С намаляването на температурите идва и тема, която всяка зима засяга хиляди работещи в България – трудът при ниски температури и условията на труд в студена работна среда. 

От думи на експертите от КНСБ Тодор Капитанов и Огнян Атанасов става ясно, че нормативната рамка ясно разграничава оптимални и допустими температурни стойности на работната среда, в зависимост от характера на труда – лек, средно тежък или тежък физически труд.

Какво казва законът за работата при ниски температури?

Подобно на регулациите за високите температури (над 28°C), съществуват и долни граници, под които не би следвало да се извършва нормална трудова дейност. Температури под 13°C в закрити работни помещения вече поставят въпроса за безопасността и здравето на работещите.

При екстремни климатични условия – силни снеговалежи, минусови температури, силен вятър и обявени кодове за опасно време – проблемът става още по-сериозен. Липсват ясно разписани и практически приложими правила какво се случва при минус 5°C, минус 10°C и по-ниски температури, особено за хората, които по задължение работят на открито – пътни служби, снегопочистващи екипи, технически персонал, аварийни служби. Докато при летните горещини често се търсят механизми за ограничаване на престоя навън, при зимните условия се приема, че „така е поносимо“, въпреки че рисковете за здравето са също толкова сериозни – измръзвания, хипотермия, травми, загуба на концентрация и трудови инциденти.

Изискванията към работодателите в тези сектори са конкретни и напълно изпълними. Не става дума за сложни или екзотични мерки, а за базови условия на защита:

  • осигуряване на адекватно топло работно облекло;
  • наличие на отопляеми помещения или временни фургони за престой и възстановяване;
  • възможност работещите да се прибират периодично на топло за затопляне;
  • осигуряване на повече почивки при работа в студена среда.

Предизвикателства в индустриалните халета и възможните решения

Особено сериозен остава проблемът в големите индустриални халета, най-вече в по-старите производствени бази. Това са сгради, в които поради конструктивни особености е практически невъзможно да се постигнат нормативните температури в целия обем на помещението. В много от тях работниците са позиционирани на конкретни машини – фрези, стругове, поточни линии – при реални температури, които при студено време навън падат драстично и не позволяват достигане дори на 15°C вътре.

Въпреки това, технически решения съществуват и са реално приложими. Сред тях са:

  • локално насочени отоплителни уреди, които затоплят конкретното работно място, а не целия обем на халето;
  • инфрачервени отоплителни системи;
  • газови отоплителни лампи в предприятия с газификация;
  • специализирани промишлени отоплителни уреди, предназначени за големи пространства с локално въздействие.

Тези решения вече се прилагат в редица предприятия и показват реален ефект – подобряване на условията на труд и намаляване на здравните рискове. Водещият принцип е безопасността – защото студът не е просто дискомфорт, а фактор с директно влияние върху риска от трудови злополуки.

Ключова роля в този процес имат комитетите и групите по условия на труд, синдикалните представители и самите работодатели. Мерките трябва да бъдат обсъждани, формализирани и предлагани по институционален ред, така че да достигнат до управленските нива в предприятията. Работодателите, които не разполагат с експертиза или информация, могат да се обърнат към синдикалните структури, които да съдействат както с експертни решения, така и с информация за възможни източници на финансиране.

В реалността обаче съществуват и работодатели, които не търсят решения – било поради финансови съображения, липса на приоритет или умишлено спестяване на разходи за сметка на условията на труд. Именно тук се появява ролята на контролните органи.

При проверки от Инспекцията по труда и установяване на нарушения, свързани с неспазване на изискванията за микроклимат и безопасни условия на труд, законът предвижда санкции в размер от 15 000 лв., а при повторно нарушение – между 20 000 и 30 000 лв. Това са санкции, които ясно показват, че отговорността за условията на труд не е формална, а юридически и финансово обвързваща.

Темата за работа при ниски температури не е въпрос на комфорт, а на здраве, безопасност и човешко достойнство. Въпрос на реални решения, които съществуват. Въпрос на контрол, отговорност и прилагане на закона. И въпрос на информираност – както на работещите, така и на работодателите, за правата, задълженията и механизмите за защита в условията на зимен труд.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !