При първото втурване към инвестиционни активи-убежища от години, щатските държавни облигации се сблъскаха със сериозна конкуренция като дестинация за глобалните средства.

Доходността по 10-годишните щатски държави облигации падна с около 40 базисни пункта тази година, като за кратко се понижи под 4% вчера вследствие на митата, наложени от президента Доналд Тръмп, които според икономисти повишава вероятността от рецесия.

В същото време, доходността по сходни дългови книжа в Европа и Япония нараства. В Германия, доходността по 10-годишните държави облигации е 2.61% и отразява перспективите за емитирането на голямо количество облигации на фона на увеличаването на разходите на правителството за отбрана. Междувременно, доходността по 10-годишните японски облигации скочи след като години наред бе близо до нулата и в момента е около 1.25%, тъй като инвеститори се подготвят за затягане на паричната политика в страната.

Макар и двете да са все още доста под доходността на щатските държавни облигации, те са на нива, които ги правят по-привлекателни за европейски и японски инвеститори, които хеджират експозицията си към долара, когато купуват щатски ценни книжа. Това може да привлече инвеститори да пренасочат средства към вътрешните си пазари, където перспективите относно паричната политика изглеждат по-стабилни.

“Идеята, че различни политики на администрацията могат да подкопаят чуждестранното търсене на щатски държавни ценни книжа набира сила,” казва пред Bloomberg Матю Раскин от Deutsche Bank AG.

Всичко това има логика в свят, в който изключителността на САЩ вече не е доминираща тема, с потенциално важни дългосрочни последици. Deutsche Bank предупреждава за “криза на доверието” към долара, докато UBS Group AG очаква подкрепа за статута на еврото като световна резервна валута.

Разбира се, докато не станем свидетели на подобна промяна, трябва да се подхожда с известен скептицизъм. Германските държавни облигации изглеждаха също толкова привлекателни в средата на 2023 г., но след това агресивните разпродажби на щатски държавни ценни книжа повишиха доходността по 10-годишни облигации до 5%, което подкопа предимството на Европа в това отношение. Ако митата предизвикат отново инфлация, това би могло да повиши доходността по щатските държавни облигации.

Въпреки това, фактът, че подобна промяна в паричните потоци дори само се обсъжда, показва, че инвеститори се подготвят за това Европа да играе по-голяма роля на световните пазари на фона на засилващата се конкуренция за капитали. Това би могло да доведе до по-голяма уязвимост на пазара на щатски държавни ценни книжа.

Един от първите тестове ще бъде в днес, когато, правителството на САЩ ще емитира тригодишни облигации на стойност 58 млрд. долара, последвани от емисии на 10- и 30-годишни държавни ценни книжа по-късно през седмицата.

На този етап, движенията в цените в последно време предлагат един парадокс — инвеститори влагат средства в щатски държавни ценни книжа като убежище от сътресенията от търговската война, което покачва цените им и генерира печалби за настоящите притежатели. Въпреки това, тъй като доходността по тези книжа се движи в обратната посока, облигациите вече не са толкова привлекателни за нови купувачи, на които се предлага по-малка доходност.

Бюджетният дефицит на САЩ традиционно се финансира отчасти с вълна от капитали от цял свят, които търсят експозиция към щатските държавни цени книжа. Чуждестранната собственост на щатски ДЦК възлиза на около една трета от пазара, а чуждестранният сектор е бил най-големият източник на търсене на щатски облигации миналата година, според анализ на Barclays Plc. Това отразява нетни покупки на стойност 910 млрд. долара, около половината от които са били при държавните ценни книжа, посочват от банката.

Съществено важно е, че по-голяма част от чуждестранните съкровищни ​​облигации са с по-дълъг падеж, според данни на правителството на САЩ. Това означава, че когато чуждестранното търсене намалява, това може да изостри кривата на доходността, казва Алес Кутни от Vanguard, което означава, че доходността по дългосрочните облигации се повишават спрямо тази по краткосрочните.

Ранен признак за това как инвеститорите се справят с глобалните промени при доходността може да има в рамките на дни. Новата финансова година в Япония започна току-що, а това е време, в което компаниите обикновено преразглеждат стратегиите си за разпределение на средства. Япония е ключов играч на световния пазар на облигации, заради продължаващата с десетилетия политика на ниски лихви на Централната банка на Япония, която кара инвеститорите да търсят по-голяма доходност по света.

“Може да има промяна при японските инвеститори, тъй като доходността в Европа е по-привлекателна,” казва Хидео Шимомура, старши портфейлен мениджър във Fivestar Asset Management Co. в Токио. “Смятам, че това е посоката, в която японските инвеститори ще поемат като цяло.”

Германия сложи началото на тази промяна в началото на март, когато обяви планове да „отключи“ стотици милиарди евро за отбрана и инфраструктура. Доходността по германските държави облигации скочи на фона на очаквания на нови емисии, с които да се платят разходите.

Огромният резерв от излишни спестявания на Европейския съюз означава, че той е най-големият чуждестранен притежател на публичен дълг на САЩ, като същевременно играе огромна роля в корпоративното финансиране на САЩ. Ако европейските държави увеличат значително инвестициите, тези спестявания може вместо това да останат у дома.

Междувременно, щатската политика под управлението на Доналд Тръмп изглежда не толкова стабилна, което потенциално може да намали привлекателността на щатските държавни ценни книжа. Освен международната търговска война, Тръмп преобърна и вътрешната политика като предприе мерки за свиване на федералното правителство и отчуждава дългогодишни съюзници като изразява желанието си да придобие Панамския канал, Гренландия и Канада.

“Международните пазари са озадачени от това какви принципи се следват и как това натежава над сигурността от очакваната доходност в бъдеще,” казва Марк Хауърд, старши анализатор в BNP Paribas.

Във всеки случай, все повече инвеститори и анализатори се подготвят за повишаване на лихвите в Европа. Хауърд очаква „постепенно връщане към по-националистичен инвестиционен процес“ и вярва, че „по-високите доходи в Европа и Япония ще задоволят тези импулси“.

“Ако навлизаме във фаза на по-нататъшна деглобализация в дългосрочен план, това може да бъде фактор, който влияе на баланса между търсене и предлагане при по-дългосрочните щатски държавни облигации,” казва Читранг Пурани, портфейлен мениджър в Capital Group Inc.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !