При продължаващите разкопки на древен гръцки град в западната част на Турция бяха открити артефакти и археологически останки, които датират от пети век преди новата ера.

Сред тях е и гърне с неназован брой ценни златни монети, което е останало скрито в продължение на повече от 2 000 години.

Изследователите са открили съкровището в Нотион - укрепен град с площ от 80 акра, който е бил обитаван от около 6 век пр. н. е до до 1 век сл. н. е.

Съкровището, което е открито заровено, вероятно умишлено, под дворна къща от 5 век пр. н.е., може да разказва историята на древен наемен войник по време на онези белязани от конфликтни времена, според прессъобщение на Мичиганския университет.

“Откритието на такава ценна находка при контролирани археологически разкопки е много рядко”, казва ръководителят на разкопките доктор Кристофър Ратей, преподавател по древно средиземноморско изкуство и археология в Мичиганския университет и директор на Археологически проект Нотион.

“Никой не заравя съкровище от монети, особено от скъпоценен метал, без намерението да го изкопае някога. Така че опазването на подобно съкровище може да бъде обяснено само с най-голямото нещастие.”

Обектът разполага с типичните хатактеристики на гръцки град, като театър, храмове, градски къщи и пазар.

Нотион остава до голяма степен непокътнат и неизследван в продължение на хиляди години допреди около десетилетие, когато Ратей и екип от изследователи стартират процеса по въздушно проучване и картографиране на видимите останки на града, за които е установено, че са от Елинистическата епоха (323 г. пр. н. е. до 30 г. пр. н.е.).

Когато обаче изследователите започват своите разкопки през 2022 г. с цел да проучват останките, които не са видими над земята, те правят вълнуващо откритие.

Под основите на голяма дворна къща от Елинистическата епоха имало останки от по-стара къща с керамични фрагменти в стените ѝ, които датирали от 5 век пр. н.е. Археолозите след това открили гърнето с монети, заровено под по-старата къща.

Артефактите разказват историята на жителите на града не само по време на периода между управлението на Александър Велики и Римската империя, но и стотици години преди това, когато напрежението между Гръцката цивилизация и Персийската империя е било високо.

Персийски дарици за войн

Новооткритите монети са от времето на Персийската империя (от 6 в. пр.н.е до около 330 г. пр. н.е) и са известни като персийски дарици (дарик - древна златна персийска монета) заради лика на коленичил стрелец с лък на предната страна, който изобразява персийския цар Дарий.

Подобно на повечето древни монети от периода между 6 и 4 век пр. н.е., и тези нямат дати, което представлява предизвикателство за изследователите по отношение на определянето на това кога са изсечени, казва доктор Питър ван Алфен, главен куратор на Американското нумизматично дружество, който не е участвал в разкопките.

“В миналото са намерени няколко огромни съкровища от дарици с хиляди монети, но те не са били открити от археолози и са разпръснати. Фактът, че това съкровище от дарици е открито при контролирани археологически разкопки е рядкост. Археологическият му контекст би могъл да предостави абсолютна датировка за някои видове дарици.”

Монетите са се секли в продължение на около 200 години, като при тях има малки стилистични промени, които арехолозите са опитали да подредят в хронологичен ред, казва Ратей. Откриването на монета заедно с външно доказателства за датиране помага на учените да разберат как тази монета е имала висока присъща стойност за времето си.

Засега не е ясно за какво е използвана ценната монета. Едно от предположенията е, че с нея се е плащало на наемни войни, казва ван Валфен. Една златна монета се е равнявала на месечната заплата на наемен войн, според Мичиганския университет.

Сребърните монети са се използвали по-често за ежедневни разходи, като пазаруване. Те са били известни като персийски златни сикли, като 20 от тях се равнявали на една златна монета.

“Фактът, че това съкровище е открито в къща, предполага, че каквато и да е била целта на онези, които са изсичали дариците, в този случай те са били използвани като начин за съхраняване на богатство”, казва ван Алфен. Заради високата стойност на златните монети, съхраняването на богатство в тях е било далече по-ефективно, отколкото в сребърни, допълва той.

Що се отнася до това защо собственикът така и не се връща, за да вземе златото, Ратей предполага, че това може би е показателно за местоположението на Нотион като граница между Гръцката цивилизация и Персийската империя по време на продължил с векове конфликт.

Може да има няколко сценария за изоставянето на монетите, казва той, в това число и събитие от 427 г. пр. н.е., когато атински генерал напада и избива група наемни войни на Персия.

Друг подобен сблъсък има през 5 в. пр. н. е, когато спартанският флот надвива атиняните в битка и те трябвало да се евакуират от града, допълва ван Алфен.

Възможно е също така съкровището да е принадлежало на някой проспериращ гражданин, който се надявал някой ден да живее като цар, по подобие на “много богатия Питий (древен гръцки архитект), който имал около 4 милиона дарици в хазната си, според Херодот”, казва ван Алфен.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !