За първи път в историята по-голямата част от населението на земята живее в градовете – пространства, често дефинирани от бетон, стъкло и откъснатост от природния свят.

Така достъпът ни до природата вече не е гарантиран. Базираната в Лондон 31-годишна екоактивистка Елън Майлс обаче се опитва да промени това и посочва пред CNN:

„Преди да урбанизираме света, всеки имаше достъп до природата през цялото време. Сега тя е на заден план.“

През 2020 г. Майлс основава „Природата е човешко право“ - кампания, която се застъпва за ежедневен достъп до зелени пространства, който да бъде признат във Всеобщата декларация за правата на човека.

Разочарована от бавния темп на институционална промяна, Майлс казва, че е „загубила вяра в процеса отгоре надолу“. Затова тя взема нещата в свои ръце. Нейното оръжие? Не протестни банери или петиции, а семена и лопати.

Тя става така наречената партизанска градинарка. Пред CNN описва какво представлява това:

„Засаждане на обикновени растения на обществено място с цел. Представете си го като графити, но с диви цветя вместо спрей боя.“

Тази форма на градски активизъм включва трансформирането на пренебрегвани пространства – пукнатини в тротоарите, крайпътни алеи, изоставени парцели – в мини оазиси за хора, флора и фауна.

Това, което започна по време на пандемията– когато парковете бяха затворени и достъпът до зелени площи стана ограничен – прераства в седмичен ритуал.

Майлс и нейните съседи се срещат в неделя сутрин, въоръжени с луковици и лопати, засаждайки растения в пренебрегваните кътчета на лондонския квартал Hackney.

Партизанско градинарство

Във Великобритания партизанското градинарство се намира в сивата правна зона: макар че засаждането на обществена земя без разрешение технически не е законно, властите често си затварят очите – стига да не причинява щети, възпрепятстване или обществено безпокойство.

Според Кралското градинарско дружество, партизанските градинари трябва да гарантират, че засаждането им не създава неудобства за другите и да внимават да не ограничават обществения достъп или да създават опасности от спъване.

Важно е също така всичко засадено да е подвижно и корените да не причинят структурни повреди на тротоарите и сградите.

Партизанското градинарство датира от 70-те години на миналия век, когато „Зелените партизани“, основани от Лиз Кристи в САЩ, превърнаха празните парцели в обществени градини.

Оттогава движението се разпространи по целия свят, от Рон Финли - „гангстера градинар“ в Лос Анджелис, до Ta Mère Nature във Франция и Ujamaa Guerrilla Gardening Collective в Южна Африка.

Майлс постави ъндърграунд движението в центъра на вниманието в TikTok и други социални медии.

Нейните оптимистични видеоклипове демистифицират процеса, показвайки всичко - от създаването на бомби със семена до засаждането на графити от мъх - форма на улично изкуство, при която жив мъх се използва за създаване на шарки или думи по стените. Тя признава:

„Не бях градинар. Учех се в движение. Но просто исках улиците да бъдат по-зелени.“

С нарастването на семената на Майлс, нарастнаха и нейните онлайн последователи.

„Младите хора днес са много осъзнати за проблеми, като изменението на климата, неравенството и психичното здраве. Партизанското градинарство се пресича с всичко това. Това е нещо, което можете да правите със собствените си ръце и да видите ефекта веднага.“

Тя допълва пред CNN:

„Доказано е, че достъпът до зелени площи е също толкова жизненоважен за вашето психическо и физическо здраве, колкото редовните упражнения и здравословната диета.“

Проучване сред 20 000 участници, проведено от британския университет в Ексетър, установи, че хората, които прекарват поне 120 минути седмично в зелени площи, съобщават за значително по-добро физическо здраве и психологическо благополучие от тези, които не го правят.

За малките деца достъпът до зелени площи е свързан с намалена хиперактивност и подобрена продължителност на вниманието. Общностите също могат да се възползват: проучване в САЩ показа, че озеленяването на празни парцели може да доведе до по-ниски нива на престъпност.

Посланието на Майлс е просто: всеки може да се включи. „Сега е пролет“, продължава тя.

„Намерете местни диви цветя, разпръснете ги, когато вали, тогава дори няма да се налага да ги поливате.“

За тези, които искат да стигнат по-далеч, Майлс е написала книга по темата и води безплатен четириседмичен онлайн курс чрез организацията с нестопанска цел Earthed, привлякъл над 300 участници. Тя съветва градинарството да се практикува в група – общността е ключова.

Нейната визия е смела, но освежаващо практична:

„Защо всичките ни тротоари да не са оградени с живи плетове? Сградите ни биха могли да бъдат покрити с растения. Покривите и автобусните ни спирки биха могли да гъмжат от цветя. Това е очевидно.“