• В два фризера, поддържани при -80°C в Университета на Крит и Фондацията за изследвания и технологии – Хелас, се съхранява уникална колекция от стотици микроорганизми.
  • Те са събрани от най-дълбоката пещера в Гърция – Гургутакас, и носят потенциал за създаването на нови антивирусни, антибактериални и противоракови лекарства.

Два специализирани фризера – единият в Катедрата по биология на Университета на Крит, а другият във Фондацията за изследвания и технологии – Хелас (FORTH) – пазят тайни, които доскоро са били скрити дълбоко под земята.

Поддържани при температура от -80°C, те съхраняват изключителна колекция от стотици видове микроорганизми, еволюирали в продължение на милиони години в екстремните условия на Гургутакас – най-дълбоката пещера в Гърция.

Разположена в Белите планини (Лефка Ори) на остров Крит, тази пещера е една от най-дълбоките в света.

Микроорганизмите, открити в нея, са безценни за науката, тъй като еволюцията ги е снабдила с биоактивни молекули, чиито свойства могат да се окажат антивирусни, антибактериални или дори противоракови.

Съдържанието на тези два фризера представлява уникално по рода си биологично хранилище, пише гръцкото издание ToVima.

Научно съкровище с огромен потенциал

Свойствата на тези биоактивни молекули се изследват от екипа на Панайотис Сарис, професор в Университета на Крит и изследовател във FORTH. Техните открития, публикувани в научното списание Frontiers in Microbiology, разкриват огромен научен потенциал.

Пещерният микробиом – общността от микроорганизми, адаптирала се към живот в пещерите – остава до голяма степен неизследвана територия. Изучаването ѝ обаче се превръща в основен приоритет за учените по целия свят. В интервю за TO VIMA Science професор Сарис обяснява защо:

„Дълбоките пещери не са просто геоложки формации. Те са изолирани „светове в света“, където микробният живот се е развивал в продължение на милиони години в пълен мрак, почти без хранителни вещества, при ниски температури и практически без външни влияния. Тази изключителна изолация прави пещерните микробиоми изключително ценни за науката. За разлика от повърхностните екосистеми, животът тук не зависи от фотосинтезата, а от алтернативни метаболитни стратегии, основани на химични реакции. Тези адаптации често водят до производството на уникални биохимични съединения, които могат да се окажат безценни при справянето с предизвикателства като антибиотична резистентност и много други.“

Експедиция при нулев бюджет

Зад тези открития стои забележителна история за научно любопитство, доброволчество и интердисциплинарно сътрудничество, осъществено изцяло без държавно финансиране.

Проектът започва през 2022 г., когато екип от гръцки доброволци – геолози и пещерни изследователи, ръководен от Маркос Ваксеванопулос и Йоргос Сотириадис, предприема експедиция за съвременно проучване на пещерата Гургутакас. Сред членовете на екипа е и Савас Парагкамян, водещият автор на изследването.

Изследването на Гургутакас е изключително предизвикателство. Пещерата се простира на 2384 метра дължина и достига дълбочина от 1100 метра, при 100% влажност и температури между 6°C и 7°C.

Най-голямата опасност, по думите на Парагкамян, не е липсата на кислород, а водата. Дори при най-малка вероятност за дъжд експедицията се отлага, тъй като някои проходи могат бързо да се наводнят и да предизвикат свлачища.

22 часа под земята за безценни проби

Щателното планиране е ключово за успеха. Екип за поддръжка остава на входа на пещерата, а на 600 метра под земята е изградена станция за снабдяване.

Савас Парагкамян прекарва общо 22 часа в Гургутакас, за да събере сухи и течни проби от различни дълбочини, достигайки най-дълбоката достъпна точка. Само изкачването обратно до повърхността му отнема седем часа.

Ключови предизвикателства пред експедицията:

  • Опасност от наводнения: Дори слаб дъжд може да блокира проходи и да предизвика свлачища.
  • Логистика: Нужда от помощен екип на повърхността и снабдителна станция на 600 метра дълбочина.
  • Стерилност: Положени са огромни грижи за предотвратяване на замърсяване на пробите с повърхностни микроорганизми.
  • Транспорт: Пробите са транспортирани със сух лед (-78,5°C) в щафетна надпревара с времето от пещерата до лабораторията в Ираклион.

След излизането си от пещерата, Парагкамян върви два часа до превозните средства, след което пътува до Ханя. Там пробите са предадени на Христос Кристакис, който ги транспортира до Ираклион, за да може лабораторната работа да започне незабавно.

Открития с изключителна стойност

В лабораторията екипът успява да култивира организми, които никога досега не са били изследвани. След месеци на систематична работа са култивирани 865 вида микроорганизми, включително бактерии и гъбички, създавайки уникално биологично хранилище.

„Открихме широк спектър от биоактивни молекули, произвеждани от тези микроорганизми“, казва професор Сарис.

„Дълбокопещерните микробиоми не са просто по-бедни версии на повърхностните. Те са отделни екосистеми със специализирани функции и забележително интересни нови метаболитни пътища.“

Първоначалните тестове вече дават окуражаващи резултати. Два микроорганизма, идентифицирани с кодовете SRL871 и SRL810, се оказват значително по-ефективни от предлаганите на пазара продукти в борбата с патогени, които увреждат зеленчуковите култури.

Изследванията на антимикробните и противораковите свойства на тези биомолекули продължават, но едно е сигурно: в следващите години научната общност ще чува все повече за откритията, скрити милиони години в пещерата Гургутакас.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !