Хора не са пътували до Луната, откакто програмата Apollo на НАСА приключи през 1972 г. Програмата Artemis обаче ще върне човека на лунната повърхност, като първото кацане с екипаж в момента е предвидено за 2026 г.

Астронавтите на Artemis имат различни задачи пред себе си - като изграждане на обитаема база, която да позволи дългосрочни посещения и изследване на силно осеяния с кратери южен полюс на Луната, посочва CNN.

Новатори по целия свят работят върху решения, които да помогнат тези цели да бъдат постигнати. Това включва изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT), които разработват набор от роботизирани крайници, които ще осигуряват възстановяване на астронавтите след падане.

Така наречените SuperLimbs ще се пренасят в раница, съдържаща животоподдържащата система на астронавтите. Когато носещият я падне, допълнителен чифт крайници може да се изтегли, за да му осигури лост, подпомагащ изправянето му. Идеята е да се пести и енергия за други задачи.

Частичната гравитация на Луната прави поддържането на баланс трудно. 12-те астронавти, ходили по спътника в мисиите на Apollo, са падали 27 пъти и са се разминавали с това почти 21 пъти, според проучване на Мичиганския университет.

Когато астронавтът Чарли Дюк пада на Луната през 1972 г., докато прави тестове на лунна почва, са му необходими три опита да стане. Проучването установява, че паданията са по-чести, когато, подобно на Дюк, астронавтите събират проби или използват инструменти - задачи, които астронавтите на Artemis вероятно ще вършат.

SuperLimbs

SuperLimbs са разработени преди около десетилетие от Хари Асада, професор в Масачузетския технологичен институт, и вече са тествани от работници, заети с производството на самолети и в корабостроенето.

Сега те се адаптират за астронавти. Ерик Балестерос, докторант в MIT, прекарва лятото в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА, работейки върху SuperLimbs като част от стипендия на космическата агенция.

Системата се нуждае от още малко работа, казва Балестерос, но се надява тя да бъде готова за демонстрация до януари – когато ще помогне на манекен да се изправи от легнало положение.

Той вярва, че в рамките на година или две ще бъде готов за човешка демонстрация, но има много неща, които екипът трябва да разбере първо по отношение на безопасността, допълва той пред CNN. Може да има и други предизвикателства.

Д-р Джонатан Кларк, професор по неврология и космическа медицина в Baylor College of Medicine, който е бил хирург в шест мисии на НАСА и е консултант на частни космически фирми, казва пред CNN, че екстремната среда на космоса – от температурите през замърсяващите частици до електромагнитно излъчване – може да направи скъпо и вреемеемко създаването на технология, одобрена за използване извън планетата Земя.

Но, добавя той, скоростта на иновациите в космическите технологии е удивителна.

„За да стигне научната фантастика до научния факт са необходими векове или десетилетия. Сега трябват години."

Балестерос разбира залога. Той има опит в контрола на мисии в космическия център Джонсън на НАСА, където екипът му се грижи за животоподдържащите системи в Международната космическа станция (МКС).

Новата парадигма за астронавтите

Хората все още не са имали голяма възможност да работят на Луната. Астронавтите от Apollo 17 държат рекорда за най-дълга лунна разходка - 7 часа и 37 минути.

За разлика от тях, участниците в Artemis, която ще включва и астронавти от други страни, като Япония, ще прекарат до една седмица на Луната, учейки се да живеят и работят далеч от Земята, в подготовка за човешки експедиции до Марс.

Китай има свои собствени планове да стигне до Луната до 2030 г., където ще построи изследователска станция.

Балестерос планира да прекара следващите няколко години, превръщайки SuperLimbs в система за астронавти, която може „да адресира различни случаи на употреба“. След това той щеа работи върху това да накара крайниците да функционират като допълнителен чифт крака.

„Това ще ви позволява да преминете от точка А до точка Б много по-бързо и без да използвате толкова много енергия. Ако астронавтите започнат да губят опората си, те ще им помогнат да се стабилизират.“

След това той ще насочи вниманието си как крайниците могат да използват инструменти, за да помогнат при задачи, като разкопки, работа с проби и конструиране. „Искам да стане почти като естествено продължение на телата им, така че астронавтът да се чувства почти неловко, ако ги няма“, казва ученият.

В бъдеще той се надява допълнителните крайници да се превърнат в нещо нормално. „Целта ми е да станат почти като новата парадигма за астронавтите“, завършва той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !