За повечето хора по света днес работната култура е свързана с осемчасовия работен ден по пет пъти в седмицата. Тази норма не се е спазвала винаги в историята, но се задържа за сравнително дълъг период от време - от годините след Втората световна война насам. 

Налагането на осемчасовия работен стандарт не е резултат от единично действия, в една отделна индустрия, компания или закон.

Той се появява след дълга и сложна комбинация от трудови действия, застъпничество, политически компромиси, иновативни работодатели и икономическа конкуренция.

Ето как CNN разказва историята на осемчасовия работен ден.

Продължителността на работния ден през годините 

"В най-общи линии, в световен мащаб се наблюдава постоянен спад в продължителността на работния ден от 1800 г. до Втората световна война, като през 1920 г. намалението на работните часове е доста рязко", разказва икономическият историк Бенджамин Хъникът, който е професор в университета от Айова. 

Спадът на работните часове обаче започва от доста високо ниво. В средата на 1800 г. работата по над 70 часа на седмица е нещо обичайно, според икономиста Робърт Уапълс от университета Уейк Форест.

Той създава подробна хронология на развитието на отработените часове в Съединените щати за Асоциацията по икономическа история. 

Като се има предвид, че тогава хората обикновено са работили шест дни в седмицата, тяхното работно време е било приблизително по 12 часа на ден. В началото на 20-и век все още има примери за хора, които са отделяли и много повече време от това. 

В края на Първата световна война, например, работниците в доменните пещи в американската стоманодобивна промишленост обикновено са работили по 84 часа на седмица.

"Тези необичайно дълги работни дни са обект на много критики и се превръщат в основен проблем по време на стачката, започнала през септември 1919 г. Тя се проваля, но четири години по-късно компанията US Steel намалява работния си ден от 12 на 8 часа“, припомня Уапълс.  

Работодателите пионери и шестчасовият работен ден  

През 1926 г. Ford Motor Company, под ръководството на Хенри Форд, въвежда осемчасов работен ден и петдневна работна седмица за своите служители.

След това, по време на Голямата депресия, поради високата безработица, идеята за 6-часова работна седмица попада в дневния ред на много американски компании. 

Книгата „Шестчасовият ден на Келог“ разказва историята за това как зърненият барон У. К. Келог решава през 1930 г. да въведе шестчасови вместо осемчасови смени, с известно намаление на заплащането на работниците. 

Този ход му позволява да наеме обратно служителите, които са били освободени, както и да наеме други безработни. Той е мотивиран и от убеждението, че осигуряването на повече свободно време на работниците е важно социално благо.

В рамките на две години неговите служители започват да произвеждат за шест часа това, което преди са успявали за осем.

Ходът на Келог привлича вниманието на национално ниво и води до натиск за федерално законодателно въвеждане на шестчасов работен ден. Но законопроектът за временно въвеждане на 30-часова работна седмица, който е приет в Сената, се проваля в Конгреса.

Скоро след това, през 1933 г., новоизбраният президент Франклин Делано Рузвелт подписва Закона за национално индустриално възстановяване, съгласно който работодателите сключват доброволни споразумения за въвеждане на работна седмица между 35 и 40 часа и за минимална заплата между 12 и 15 долара на седмица. 

Две години по-късно Върховният съд на САЩ постановява че нормативният акт е противоконституционен поради разпоредба, отнасяща се до клането на пилета. Въпреки че той е анулиран, законодателите и синдикатите продължават да настояват за по-добри условия на труд. 

В края на 30-те години на миналия век те създават нещо, което впоследстве се налага в почти всички държави по света и днес познаваме като осемчасова петдневна работна седмица.

В допълнение към нея се определя и федерална минимална заплата, и въвеждане на защита на детския труд. 

През 1938 г. е приет и Законът за справедливите трудови стандарти, който постановява, че работодателите трябва да плащат извънреден труд на служителите, работещи по повече от 40 часа седмично. 

Вечният компромис между време и пари 

Шестчасовият работен ден на Келог, който става много популярен сред служителите, не издържа проверката на времето. До края на 50-те години мнозинството от служителите на компанията са избрали да възобновят осемчасовия си работен ден. 

Тези, които не го правят, са предимно жени, които запазват шестчасовия си график до средата на 80-те години.  

Работниците аргументират своето решение с това, че нуждата от повече пари винаги надделява над желанието за по-кратко работно време, казва той. Те вече не са склонни да разменят по-високо заплащане за по-малко работа.

В днено време компромисът между време и пари е също толкова важен, колкото и в годините след Втората световна война. Пандемията от COVID-19 промени представите на хората за това колко "поглъщаща" трябва да бъде работата, в сравнение с други важни части от живота им, като например времето, прекарано със семейството. 

Днес много икономисти и работодатели си задават въпроса дали служителите от поколеинието Z и милениалите биха направили различен избор от този на техните баби и дядовци. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !