Стотици обсидианови артефакти разкриват откъде ацтеките са добивали вулканичното стъкло, използвано за изработка на инструменти, декоративни и религиозни предмети преди векове.

Ново проучване върху 788 предмета е най-голямата извадка от обсидианови артефакти, анализирана някога за Теночтитлан, служил като столица на ацтеките (известни още като народа мексика), според авторите, обявили своите открития в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Използвайки преносима рентгенова флуоресценция, изследователите потвърждават, че ацтеките са разчитали на определен вид зелен и златист обсидиан, за да произвеждат ритуални предмети.

Но общността е използвала и предмети от ежедневието, изработени от различни видове обсидиан, като остриета за рязане и остъргване, като се е налагало да се установи сложна икономическа система, насърчаваща търговията на дълги разстояния със съперничещи си общества отвъд политическите им граници, казват изследователите.

„Въпреки че ацтеките са предпочитали зеления обсидиан, голямото разнообразие от видове, главно под формата на неритуални артефакти, предполага, че обсидианови инструменти от множество източници са достигали до столицата на империята чрез пазара“, казва водещият автор на изследването Диего Матадама-Гомора, докторант по антропология в университета Тулейн в Ню Орлиънс.

„Изучавайки откъде идва този материал, можем да изследваме движението на стоки в Мезоамерика.“

Изследователският екип е изненадан от разнообразието от видове обсидиан, открити в древната столица, което надминава това, намерено на други места в Мезоамерика.

Откритието хвърля светлина и върху това как се е развило ацтекското общество – въвеждайки по-стандартизирана религия и контрол преди падането на империята през 1520 г., като показва как употребата на обсидиан се е променяла с течение на времето.

Най-ценният обсидиан

Ацтеките не са открили обсидиана. Той вече е бил най-разпространената суровина в Мезоамерика, когато те пристигат в басейна на Мексико през 1200 г., а употребата му в широк мащаб датира от архаичния период, който продължава от 6000 до 2000 г. пр.н.е. за мезоамериканските общества, казва Матадамаc-Гомора.

Обсидианът произхожда от геоложка формация, известна като Трансмексикански вулканичен пояс, обхващащ 1000 километра от западното до източното крайбрежие в централната част на Мексико, отбелязват авторите на изследването.

Занаятчии с опит в работата с обсидиан са могли да оформят вулканичното стъкло в невероятно остри инструменти, според тях. Естествената отражателна способност и блясък на материала позволявали на древните да превръщат обсидиана във високо полирани орнаменти и религиозни предмети.

Артефактите, изследвани в проучването, са открити по време на разкопки, провеждани в продължение на десетилетия в главния ацтекски храм на Теночтитлан, наречен Темпло Майор, в днешния Мексико Сити. Близо 90% от тези артефакти от обсидиан идват от планинската верига Сиера де Пачука, установява проучването.

Преди векове местните са погребвали дарове от миниатюрни оръжия и бижута в това свещено сърце на града. Те са възприемали зеления обсидиан като най-ценния от всички видове поради неговия оттенък и са го наричали „обсидиан на майсторите“, разказва Матадама-Гомора.

Смятало се е също, че той има символична връзка с Толан - митичен град, обитаван от бог Кетцалкоатъл, за който се е смятало, че е прародителят на мексиканските цивилизации.

„Повечето обсидиани са естествено сиви или черни“, посочва Матадама-Гомора.

„Зеленият обсидиан от Сиера де Пачука е уникален и е свързан с този специфичен геоложки източник. Ацтеките са разпознавали и ценели това. Освен това, геоложките процеси на формиране в Сиера де Пачука са позволили създаването на висококачествен обсидиан, което го прави идеален за производство на сложни орнаменти.“

Променяща се империя

Останалите 10% от артефактите са направени с помощта на обсидиан от седем други места, включително Отумба, Тулансинго, Укарео и Ел Параисо.

Докато Отумба и Сиера де Пачука са контролирани от Ацтекската империя, останалите са били извън политическите й граници, което предполага, че ацтеките не са ограничавали потока от обсидианови инструменти от съперничещи си региони към местните пазари, казва Матадамаc-Гомора.

Освен това, те можели да бъдат намерени както на селските, така и на градските пазари.

Фактът, че хората, живеещи в сърцето на столицата, са разчитали на същите материали, както селяните и фермерите в околността, е едно от най-поразителните открития на изследването, според Милхаузер, който също така ръководи магистърската програма по антропология в Държавния университет на Северна Каролина.

„Като се има предвид, че стотици хиляди хора са живели в региона, мащабът на мрежата за доставка и дистрибуция на обсидиан е изключителен. Това е мощно напомняне за това колко стабилна и широкообхватна е била икономиката на централно Мексико преди 500 години, като стоки, подобни на обсидиана, са циркулирали широко, за да задоволят нуждите на общностите в целия регион.“

В началото на историята на ацтеките обсидианът за ритуални и ежедневни предмети е идвал от ограничени източници. Но след като Ацтекската империя побеждава Тепанеките от Аскапоцалко и започва имперска експанзия през 1430 г., видовете обсидиан се увеличават, показвайки как древните разширяват търговските си мрежи, казва Матадама-Гомора.

За да разбере по-добре древната търговия с обсидиан, изследователят иска да разкрие как той се е преместил през Мезоамерика, включително на други археологически обекти, и е стигнал до Теночтитлан.

„Археолозите все още знаят изненадващо малко за Теночтитлан, до голяма степен защото се намира под съвременния разрастващ се Мексико Сити. Всяко ново проучване предлага свежи прозрения за живота на древните му жители.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !