Индия се стреми да стартира собствено производство на редкоземни магнити, насочено към вътрешния пазар, в опит да намали стратегическата си зависимост от Китай. През ноември 2025 г. правителството одобри план на стойност 73 млрд. рупии (800 млн. долара), който цели да превърне страната в ключов играч в този стратегически сектор.

Тези малки, но изключително мощни компоненти са в основата на съвременния живот – те се използват в електромобили, вятърни турбини, смартфони, медицински скенери и отбранително оборудване. Вместо да изгражда цялостна екосистема за редкоземни елементи, което е скъпо и сложно, Индия се фокусира върху магнитите – един от най-масово използваните крайни продукти, за да постигне по-бързо самостоятелност.

Предизвикателства пред амбициозния план

Успехът на инициативата обаче зависи от това колко бързо страната ще овладее нужните технологии, ще си осигури суровини и ще увеличи мащаба на производството. Според одобрената схема, избрани производители ще получават капиталови стимули и субсидии, обвързани с продажбите, за да достигнат годишно производство от 6000 тона постоянни магнити в рамките на седем години. Целта е да се покрие нарастващото вътрешно търсене, което се очаква да се удвои през следващите пет години.

Индустриални експерти предупреждават, че само финансирането няма да е достатъчно. В момента Индия внася между 80% и 90% от своите магнити и свързани материали от Китай, който доминира над 90% от глобалната преработка на редкоземни елементи. Тази зависимост стана особено видима, когато миналата година Пекин затегна износа по време на търговски спор, което нанесе удар по индийските автомобилни и електронни производители.

Липса на опит и нужда от технологии

Основен проблем пред Индия е липсата на индустриален опит в комерсиалното производство на магнити в голям мащаб. Държави като Япония, Южна Корея и Германия са прекарали години в усъвършенстване на тези технологии. Индия не е единствената, която търси алтернативи на китайската доминация – ЕС и Австралия също стартираха подобни инициативи.

„Не е възможно просто да се отпуснат 73 млрд. рупии и да се очаква краен продукт без сериозна научноизследователска и развойна база“, казва д-р П. В. Сундер Раджу, главен учен в Националния геофизичен изследователски институт.

Въпреки че в страната има няколко изследователски центъра, включително новооткрита база в Центъра за атомни изследвания „Бхабха“, все още няма реално производство в значими обеми.

Въпросът със суровините

Макар Индия да разполага с третите по големина запаси от редкоземни елементи в света (около 8% от глобалните), тя формира под 1% от световния добив. Основните находища са в крайбрежните щати Керала, Тамил Наду и Одиша. Към момента работи само една мина, чиято продукция доскоро се изнасяше за Япония.

Основните предизвикателства пред суровинното обезпечаване са:

  • Недостатъчен добив: Въпреки големите запаси, добивът е минимален.
  • Липса на ключови елементи: Индия има излишък от по-леки редкоземни елементи като неодим, но не разполага с достатъчно тежки елементи като диспрозий и тербий, които са критични за високоефективните магнити.
  • Риск от продължаваща зависимост: Дори магнитите да се произвеждат в Индия, суровините за тях може да продължат да идват от Китай.

Мащаб, цена и бъдещи перспективи

Дори целта от 6000 тона годишно производство да бъде постигната, това може да се окаже недостатъчно на фона на бързо растящото търсене, което в момента е около 7000 тона.

„Ако не увеличим капацитета, проблемът няма да бъде решен. Пак ще сме зависими от Китай“, казва Мукерджи.

Друго голямо предизвикателство е цената. Китайските магнити са евтини и ако индийските им аналози не са конкурентни, вносът ще продължи да доминира пазара. Експерти смятат, че решението може да е в стимулиране не само на производителите, но и на купувачите.

Въпреки всички трудности, стартирането на схемата е ясен знак за амбицията на Индия да изгради собствена екосистема за редкоземни елементи. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !