Северна и Южна Корея са разделени повече от 70 години, след като Корейският полуостров става неочаквана жертва на ескалиращата Студена война между две съперничещи си суперсили - Съветския съюз и Съединените американски щати.

В продължение на векове преди разделянето полуостровът е бил единна, обединена Корея, управлявана от поколения династични кралства.

Окупирана от Япония след Руско-японската война през 1905 г. и официално анексирана пет години по-късно, Корея попада под японско колониално управление в продължение на 35 години. 

Това продължава до края на Втората световна война, когато започва разделянето ѝ на две държави. Решението за това обаче не е взето от самите корейци, а е плод на договорката между Съветския съюз и Съединените щати да разделят Корея на две окупационни зони.

Защо Корея е разделена?

През август 1945 г. двете държави, доскоро съюзници във Втората световна война срещу Германия, Италия и Япония, си поделят контрола над Корейския полуостров.

През следващите три години - между 1945 и 1948 г., Съветската армия и нейните поддръжници установяват комунистически режим в района на север от 38-ия паралел. Южно от тази линия пък е сформирано военно правителство, подкрепяно пряко от Съединените щати.

Съветската политика е широко популярна сред по-голямата част от работниците и селското население на Севера, докато повечето корейци от средната класа бягат на юг от 38-ия паралел, където днес живее по-голямата част от корейското население.

Междувременно, поддържаният от САЩ режим подкрепя десните, антикомунистически елементи в управлението. 

Крайната цел на първоначалния план е Съветският съюз и Съединените щати да напуснат полуострова и да оставят корейците да изберат бъдещата форма на управление. Проблемите започват с началото на Студената война и изострянето на конфликта между Изтока и Запада. 

През 1948 г. Съединените щати призовават за спонсориран от ООН вот за всички корейци, който да определи бъдещето на полуострова. Северът отказа да участва в инициативата, Югът сформира собствено правителство в Сеул, водено от  антикомунистическия лидер Сингман Ри.

Северна Корея отговаря по подобен начин, като назначава бившия партизанин Ким Ир Сен като първи премиер на Корейската народнодемократична република със столица в Пхенян. 

Корейската война и последствията от нея

Ким Ир Сен посещава Москва през 1949 г. и 1950 г., за да търси съветска подкрепа за нахлуване в Южна Корея.

Той успява да издейства от съветския вожд Йосиф Сталин ангажимент за съдействия, както и устна договорка от своя китайски колега Мао Дзъдун, който година по-рано установява комунистически режим в Китай след победата на неговата Червена армия в китайската гражданска война. 

Когато Северна Корея нахлува в Южна Корея на 25 юни 1950 г., Ким разчита на това, че САЩ няма да се върнат и да помогнат на своя съюзник и севернокорейските сили бързо напредват на юг.  

Първоначално Съединените щати наистина нямат намерение да се впускат в поредната война толкова скоро след края на глобалния конфликт.

Президентът Хари Труман обаче променя решението си, изправен пред заплахата от масова "комунистическа" вълна, която да обхване много държави и региони. 

След американската интервенция силите на Северна Корея започват да отстъпват във войната, което налага въвличането в конфликта на комунистическите ѝ съюзници СССР и Китай. 

Сталин има интерес от "отвличане на вниманието" на САЩ, съсредоточавайки сблъсъка в Източна Азия, за да може да получи свобода на действие в Източна Европа, която, всъщност, е истинската цел на неговите геополитически интереси. 

В крайна сметка, корейската война (1950-1953 г.) взима над 2.5 милиона жертви и приключва без ясен победител, но не постига много за решаването на въпроса кой режим представлява „истинската“ Корея.

Конфликтът обаче утвърждава Съединените щати като основен враг за Северна Корея, тъй като американските военни бомбардират всички села и градове в северната половина на полуострова.

Двете Кореи

Примирието, което слага край на конфликта през 1953 г., оставя полуострова разделен с демилитаризирана зона, минаваща приблизително по 38-ия паралел.

За разлика от разделението между Източна и Западна Германия, през демилитаризираната корейска зона няма почти никакво движение. Границата е почти "херметически" затворена, а двете държави поемат по коренно различни пътища в своето развитие.

Сеул запазва силните си връзки със Запада, както и военното присъствие на САЩ, развивайки стабилна икономика и установявайки демократична политическа система на управление. 

Междувременно, Северна Корея остава изолирано "отшелническо кралство", особено след разпадането на съветския блок в началото на 90-те години.

Икономиката ѝ е слабо развита, а властта на управляващата династия се осъществява чрез бруталните репресии на армията и милицията. Фамилията Ким управлява страната вече три поколения, а настоящият лидер е внукът на Ким Ир Сен - Ким Чен Ун. 

Всеотдайните усилия на Севера за разработване на ядрена програма значително повишават напрежението с Южна Корея и нейните съюзници, особено Съединените щати. Ракетните опити на Пхенян продължават до ден днешен. 

Официално Корейската война не е приключила, защото въпреки примирието от 27 юли 1953 година, мирен договор така и не е подписан. Южна Корея отказва да приеме юридическото разделяне на полуострова и към момента изгледите за бъдещото обединение на двете Кореи изглеждат илюзорни. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !