Най-голямата маймуна, обитавала планетата, е била висока почти 3 метра и е тежала два пъти повече от горила. Защо и кога легендарният колос, оприличаван на художествената измислица Кинг Конг, е изчезнал е една от най-големите мистерии в палеонтологията.

Gigantopithecus blacki е идентифициран преди около век чрез големи зъби, продавани като „драконови кости“ в аптека в Хонконг. Около 2000 вкаменени зъба и четири челюстни кости от изчезналия вид са открити оттогава в пещери в Южен Китай.

Днес новите изследвания на много от тези редки вкаменелости, както и на пещерите, в които са открити, се основават на предварителни доказателства, разкриващи времева линия, която хвърля повече светлина върху неуловимите обстоятелства около смъртта на Gigantopithecus.

„Мисля, че детето в нас иска да знае повече за тези невероятни същества и какво точно им се е случило“, казва съавторът на изследването, публикувано в списание Nature, Рено Джоанес-Бояу. Той е професор във факултета по наука и инженерство на Southern Cross University в Австралия.

Учените смятат, че масивното създание е изчезнало от лицето на земята преди между 295 000 и 215 000 години, след като климатът е станал по-сезонен и растителноядният примат се е борил да се адаптира към променящата се флора.

Преди популациите на Gigantopithecus да намалеят поради изменението на климата видът процъфтява, обитавайки преди около 2 милиона години богата и разнообразна горска среда, в която се е хранел главно с плодове, според съавтора на изследването Кира Уестуей, професор и геохронолог в Macquarie University в Австралия.

„Преди около 700 000 или 600 000 години започват големи промени в околната среда и през този период изобилието от плодове намалява“, обяснява тя.

 „Giganto започват да се хранят с по-малко питателни алтернативи. Имаме доказателства за това от структурата на зъбите им“, добавя Уестуей. „Ямките и драскотините по тях предполагат, че са приемали влакнеста храна, като кора и клонки от горската почва.“

Подробна времева линия

В продължение на почти десетилетие екипът от китайски и австралийски учени взима проби от седименти от 22 пещери в широк район на региона Гуанси в Южен Китай, който граничи с Виетнам. Половината от пещерите съдържат фосили на Gigantopithecus, а останалата половина не.

Изследователите датират точно вкаменелостите и седимента, използвайки няколко техники.

Луминесцентното датиране разкри кога утайката за последен път е била изложена на слънчева светлина и депозирана в пещера, а чрез друг метод се установява кога уранът е попаднал в костните проби след смъртта на животното. Този анализ помага на екипа да състави подробна хронология на съществуването на вида.

„В по-старите пещери на възраст 2 милиона години има стотици зъби, но в по-младите, датиращи около периода на изчезване на вида, има само по 3-4 зъба“, казва Уестуей.

След това екипът анализира следи от полени в пробите от седименти, за да разбере какви растения и дървета са доминирали в пейзажа. Изотопният анализ на елементи, като въглерод и кислород, съдържащи се в зъбите на Gigantopithecus, помага на изследователите да разберат как диетата на животното може да се е променила с времето.

Екипът установява, че гигантската маймуна не се е адаптирала добре към променящите се условия на околната среда, показвайки хроничен стрес и намаляващ брой, посочва Уестуей.

„Имаме много по-стабилна времева линия за живота им и кога са изчезнали – вместо да се основаваме на доказателства от една или две пещери, ние взехме проби от 22 пещери в широк район и използвахме шест техники за датиране, за да сме сигурни, че времевата линия е точна“, казва тя.

Остават още въпроси

Никакви вкаменелости на Gigantopithecus от шията надолу не са открити и документирани. Като се има предвид, че видът е обикалял части от Азия в продължение на около 2 милиона години, Уестуей казва, че това е изненадващо.

Според учените, гигантските маймуни никога не са живели в пещери. Смята се, че гризачите са пренесли останките им в тях, често през малки скални пукнатини в карстовия терен на региона, според съавтора на изследването Уанг Вей, професор в Института за културно наследство на Shandong University в Циндао, Китай.

„Зъбите или мандибулите на човекоподобните маймуни (въз основа на откритите вкаменелости) са преминали през изключително сложен процес на смърт, разлагане, изветряне, транспортиране и отлагане, преди да бъдат вградени в пещерни седименти“, обяснява той.

„В резултат на това само много малък брой от най-твърдите части от тялото на Gigantopithecus биха се превърнали във вкаменелости през геоложката история.“

Предвид липсата на нечерепни вкаменелости е трудно да се знае как точно би изглеждал Gigantopithecus. Горните му кътници са с 57.8% по-големи от тези на горилата, а долните с 33%, което предполага, че телесното му тегло би било от 200 до 300 килограма.

Огромният размер на маймуната показва, че тя най-вероятно е живяла на земята, ходейки на юмруци. Анализ от ноември 2019 г. на протеини, открити във вкаменелост на Gigantopithecus, предполага, че най-близкият им жив роднина е борнейският орангутан.

Homo erectus – ранен предшественик на човеците, е обитавал Северен Китай и Индонезия по същото време, когато гигантската маймуна се е разхождала из горите на сегашен Южен Китай.

Уанг отбелязва, че в басейна на Бозе - близо до пещера, в която са открити вкаменелости от Gigantopithecus, археолозите са намерили голям брой каменни инструменти, датиращи от преди около 800 000 години.

Въпреки че учените нямат преки фосилни доказателства за съвместното съществуване на H. erectus и гигантската маймуна в региона, е възможно тези човешки предци да са имали среща с първообраза на Кинг Конг.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !