С наближаването на зимата търсенето на отопление нараства рязко в цяла Европа. Но разходите за поддържане на топлината в домовете далеч не са еднакви, показват данни на Евростат.

Руската инвазия в Украйна продължава да хвърля дълга сянка върху европейските енергийни пазари, докато различията в националните политики, енергийните миксове и тарифните системи увеличават разликата между най-евтините и най-скъпите страни.

Електричеството е най-евтино в Турция, най-скъпо в Германия

През първата половина на 2025 г. цените на електроенергията за домакинствата са варирали от 6.2 евро за 100 kWh в Турция до 38.4 евро в Германия, показват данни на Евростат. Средната цена за 38-те европейски страни, включително членовете на ЕС, страните кандидатки и страните от ЕАСТ, е била 28.7 евро.

Западна Европа регистрира най-високи номинални цени, като Белгия (35.7 евро) и Дания (34.9 евро) не изостават с много от Германия. Цените също така надхвърлят 30 евро в Италия, Ирландия и Чехия.

За разлика от това, повечето източноевропейски страни и страни кандидатки за ЕС отчитат далеч по-ниски нива.

Цената на електроенергията е под 10 евро за 100 kWh в Турция, Грузия, Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора.

Цената в България е била 13 евро за kWh за посочения период.

Сред страните членки на ЕС, Унгария (10.4 евро) е най-ниската цена на електроенергията, а цените в Испания (26.1 евро) и Франция (26.6 евро) остават под средната за ЕС.

Експерти от консултантската компания VaasaETT заявиха, че разликите отразяват фактори като национални енергийни миксове, стратегии на доставчиците, кръстосани субсидии и тарифни структури.

Покупателната способност намалява разликите в цените

Когато бъде коригирана спрямо стандартите за покупателна способност (СПС), мярка, която отчита местните доходи и разходите за живот, разликата между държавите става по-малка.

Едно евро няма една и съща покупателна способност в цяла Европа: 1 000 евро може да покрият един месечен наем в Германия, но два или три в България. Така че, макар доходите да изглеждат по-ниски в евро, коригирането спрямо това, което парите реално могат да купят, намалява разликата.

По отношение на цените на електроенергията и газа, те варират от 12.8 СПС в Исландия до 39.2 СПС в Чехия, следвана от Полша (35 СПС). Италия и Германия също се нареждат сред първите пет, като всяка от тях надхвърля 34 СПС.

В долния край са Малта (13.7 СПС), Турция (14 СПС) и Унгария (15 СПС). Северните страни, по-специално Норвегия (16 СПС) и Финландия (18.7 СПС), плащат по-евтина коригирана електроенергия, като Швеция също е под средното за ЕС ниво от 28.6 СПС.

Цените на електроенергията остават относително без промяна в много страни, с изменения от по-малко от 10% между първите шест месеца на 2024 г. и 2025 г. Някои държави обаче отбелязаха значителни промени в националните си валути. Молдова и Турция се откроиха с ръст от над 50%.

Ръстът за България е от 9.55% на годишна база през първото полугодие на 2025 г.

В рамките на ЕС Люксембург и Ирландия регистрират забележимо покачване от над 25%. От друга страна, Словения, Финландия и Кипър отбелязаха най-големи спадове, като при всяка от тях понижението надхвърля 9% в абсолютно изражение.

Цени на газа: Швеция най-висока, Грузия най-ниска

Цените на природния газ за домакинствата варираха значително в цяла Европа през първата половина на 2025 г. Швеция регистрира най-висока цена от 21.30 евро за 100 kWh, следвана от Нидерландия (16.2 евро) и Дания (13.1 евро). Средната цена за ЕС е 11.4 евро, докато в България тя е била 7.7 евро за 100 kWh.

В същото време, Унгария (3.07 евро), Хърватия (4.61 евро) и Румъния (5.59 евро) отчитат най-ниските цени в ЕС.

Ако бъдат включени и други страни, за които има налични данни, Грузия е с най-евтин природен газ на цена от само 1.7 евро, следвана от Турция (2.1 евро).

Сред най-големите икономики в ЕС, суровината е най-скъпа във Франция (13 евро), следвана от Италия (12.4 евро) и Германия (12.2 евро). Испания (8.6 евро) остава най-евтината от четирите.

Според експертите на VaasaETT, различните стратегии за снабдяване и ценообразуване, нивата на съхранение, температурните и метеорологичните условия, взаимосвързаността с други пазари, кръстосаното субсидиране и тарифният микс играят значителна роля в неравенствата в цените на газа.

Цените на газа, коригирани спрямо покупателната способност, показват различна картина

Когато цената се коригира спрямо покупателната способност, Швеция продължава да оглавява класацията със 17.6 СПС, докато Унгария има най-ниската цена от 4.4 СПС в рамките на ЕС.

Северна Македония се откроява като изключение с 24.1 СПС, въпреки относително скромната номинална цена от 12.2 евро. СПС цената за България е 12.5.

На годишна база цените на газа за домакинствата през първата половина на 2025 г. се увеличават най-много, в национални валути, в Турция (28.2%), Северна Македония (26%), Естония (23.9%), България (23.6%) и Швеция (20.9%).

Цените падат значително в няколко страни, като Словения (12.7%), Австрия (11.5%) и Чехия (10.9%) регистрираха спад от над 10% в абсолютно изражение.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !