В Съединените щати блокиране на правителството може да се случи, когато има дефицит във федералното финансиране и правителството е принудено да остави администрацията без заплащане. Въпреки че има изключения за определени "ключови" служители (включително президента и членовете на Конгреса, които продължават да взимат заплата дори и при подобни ситуации), блокирането означава, че голяма част от държавните институции спират да функционират.

Спирането на администрацията на федерално ниво е феномен от сравнително близкото минало. Недостиг на финансиране започва да се усеща едва след като Конгресът въвежда срокове за приемане на федералните бюджети през 1974 г. 

Първият паричен недостиг се появява две години по-късно, през 1976 г., когато президентът Джералд Форд налага вето на законопроект за финансиране на министерствата на труда и на здравеопазването, образованието и благосъстоянието. След това имаше още пет подобни случая при управлението на президента Джими Картър. Но нито Форд, нито бюджетните пропуски на Картър предизвикват реално затваряне на администрацията.

Главният прокурор от времето на Картър, Бенджамин Чивилети, е човекът, който променя всичко това. През 1980 г. и 1981 г. той издава правни становища, като твърди, че когато има празнина във федералното финансиране, засегнатите части на правителството трябва да спрат всички несъществени функции. 

Оттогава насам правителството е било принудено да спре работа в 10 случая, в отговор на финансов дефицит. 

20–23 ноември 1981 г.

Президентът Роналд Рейгън предизвиква първото спиране на работата на правителството, като налага вето върху законопроект за финансиране, защото смята, че е необходимо по-сериозно свиване на вътрешните разходи. В резултат на това правителството на САЩ освобождава 241 000 държавни служители. 

Както други административни блокажи, и този приключва само след няколко дни.

30 септември – 2 октомври 1982 г.

На следващата година Конгресът предизвиква ново затваряне, пропускайки крайния срок за приемане на законопроект за държавните разходи, въпреки че вече е договорил условията за  тях. 

Ню Йорк Таймс съобщава, че Конгресът е изтървал крайния срок, защото и двете големи партии са имали публични събития, които не са искали да пропускат: републиканците са присъствали на барбекю в Белия дом, а демократите са организирали вечеря за набиране на средства.

Въпреки че Конгресът не очаква недостигът на финансиране да продължи достатъчно дълго, за да задейства процедури за спиране, се получава объркване относно това и някои институции все пак изпращат служителите си у дома.

3–5 октомври 1984 г.

През 1984 г. правителството на САЩ на два пъти закъснява с приемането на законопроекти за  финансирането -  от 30 септември до 3 октомври и от 3 до 5 октомври. Конгресът и президентът Рейгън предотвратяват спиране по време на първия пропуск, като приемат временно удължаване, но след това отново пропускат новия си краен срок, което предизвиква кратко спиране за половин ден, в което правителството освобождава около 500 000 служители.

В крайна сметка демократите се съгласяват с много от исканията на Рейгън в законопроекта, който слага край на затварянето. Законът предвижда временно финансиране на контрареволюционна група, която ЦРУ е организирала да се бори срещу социалистическото правителство в Никарагуа.

16–18 октомври 1986 г.

Спирането през 1986 г. се разиграва по подобен начин като това през 1984 г. - правителството изпраща около 500 000 федерални служители в отпуск за половин ден, а демократите се съгласяват с исканията на Рейгън, за да сложат край на спирането.

Последният недостиг на финансиране по време на президентството на Рейгън се случва през декември 1987 г., но Конгресът предотвратява блокиране на администрацията, приемайки бързо законопроект, който отново осигури финансиране на "контрите". 

Това става само няколко месеца след като Конгресът провежда изслушвания по аферата Иран-контра, свързана с незаконни доставки на оръжия в Близкия изток. 

5–9 октомври 1990 г.

Когато президентът Джордж Буш приема номинацията си на Националния конгрес на Републиканската партия през 1988 г., той произнася известната си фраза: „Прочетете по устните ми: няма нови данъци.“ Неговите последващи решения да повиши данъците по време на неговото президентство разгневяват представителя на малцинството в Камарата Нют Гингрич. През 1990 г. Гингрич повежда републикански бунт срещу законопроекта за финансиране, който предизвиква затваряне на националните паркове и музеи.

13–19 ноември 1995 г.

До 1995 година адмнистративните блокирания продължават от един до три работни дни, но след това започват да се удължават. През ноември същата година правителството на САЩ освобождава 800 000 федерални служители, след като Нют Гингрич изпраща на президента Бил Клинтън законопроект за финансиране, върху който се очаквало вето, тъй като повишавал премиите на програмата Medicare и намалявал екологичните разпоредби.

15 декември 1995 г. – 6 януари 1996 г.

Месец след спирането през ноември, друго противопоставяне между Гингрич и Клинтън довежда до много по-дълго спиране на администрацията, по време на което са освободени 280 000 служители. Това беше първият път, в който недостиг на финансиране затваря правителството за повече от седмица и причинява значителни забавяния за държавните служби. Когато Държавният департамент възобновява нормалните си функции през януари, има натрупани 200 000 заявления за паспорти за обработка.

След този неприятен инцидент Съединените щати успяват да предотвратят подобни ситуации за почти 18 години.

30 септември – 17 октомври 2013 г.

Дългият период без държавни блокажи приключва през 2013 г. поради битка между демократи и републиканци в Конгреса относно Закона за достъпни грижи, или ACA (Affordable Care Act), който президентът Барак Обама подписва през 2010 г.

Президентът и неговите колеги демократи се противопоставят на исканията на републиканците за спиране на финансирането на закона и когато крайният срок за приемане на финансирането изтича, правителството освобождава 800 000 служители. Затварянето приключва седмици по-късно, когато Обама подписва законопроект с леки промени в ACA, но не се съгласява с голямото "орязване", за което настояват републиканците.

19–22 януари 2018 г.

През 2018 г. правителството затваря за кратко, когато демократите в Конгреса се опитват да принудят републиканците да защитят бенефициентите по програма, която позволява на хората без документи, дошли в Съединените щати като деца, да останат в страната. През 2017 г. администрацията на президента Доналд Тръмп обявява план за постепенно премахване на програмата. 

За да прекратят спирането, републиканците се съгласяват да оставят програмата в действие.

21 декември 2018 г. – 25 януари 2019 г.

В края на 2018 г. друг недостиг на финансиране предизвиква най-дългото затваряне на администрацията в историята на САЩ. Този път спорът е относно предложения от Тръмп план за изграждане на стена по границата на САЩ с Мексико. 

Спирането кара правителството да освободи 800 000 федерални служители. Демократите отказаха да финансират стената и в крайна сметка републиканците отстъпват. 

Блокажът приключва месец след като е започнал, а правителството остава без финансиране за граничната стена.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !