Търговският сектор у нас - умерен оптимист за бъдещето

Търговската индустрия в България се представя добре през третото тримесечие на 2023 г. и демонстрира умерен оптизимъм за бъдещето, като индексът на бизнес климата за сектора е над средните стойности за страната.

Това показват резултатите от проучването Bulgarian Business Climate Index, проведено от агенция ЕСТАТ сред ръководители на 600 български компании по поръчка на Сдружението за модерна търговия.  

Какво е състоянието на търговската индустрия? 

94% от търговските компании твърдят, че са в добро или поне в задоволително състояние, 13% от мениджърите на търговските предприятия споделят, че състоянието на бизнеса им се е влошило в предходното тримесечие, а 9% очакват то да се влоши тепърва. Предприятията в риск са 11%. 

Според анкетираните, основните предимства на компаниите от търговския сектор пред конкурентите им са качеството на стоките и услугите, както и уменията на персонала - това е мнението на съответно 44% и 42% от мениджърите. 37% смятат, че цените и стоките им са по-добри от тези на конкурентите. 

Индексът на бизнес климата се базира на три основни компонента - общо състояние на фирмата, инвестиционни нагласи и фирмени стратегии и оценка на бизнес средата.

Самият индекс приема стойности от -100 до +100, като средните оценки са в диапазона от -20 до 20, от 21 до 60 (съответно от -21 до -60) попадат добрите (или лошите), а от 61 до 100 (или от -61 до -100) са много добрите и много лошите.  

През третото тримесечие на 2023 г. BBCI за сектор „Търговия“ е със стойности над средните за бизнеса в страната - 10.9 при средно 7.57.

Това се дължи на по-добрите показатели за бранша и при трите компонента на индекса - състояние на фирмите (21.4 при средно 17.9 за основната извадка) инвестиции и стратегии (17 при средно 15.6) и бизнес среда (-5.4 при средно ниво от -10 за страната). 

27% от търговските компании отчитат ръст в размера на приходите си към януари 2023 г., а за една пета от тях 2022 г. е била по-слаба година от предходната.

Промяна в броя на клиентите не се отчита от 60% от обхванатите предприятия. Близо една трета от търговските компании регистрират ръст в средния размер на сметката на клиент.

В периода септември 2022 г. – септември 2023 г. потреблението се забавя, в сравнение със същия период година по-рано, като едва 20% от търговските компании регистрират съществен ръст по този показател.

Според близо една трета от мениджърите, домакинствата са ограничили своите покупки в търговските обекти, а за още 45% потребителската кошница не се е увеличила съществено спрямо 2022 г.

Търговията на дребно у нас с 3.1% ръст на годишна база през октомври

Какви са предизвикателствата? 

Прави впечатление, че най-негативните оценки са свързани именно с бизнес средата и по-конкретно със законодателството, регулациите и отношенията с администрацията. 

"За първи път от общо 31 издания на проучването зимната анкета е по-оптимистична от есенната. Единственото обяснение за този феномен е свързано с края на политическата криза у нас и прекъсването на поредицата от избори и служебни правителства", коментира изпълнителният директор на ЕСТАТ Иво Желев, който представи резултатите от прочуването. 

Въпреки умерения оптимизъм, демонстриран от представителите на търговския сектор, те са изправени пред тежки предизвикателства. 

Според Желев, освен геополитическите и инфлационните, които са общи за цялата глобална икономика, българските търговски компании оперират в среда на задълбочаваща се демографска криза и огромна пропаст в развитието на отделните региони.

Той даде пример с коренно различните оценки на бизнес климата, които дават мениджърите на компаниите в Югозападния и Южния централен район, в които попадат София и Пловдив, в сравнение с тези на колегите им от Северна България. 

"Тенденциите на бум в потреблението, които наблюдавахме при хранителните стоки, битовата техника, обзавеждането и "зелените" продукти, вече или отшумяват, или са преминали пика си. Компаниите ще трябва да се подготвят за една по-предизвикателна среда оттук нататък", коментира Желев. 

Проблемите в законодателството

Според изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов, зад добрите резултати на компаниите от търговския сектор стоят усилията на техните екипи, но в същото време индустрията има редица проблеми, които трябва да бъдат решени. 

По думите му, не е случайно, че оценката за бизнес средата, свързана с регулациите, законодателството и администрацията, е с отрицателен знак в индекса на бизнес климата. 

"Само една четвърт от компаниите оценяват законодателната инициатива в България като последователна и непротиворечива", заяви Вълканов и даде редица примери за това. 

Един от тях е свързан с разширяването на списъка със стоки с висок фискален риск, което има за цел да ограничи "сивата" икономика в сектора. 

"Една иначе добра инициатива, която ние винаги бихме подрепили, беше въведена без никаква оценка на въздействието и без комуникация с представителите на бранша.

Това доведе до безпрецедентно обединение на производители, преработватели и търговци, които трябваше да обясняват на институциите какви проблеми създават новите разпоредби.

Някои от тези проблеми още не са решени и ако законодателството бъде прието в този вид, може да се стигне до тежки последствия за производителите на плодове и зеленчуци", обясни Вълканов. 

Той изрази мнение, че производителите трябва да бъдат подкрепени, но това не трябва да става за сметка на останалите участници по веригата - преработвателите и търговците. 

"В момента всички разговори между министър-председателя, министъра на земеделието и производителите се водят "на тъмно". Обмислят се и законодателни промени, но до момента не е ясно какви ще са те", заяви той. 

Николай Вълканов коментира и други проблеми, свързани с различното тълкуване на едни и същи регулации в различни райони на страната. "Не е нормално в един град една практика да не се санкционира, а в друга да е проблем", заяви изпълнителният директор на СМТ.  

Той каза още, че търговските компании са напреднали в своята подготовка за евентуалното въвеждане на еврото от началото на следващата година, но за държавните институции и администрацията не може да се каже същото.

Вълканов обаче успокои, че няма начин да се стигне до повишения на цените след присъединяването на България към еврозоната, въпреки спекулациите на тази тема в общественото пространство. 

"Има и други въпроси, свързани със законодателството, идващо от Брюксел, на които също трябва да се намери решение. Въвеждането на депозитна система за събиране на опаковки у нас закъснява значително.

В същото време се обмисля нова европейска директива, която да ограничи срока за всички разплащания до 30 дни. Подобно решение обаче би се отразило много тежко на финансовите взаимоотношения на търговците на бързооборотни стоки с техните доставчици и компаниите вероятно ще имат нужда от допълнителен оборотен капитал", обясни Вълканов. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !