Преди близо 30 години бащата на Павел Димов решава да си направи мебелна фабрика като хоби. Така се появява “Корект Стил”. 

“Това ни закопа много сериозно, защото не е хоби, а е много сериозен ангажимент 24/7. В тази сграда сме от 2005 година, а от 1996 г. произвеждаме мебели”, казва Павел Димов по време на медийно пътуване, организирано от БКДМП. 

По думи на Павел пазарът им се срива със 78% по време на кризата през 2008 година. Само 3 години след като теглят огромен кредит за закупуване на сградата на мебелната фабрика.

Двамата с брат му решават да продължат бизнеса въпреки проблемите, защото им харесва. Днес фабриката е само тестова за истинския им бизнес, който се появява благодарение на интереса им към нея. Тя служи предимно за демонстрации. 

Павел Димов, основател на MOS Robotics
Павел Димов, основател на MOS Robotics

Пазарната ниша в мебелната индустрия

Павел купува специализирания софтуер Imos, който се използва за проектиране и конструиране на мебели. В онзи момент документацията на световната компания, която се занимава с поддръжката му, няма български превод на техническата документация и така Павел открива възможност да започне да ги представлява у нас.

По този начин стартира MOS Consult с цел да започне бизнес като представител на софтуера, за да може фабриката да го използва. 

Постепенно новата компания започва да продава софтуера и на други фабрики, като българският пазар се оказва малък за тях. За да покрият разходите за служителите си през 2010 г., тук решават да започнат да инсталират софтуера и на фабрики извън България.

Днес поддържат софтуера на над 100 фабрики в целия свят - САЩ, Канада, Австралия, Германия, Англия и няколко страни в Африка и Азия.

Да имаш толкова развит бизнес на няколко континента носи и своите трудности. Оказва се, че докато обучението на служителите в българските фабрики става лесно, то да управляваш тези на далечните дестинации е малко по-сложно, затова компанията решава да отвори и офис в Азия. 

“Данните бяха много голям проблем. Ние отиваме и обучаваме конструктори, те инвестират десетки хиляди евро, а утре конструкторите напускат - това е масова практика. Много фирми искаха да им разработим данните. Ако правиш индивидуални поръчки, винаги трябва да имаш собствени конструктори, при стандартизираните мебели, винаги можеш да направиш една библиотека с база данни и да я използваш. През годините започнахме да правим данни. Първият ни клиент беше “Интериор 46” в Русе”. 

Компанията продава софтуер от България до Хърватска, услуги - в целия свят, машини - само в България. 

Роботите KUKA се появяват през 2018 г., когато Павел прави първата си инвестиция в такава машина, а турска компания започва да зарежда софтуера.

Нещата обаче се оказват, че не са по силите им, а Павел бърза да покаже способностите на робота на предстоящото изложение “Техномебел”. Така се принуждава да инсталира първия робот, а след това компанията му започва да се занимава и с това като MOS Robotics. 

“Раждането” на роботите и новите служители

“Нас все ни питат колко струва един робот. Един робот нищо не струва. Rеално да купиш едно желязо с 6 двигателя, не е “уау”. Стандартната техника се продава от 5 производителя в целия свят. Всеки може да си го купи. Само че той идва “гол” - без кабели, без техника за захващане - реално няма нищо. Нашата задача е да разберем къде в пространството има детайл, да насочим робота да го хване, като го хване да го занесе към машината и да ѝ каже с кой детайл идва, за да подготви правилната програма, ние правим цялото зрение. Това е скъпото в това удоволствие, не самото желязо."

Павел казва, че поради проблеми с персонала в момента с това се занимават 2-3-ма човека от компанията му, като в най-добрия си момент са били 20. Имат клиенти и проекти, но заради по-малките продажби на софтуер от основния им дистрибутор са намалили и служителите в роботиката.  

"Всички искат ужасни заплати - ефективността е нулева, познанията също, но заплатите е първото нещо, което се договаря."

Павел казва, че няма как да обучи служители, които нямат поне инженерно образование. 

"Не мога да им обяснявам от А и Б какво е пневматика и електроника. Или го знае и идва при нас, или не можем да работим заедно. Основният проблем е, че няма инженери."

По негови думи нивото в Технически университет в града е лошо и преподавателите не се интересуват от иновациите. Липсват им нови машини, като има два варианта за успех - университета да произвежда сам нещо, за да е в крак с технологиите и процесите, или да има дуално обучение с бизнеса, за да могат студентите да практикуват в реална среда.

Компанията създава собствена специалност в университета, но се сблъсква с реалността - само 4 записани студенти през първата година, от които един е техен служител. 

Нелоялната конкуренция 

По думи на Павел сивият сектор в индустрията е огромен. 

“В роботика и услугите няма пазар на черно. 2000 медицински сестри и пожарникари правят мебели на черно, a 10 мебелни фирми кретат и едва свързват двата края. Какъв е смисълът да инвестирам 20 млн. лв. във фабриката, като никога няма да ги избия”.

По негови думи фирмите у нас са твърде много, а няма пазар за това. В момента има около 3000 машини на нашия пазар, като по думи на Павел трябва броят им да се лимитира, за да изнасяме на адекватни цени. 

“Сивата икономика в нашия сектор е над 50%. Много зависи и в кой сегмент: маси, столове - е по-малък процентът, мека мебел също, за индивидуалните поръчки близо 100% са поръчките на черно”. 

Това включва хората, които отиват да си купят материали като крайни клиенти за вкъщи и след това препродават и не плащат данъци. Не става дума за майсторите, които само монтират мебелите, закупени от фирмите. 

“Ако една кухня струва 10 000 лв., материалите в нея са 2-3000 лв., всичко останало е търговски марж и услуга. Разликата отива в сивата икономика. Те не продават на по-ниски цени”. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !