Венеция, която е известна като Града на каналите, има много специфични географски особености.

От векове редовните приливи и отливи, които местните наричат acqua alta, протичат през града, потапят улиците, наводняват сградите и спират преминаването на лодки под многобройните мостове.

За по-голямата част от града обаче това вече не е така.

Миналата година - след продължилия близо две десетилетия процес на изграждане, влезе в експлоатация гигантското хидроинженерно съоръжение, наречено Експериментален електромеханичен модул (по-известно с италианската си абревиатура MOSE).

Сега то защитава Венеция и нейната лагуна от високите приливи. 

В град, в който гумените ботуши се купуват точно толкова масово, колкото пощенските картички и сладоледа, повечето хора вече могат да се занимават с работата си на спокойствие, без да се консултират постоянно с графика на приливите и отливите.

Цените на имотите растат, особено тези на партерните апартаменти и магазини.

Но въпреки че MOSE вече работи, все още има много въпроси относно това колко дълго ще издържи бариерата и дали няма да са нужни още мерки за защита, пише The Economist. 

Схемата за защита от наводнения е проектирана да служи цял век.

Но Хермес Реди, генерален директор на инженерния консорциум Consorzio Venezia Nuova, който е построил съоръжението, се опасява, че заради комбинацията от изменението на климата и постепенното потъване на самия град, "полезният" живот на бариерата може да бъде съкратен наполовина. 

MOSE се състои от 78  стоманени шлюза, които се простират на 1.6 км по морското дъно под трите входа на Венецианската лагуна. Когато започне прилив, машини, консумиращи достатъчно електричество, за да захранват един малък град, компресират въздух, който се вкарва във всеки шлюз.

Тъй като морската вода се изтласква, шлюзовете се издигат в почти вертикални позиции. Получената бариера задържа водите на Адриатическо море, докато приливът се оттегли.

Въпреки че комбинира в себе си върха на съвременните хидроинженерни технологии, системата има и недостатъци. Един от тях е цената е една. Хермес Реди смята, че всяко вдигане на бариерата струва около 150 000 евро. Разходите за поддръжка също се увеличават.

Пясъкът трябва да бъде почистен от машината, а всеки шлюз е проектиран да се отстранява на всеки пет години за обеззаразяване. Миналата година, когато MOSE беше използван 36 пъти, оперативните разходи са използването му са достигнали 70 милиона евро.

Бариерата също така прекъсва морския трафик, предизвиквайки протести както от страна на рибарите, така и от големите контейнеровози, които акостират в оживеното пристанища Маргера.

Антонио Реведин от пристанищната администрация на Северно Адриатическо море казва, че забавянето може да струва на всеки отделен товарен кораб по 80 000 евро на ден.

Очаква се системата от "ключалки", която трябва да бъде пусната по-късно тази година, да помогне, поне отчасти, за решаването на този проблем. 

Налице са обаче и екологични проблеми. По-голямата част от от канализацията на Венеция се влива в нейните канали. Според геолога от Националния изследователски съвет на Италия Луиджи Тоси, една лагуна, която е изолирана твърде често, би се превърнала „първо във вана, а след това в канализация“.

По тази причина MOSE се използва, само когато приливите надвишават 110 сантиметра, което означава, че някои ниски части на града, включително площада Сан Марко, все още се наводняват.

Покачването на морското равнище ще направи тези недостатъци ощу по-очевидни, тъй като бариерата се повдига все по-често.

Една статия, публикувана през 2021 г., прогнозира покачване на водните нива между 32 и 110 см във Венецианската лагуна до 2100 г., в зависимост от това колко рязко светът ще успее да намали своите въглеродни емисии.

Според някои учени това, което е необходимо, е план за удължаване на живота на системата. А Луиджи Тоси е сред онези, които смятат, че морската вода може да не е само проблем, но и отговор на предизвикателствата.

Той и неговите колеги предлагат да се изпомпва морска вода под земята и по този начин самото ниво на града да се издигне. Идеята може да изглежда странно, но по принцип това е просто обръщане на нещо, което вече се е случило.

Между 40-те и 70-те години на миналия век добивът на подпочвена вода за използване от промишлеността води до "потъването" на Венеция с около 15 см. 

Пиетро Театини, хидравличен инженер в университета в Падуа, посочва, че има прецедент от нефтената и газовата индустрия, който показва, че съхраняването на газ в подземни резервоари може да повдигне земята над тях.

Геологията на района е обещаваща. Неговите пясъчни подпочвени слоеве имат потенциал за разширение и са покрити с водонепропусклива глина, която би попречила на инжектираната морска вода да се просмуква нагоре, за да замърси сладководните басейни.

Хидравличният инженер Джузепе Гамболати от университета в Падуа смята, че би трябвало да е възможно да се постигне покачване с 25 см в целия град в рамките на едно десетилетие. Предложението му предвижда пробиване на три пробни сондажа.

Ако те не разкрият проблеми, ще се реализира пълният проект, включващ поне дузина кладенци с дълбочина от 600 до 800 метра около града. Гамболати смята, че Венеция може да се "издигне" за около 2% от строителните разходи на MOSE от 5.5 милиарда евро.

Поддържането на повдигането чрез непрекъснато изпомпване на вода може да струва 5% - толкова, колкото са оперативните разходи на бариерата срещу наводнения.

Засега инжектирането на морска вода остава само идея. Но ако не се направи нещо, покачващите се води може, в крайна сметка, да предизвикат по-драстични промени.

Дарио Камуфо, който изучава както околната среда, така и културното наследство на Венеция, казва, че една от възможностите би била просто да се изоставят приземните етажи на града и да се повдигнат тротоарите, така че да позволяват достъп до по-горните етажи.

По-ценните структури могат да бъдат разглобени за повторно изграждане другаде. 

Хермес Реди пък се притеснява, че може да се наложи лагуната на Венеция да бъде завинаги отцепена от морето с дига. А за град, който се гордее с морското си наследство, това може да се разглежда повече като унижение, отколкото като адаптация.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !