

Когато климатикът разпространява не само прохлада

Реалният риск за здравето често не идва от ниската температура, а от лошо поддържания уред. В замърсените филтри и влажните части на климатичната система могат да се натрупат:

  • Прах
  • Полени
  • Микроорганизми и плесени

При включване на климатика тези замърсители се разпространяват във въздуха и могат да предизвикат или влошат кашлица, алергични реакции и астматични пристъпи.

Появата на неприятна миризма, видимо замърсяване или необяснимо дразнене на очите са ясни сигнали, че системата се нуждае от почистване. Пулмологът напомня:

„Филтрите не трябва да се почистват само когато климатикът започне да мирише. Редовната профилактика е важна както за работата на уреда, така и за въздуха, който дишаме“.

Може ли климатикът да разпространява вируси?

Домашният климатик не „създава“ вируси. Рискът от заразяване се увеличава, когато много хора прекарват дълго време в затворено и непроветрявано помещение, особено ако сред тях има болен.

В такива условия въздушната струя може да подпомогне движението на вирусните частици в стаята, но основният проблем остава липсата на свеж въздух.

„Климатизацията не бива да заменя проветряването. Дори когато навън е горещо, помещението трябва периодично да се освежава. Климатикът охлажда въздуха, но повечето домашни уреди не вкарват свеж въздух отвън“, обяснява д-р Червениванова.

Pixabay
Pixabay

Как да използваме климатика безопасно?

За да избегнете неприятни оплаквания, е достатъчно да спазвате няколко прости правила. Не стойте и не спете под директната въздушна струя, тъй като продължителното обдухване може да доведе до сутрешна кашлица, запушен нос и мускулна скованост.

Хората с хронични белодробни заболявания, алергии, малките деца, възрастните и тези с отслабен имунитет трябва да бъдат особено внимателни. При тях дори леко дразнене може да провокира сериозни симптоми.

Ако кашлицата не отшумява, имате повишена температура, затруднено дишане или болка в гърдите, задължително се консултирайте с лекар. Тези симптоми не бива да се обясняват само с климатика, защото може да са признак на инфекция или обостряне на хронично заболяване.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !