Почти навсякъде по света доходността на държавните облигации нараства бързо. Тази по десетгодишните американски държавни ценни книжа вече е почти 5%, а германските бундове сега предлагат на 2.6% спрямо близо 2% през декември.

Нещата са особено екстремни във Великобритания, където доходността по дългосрочните ДЦК наскоро достигна почти 5% - най-високата им стойност от 2008 г. насам, пише The Economist.

Повишаването на доходността е лоша новина за правителствата, които трябва да плащат повече, за да обслужват дълговете си.

То е болезнено и за останалите кредитополучатели, включително и много притежатели на ипотеки, чиито вноски, в крайна сметка, са обвързани с основните лихви по държавните облигации. 

Какво се случва?

Централните банкери в развитите държави намаляват лихвените проценти, но реалната икономика не усеща кой знае какво облекчение. Разходите по заемите на предприятията и домакинствата почти не са се понижили. В еврозоната лихвеният процент по новите бизнес кредити е спаднал с по-малко от един процентен пункт. 

Британски потребител, който иска да заеме 10 000 паунда от банката (около 12 000 евро), плаща средна ставка от 6.75%, а в САЩ лихвеният процент по 30-годишна ипотека с фиксиран лихвен процент е близо 7%, като дори се е повишил с процентен пункт през последните няколко месеца. 

Ситуацията бележи дълбока промяна от преди и по време на пандемията от COVID-19, когато доходността на облигациите достигна най-ниските си нива за всички времена. 

Инфлацията е част от обяснението - в свят, в който потребителските цени се покачват бързо, инвеститорите изискват по-висока доходност от облигациите, които държат, защото очакват лихвените проценти на централните банки да останат по-високи за по-дълго време, както и за да компенсират очакваната ерозия на покупателната способност на парите. 

Последните данни намекват, че инфлацията ще спадне по-бавно, отколкото се надяват правителствата и централните банкери. В Г-10 номиналните заплати все още се увеличават с 4.5% годишно, което вероятно е достатъчно, за да тласне инфлацията над целите на централните банки - предвид слабия растеж на производителността. 

В еврозоната има признаци, че растежът на заплатите, всъщност, се ускорява, а отвъд Океана икономиката също не показва забавяне. Инфлационните очаквания на фирмите и потребителите в много държави се покачват. Средната годишна инфлация в Г-7 се повишава от 2.2% през септември 2024 г. до 2.6% през ноември.

Все повече несигурност

Голямата промяна е свързана с нарастващата несигурност в очакванията на инвеститорите. Това може да доведе до увеличаване на „срочната премия“ – допълнителната доходност, която инвеститорите начисляват върху дългосрочните държавни облигации, над тази, която се дължи на промените в лихвения процент на централните банки.  

Премията компенсира притежателите на облигации за риска цените на държавните ценни книжа да паднат рязко, например, ако неочакван скок на инфлацията принуди централните банкери да повишат агресивно лихвите.

Със сигурност увеличенията на премията върху доходността на десетгодишните държавни облигации са причина за почти цялото увеличение на тяхната доходност от началото на декември миналата година, пише още изданието. 

Лесно е да се разбере защо се разпространява тази несигурност. Ще депортира ли Доналд Тръмп милиони хора от САЩ? Никой не знае. Но ако успее, инфлацията може да скочи, тъй като работодателите ще загубят служители. 

Подобна е историята и с потенциалните нови мита, които също биха увеличили цените. В същото време, евентуалните китайски контрамерки в търговската война, като девалвация на юана, могат да предизвикат глобален дефлационен шок. 

Инвеститорите изпитват опасения и за икономическия растеж. Доминиращият разказ се движи от едната крайност в другата. Някои се тревожат за пагубните ефекти от деглобализацията и забавящата се китайска икономика, но има и оптимисти, включително и такива, които вярват, че обсъжданите икономически реформи на Тръмп, като намаляването на бюрокрацията и данъците, ще стимулират растежа.

 Може би скокът на производителността, задвижван от AI, също е на път да се материализира, поне в известна степен. Ефектът от всички тези противоречиви сценарии е още по-силен ръст на срочната премия върху държавните облигации.

Фискалната политика не помага

Тази година се очаква правителствата на Г-7 да имат среден бюджетен дефицит от 6% от БВП - необичайно високо ниво, като се има предвид, че безработицата е ниска и икономиките растат достатъчно добре.

Финансирането на тези дефицити означава емитиране на нови облигации. Очаква се САЩ да емитират държавни ценни книжа на стойност около 2 трилиона долара (еквивалентно на 7% от БВП) тази година, след отчитане на обратното изкупуване. 

Правителствата в еврозоната колективно ще емитират около 500 милиарда евро (513 милиарда долара, или около 3% от БВП).

Подобно голямо предлагане оказва натиск върху цените на облигациите, което води до повишаване на тяхната доходност (връзката между цената и доходността на облигациите е обратнопропорционална). 

Много от пазарните участници се опасяват, че фискалната траектория на Америка, която отдавна е неустойчива, скоро ще бъде изложена брутално на показ, особено ако данъчните съкращения на Тръмп се материализират. "Бунтът" на притежателите на облигации може да доведе до още по-високи доходности. 

Изследване на американската банка Goldman Sachs предполага, че всяко увеличение на съотношението дефицит/БВП повишава дългосрочната доходност с около 20 базисни пункта. В САЩ предлагането на дългосрочни съкровищни облигации може да нарасне дори с повече, отколкото предполага дефицитът. 

Скот Бесент, който е номиниран от Тръмп за министър на финансите, по-рано е предлагал идеята правителството да заема по-малко чрез краткосрочни облигации и повече чрез такива с дълъг падеж. 

Централните банки правят живота на правителствата с "широки пръсти" още по-труден. За да се справят с високата инфлация през 2021-2023 г., те стартираха количествено затягане, намалявайки размера на своите баланси чрез продажба на държавни облигации и други ценни книжа.

Тъй като централните банки вече не купуват облигации и в много случаи дори активно ги продават, частните инвеститори трябва да поемат още повече в портфейлите си. 

Държавите от Г-7 на практика ще трябва да продадат двойно повече от обема облигации, който официално планират. Затягането на монетарната политика на Европейската централна банка вероятно компенсира усилията на националните правителства да намалят емитирането чрез намаляване на бюджетните дефицити.

Какви са възможните сценарии?

В някои страни, особено във Великобритания, не би било изненада, ако доходностите все пак паднат малко от настоящите си високи нива. Отчасти заради забавянето в темповете на количественото затягане, централната банка на страната скоро ще продава по-малко облигации на пазара. 

Междувременно, притесненията в целия богат свят за възраждащата се инфлация може да се окажат неоснователни. Но фундаменталните сили, които повишават доходността, е малко вероятно да изчезнат.

Експанзионистичната фискална политика е "на мода", геополитическото напрежение продължава да расте, а търговските конфликти вероятно ще се изострят.  

Въпреки че премията за срока на дълговите ценни книжа се е повишила, тя все още е доста под нивата от миналото. След високата инфлация и бързо нарастващите лихвени проценти през 70-те и 80-те години на миналия век, които опустошиха реалната стойност на облигационните портфейли, инвеститорите дълго време избягваха държавния дълг. 

В началото на този век облигационната премия се измерваше в пълни процентни пунктове, а не в днешните десети. Ако се окаже, че инвеститорите грешат относно шансовете централните банки да намалят лихвените проценти тази година и вместо това те бъдат принудени да започнат да ги повишават отново, ще се появят редица причини пазарните участници да избягват държавните облигации.

А това означава, че ще има потенциал доходностите да се повишат още повече.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !