В днешно време встъпването в длъжност на президента в САЩ се провежда на 20 януари и включва паради, речи и няколко бала. По подобен начин премина и церемонията за началото на втория мандат на Доналд Тръмп, която се проведе в началото на тази седмица.

Събитието обаче по нищо не приличаше на инагурацията на седмия президент на САЩ Андрю Джаксън през 1829 г., която се превръща в истинско пиянско меле и предизвиква сериозни материални щети в Белия дом. 

В началото на 19-и век инагурациите на американските президенти се провеждат през март - цели четири месеца след изборите. На 4 март 1829 г. тълпа от десетки хиляди хора се стича във Вашингтон, за да види как Андрю Джаксън полага клетва на портика на Капитолия.  

Джаксън е първият популистки президент на Съединените щати - откровен "аутсайдер", който обещава "да представлява хората, а не елита във Вашингтон". Той е и първият президент, който печели, като се обръща към масите. 

Вражда и отмъщение

Предишният президент Джон Куинси Адамс бойкотира встъпването в длъжност на своя наследник през 1829 г. Пет години по-рано, през 1824 г., Джаксън губи от Адамс, след като получава повече гласове, но не и мнозинство в Избирателната колегия.

Това изпраща изборите в ръцете на Камарата на представителите, където третият кандидат Хенри Клей дава подкрепата си на Адамс и го прави президент. И двете кампании - през 1924 и 1928 г., са изпълнени с мръсни номера, замеряне с компромати и нападки между кандитатите.  

Освен че се мразят взаимно, Джаксън и Адамс представляват и различни прослойки от американското общество. Адамс е възпитаник на Харвард, а баща му - Джон Адамс, е един от Бащите основатели на американската нация и вторият президент на страната след Джордж Вашингтон.

Джаксън е аутсайдер, предшественик на президенти, като Джими Картър и Бил Клинтън, които сякаш излизат на политическата сцена "от нищото". Адамс е предпочитан от елита на източното крайбрежие, а поддръжниците на Джаксън са основно от западните щати и селските райони.  

Много от тях гласуват за първи път през 1928 г., тъй като преди това правото на глас в САЩ е ограничено до собствениците на имоти. Това изискване обаче е премахнато в щати, като Ню Йорк, удвоявайки броя на гласоподавателите в годините между двете надпревари между Адамс и Джаксън.

Тази промяна в електоралната тежест е представена от дървената колиба, която поддръжниците на Джаксън доставят за неговата инагурация - той е роден в подобно грубо жилище, което се превръща в символ на Америка като страна, в която едно бедно момче може да израсне и да стане президент. 

"Партито" в Белия дом 

На 4 март 1829 г. белокосият военен герой Андрю Джаксън, известен като Стария Хикъри, изнася реч, която обаче никой не успява да чуе. След това целува Библията и се обръща с поклон към многобройните си привърженици.

Когато церемонията по встъпването му в длъжност приключва, тълпата пробива бариерите и се втурва нагоре по стълбите на Капитолия, за да се ръкува с „президента на народа“.

По-късно, следвайки традицията, установена от Джордж Вашингтон, Джаксън организира нещо като празник на отворените врати в Белия дом, където обикновените граждани могат да общуват с президентското семейство. Точно тогава обаче ситуацията наистина излиза извън контрол.   

В сградата нахлуват хиляди хора, някои от тях с кални обувки, които се катерят върху масите и столовете, за да виждат по-добре случващото се. Те започват безогледно да грабят сервираните ястия и напитки, като се стига дори до схватки и побоища.

Представителите на градския елит наблюдават случващото се с ужас от своите имения.

По това време обаче Джаксън вече е изчезнал. Той е притиснат до стената от непрекъснато нарастващата тълпа от "доброжелатели" и, страхувайки се, че ще бъде смазан, негови приятели буквално го изхвърлят през един от прозорците на сградата и го отвеждат в хотел.  

Редът е възстановен благодарение на находчивостта на служителите в Белия дом. Те изхвърлят буретата с алкохол на двора, а "гостите" моментално ги последват и продължават празненствата по улиците на града.  

Според разкази на съвременници, щетите, нанесени на президентската резиденция, варират от няколко счупени чаши до скъпите ориенталски килими, съсипани от калните ботуши на тълпата.

В продължение на почти два века вакханалията, която настъпва при встъпването в длъжност на Андрю Джаксън, е цитирана като най-лудото парти, организирано някога в Белия дом