Абида Султан не е типичната принцеса.

Тя е с къса коса, отстрелва тигри по време на лов и е първокласен състезател по поло. Също така управлява самолети и шофира своя Rolls-Royce от деветгодишна възраст.

Родена през 1913 г. в семейство на мюсюлманки от висок ранг, които управляват северния княжески щат Бопал в Британска Индия в продължение на повече от век, Абида продължава тяхната традиция да се противопоставят на стереотипите за жените - като цяло и по-конкретно за жените мюсюлманки.

Тя отказа да спазва пурда - практика, която включва носенето на дрехи, закриващи по-голяма част от тялото, която следват мюсюлманките и някои индуски жени, както и изолация от мъжете, като става наследник на трона на 15-годишна възраст.

Абида ръководи кабинета на своя баща в продължение на повече от десетилетие, общува с видни борци за свобода в Индия и в крайна сметка се сблъсква от първа ръка с омразата и насилието, в които е потопена страната, след като е разделена през 1947 г., за да бъде създаден Пакистан.

Тя е подготвяна от ранна детска възраст да заеме мястото на владетеля под напътствията на своята строга баба Султан Джехан, която управлявала Бопал.

В своята автобиография от 2004 г. „Мемоари на принцесата бунтарка“ Абида пише за това как трябвало да става в 4 часа сутринта, за да чете Корана, а след това денят ѝ бил изпълнен с всевъзможни дейности, които включвали спорт, музика и конна езда, както и домашни задължения, като метене на пода и почистване на тоалетните.

"На нас, момичетата, не ни беше позволено да се чувстваме по някакъв начин непълноценни заради пола си. Всичко беше равнопоставено", разказва тя за детството си в интервю.

"Имахме цялата свобода, с която разполагаше едно момче. Можехме да яздим коне, да се катерим по дървета, да играем на каквито игри искаме. Нямаше ограничения." 

Абида проявява яростна независимост още като дете спрямо баба си, която я принуждава да спазва пурда на 13-годишна възраст. Нейната дързост, в комбинация с това, че има широкоскроен баща, ѝ помагат да избяга от тази практика до края на живота си.

След като вече е наследник на трона в Бопал, Абида получава шанс да стане част и от кралското семейство в съседния щат Курвай, тъй като на 12-годишна възраст я омъжват за Сарвар Али Хан - нейн приятел от детството и владетел на Курвай.

В своята автобиография тя описва със забавни подрбности сватбата, за която не знаела нищо. Тя пише как един ден, докато участвала в битка с възглавници със своите братовчеди, баба ѝ влязла в стаята и я помолила да се облече за сватба. Само че никой не ѝ казал, че тя е булката.

"Никой не ме беше подготвил или инструктирал как да се държа, в резултат на което аз влязох в стаята, разбутвайки от пътя си насъбралите се жени, с открито лице, нацупена, както обикновено, че пак съм избрана за някакъв нов експеримент." 

Сватбата трае кратко, както и бракът на Абида, който просъществува по-малко от десетилетие.

Семейният живот е труден за нея не само заради крехката ѝ възраст, но и заради строгото ѝ благочестиво възпитание. Тя описва откровено как липсата на знания и неудобството ѝ от секса се отразяват на брака ѝ.

След като той се разпада, Абида напуска брачния си дом в Курвай и се връща в Бопал. Единственият син на двойката обаче става обект на грозна битка за попечителство.

Разочарована от проточилата се дълго битка и не желаейки да се раздели със сина си, Абида предприема смела стъпка, с която да накара бившия си съпруг да отстъпи.

В една гореща нощ през март 1935 г. тя шофира в продължение на три часа, за да стигне до дома на своя съпруг в Курвай. Тя влиза в спалнята, вади револвер, хвърля го в скута на съпруга си и му казва да я застреля, иначе тя ще застреля него.

Този инцидент, придружен с физически сблъсък между двамата, в който Абида излиза победител, слага край на спора за попечителство. Тя отглежда сина си като самотна майка, докато съвместява грижите за него със задълженията ѝ като наследник на трона.

Абида управлява кабинета на нейния щат от 1935 до 1949 г., когато Бопал се слива с индийския щат Мадхя Прадеш.

Абида присъства и на кръглите маси, свикани от британското правителство за определянето на бъдещето управление на Индия, като тогава се среща с влиятелни лидери, като Махатма Ганди, Мотилал Неру и неговия син Джавахарлал Неру, който вполседствие става първия министър-председател на Индия.

Тя също така усеща от първа ръка влошаващите се отношения между индуси и мюсюлмани и насилието след разделянето на Индия през 1947 г.

В мемоарите си Абида описва дискриминацията, с която започва да се сблъсква в Бопал, как представители на семейството ѝ, което живяло там в мир поколения наред, започнали да бъдат третирани като "външни хора". Насилието и недоверието я прогонват в Пакистан през 1950 г.

Абида си тръгва тихо, единствено със своя син и надеждите за по-добро бъдеще. В Пакистан тя защитава демокрацията и правата на жените през цялата си политическа кариера. Умира в Карачи през 2002 г.

След като тръгва за Пакистан, индийското правителство прави сестра ѝ наследник на трона. Абида обаче все още е известна в Бопал.

"Религиозната политика през последните няколко години се отрази на нейното наследство и за нея вече не се говори толкова много," казва журналистът Шамс Ур Рехман Алави, който изследва жените владетелки на Бопал.

"Името ѝ обаче няма да бъде забравено скоро."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !