От трапезарията на приземния етаж на Carl's Villa в Копенхаген гостите се наслаждават на гледка към очарователна градина, украсена с класически статуи. Къщата в стил ар нуво е построена през 1892 г. от Карл Якобсен, син на основателя на Carlsberg. Оттогава пивоварът, който сега използва къщата за срещи, се превръща в един от най-големите в света. 

Якоб Ааруп-Андерсен, настоящият шеф на Carlsberg, признава, че успехът на компанията е част от по-голям пъзел около датския бизнес. Това, което е важи за Дания обаче, е вярно и за Швеция, Норвегия и Финландия, пише The Economist.

Тайната на скандинавския успех

Скандинавският регион генерира около 1% от световния БВП, но представлява само 0.3% от глобалното население. В региона оперират редица корпоративни гиганти - Lego е най-големият производител на играчки на планетата по приходи, а IKEA е лидер в производството на мебели (и, благодарение на шведските кюфтета, шестата по големина верига ресторанти). 

Северните страни са база за производство на всичко - от промишлени машини (Atlas Copco) и телекомуникационно оборудване (Nokia и Ericsson) до предпазни колани (Autoliv) и асансьори (KONE). Регионът е създал и най-голямата в света компания за стрийминг на музика (Spotify), както и най-големия доставчик на услугата "купи сега-плати по-късно" (Klarna).

Novo Nordisk, датският пионер в разработването на лекарства за отслабване, е най-скъпата публична компания в Европа, дори след като акциите ѝ се сринаха през декември в отговор на разочароващите резултати от изпитванията за ново лекарство.

Скандинавските фирми изпреварват тези от останалата част на Европа през последното десетилетие. И в четирите държави регистрираните нефинансови фирми са генерирали по-висока възвръщаемост за акционерите си от средната за Европа през последните десет години. Днес северните фирми съставляват около 13% от регионалния борсов индекс MSCI Europe, спрямо 10% преди пет години. Приблизително същия дял имат и германските фирми.

Скандинавските компании се справят добре спрямо глобалните си конкуренти в същите сектори. 20-те компании в региона с най-висока пазарна капитализация генерират оперативни маржове със седем процентни пункта по-високи от медианата на техните основни задгранични конкуренти, а възвръщаемостта на инвестирания капитал е с пет процентни пункта по-висока. 

Разбира се, не всеки скандинавски бизнес е бил успешен. Шведският производител на батерии Northvolt наскоро фалира, а бизнесът с телефони на финландската Nokia беше смазан от iPhone. Освен това много скандинавски компании просто са имали късмет. Регионът е благословен с достъп до огромни природни ресурси, включително дървен материал, желязна руда и, особено в Норвегия, нефт и газ. Въпреки това превъзходството на скандинавските компании е поразително. 

Поглед навън

Един от факторите е, че скандинавските бизнесмени, подобно на техните предци от епохата викингите, са чуждестранни авантюристи. 

„Това, че регионът е малък прави международната перспектива задължителна“, казва Ааруп-Андерсен.

Сред десетте най-ценни компании в скандинавските страни, за които има налични данни, средният дял от приходите, генерирани у дома, е само 2%, в сравнение с 12% за техните партньори в останалата част от Европа и 46% за тези в Америка. Андерс Бойер, главен финансов директор на най-големия производител на бижута в света Pandora, казва, че неговата фирма е преминала пътя от единичен магазин в Копенхаген до глобална операция за седем или осем години. Днес Дания представлява само 1% от продажбите на фирмата. 

Глад за нови технологии

Вторият фактор е, че скандинавските фирми усвояват с ентусиазъм новите технологии. Малко след Втората световна война основателят на Lego сменя избрания от производителя на играчки материал от дърво, след като си запознава с работата на машина за формоване на пластмаса. Днес този дух продължава. Данните на Евростат показват, че 45% от фирмите в Европейския съюз наемат повече от десет души, които плащат за облачни услуги. Средната стойност за четирите скандинавски страни, които оглавяват класацията, е 73%.

Скандинавският плам към технологиите се вижда и в процъфтяващата стартъп сцена. Сред европейските градове само Лондон, Париж и Берлин привличат повече финансиране с рисков капитал от Стокхолм, където живеят много по-малко хора. Хелзинки е пълен с фирми за игри, включително Rovio, създател на Angry Birds, и Supercell, създател на Clash of the Clans. 

За скандинавските предприемачи поемането на риск е по-приемливо, когато знаят, че ако се провалят, ще имат достъп до щедри обезщетения за безработица и добре функциониращи системи за обществено здравеопазване и образование. 

Подкрепа на държавата

Правителствената политика в по-широк план е третият фактор в основата на успеха на скандинавските фирми. Въпреки че високите лични данъчни ставки финансират щедри системи за социално подпомагане в скандинавските страни, ставката върху печалбите на компаниите е приблизително същата като в Америка. Дания, Швеция и Норвегия влизат в челната десетка на класацията по икономическа свобода на Heritage Foundation. 

В Дания наемането и уволняването на работници е по-лесно, отколкото другаде в Европа. Възприемането на цифровизацията от датското правителство също улеснява правенето на бизнес в страната. Както отбелязва Винсент Клерк, шефът на датския корабен гигант Maersk, "Можете да получите номер по ДДС в рамките на един ден.“ Във Франция, например, това може да отнеме месеци.

Търпеливи акционери

Четвъртият фактор за превъзходството на скандинавските държави са търпеливите акционери. Според консултантската компания McKinsey, 80% от големите скандинавски компании имат дългосрочна собственост, в сравнение с 60% в Европа и само 20% в Америка. Бизнес династиите играят важна роля в региона. Maersk и Lego все още се контролират от фамилиите на своите основатели Молер и Кристиансен, въпреки че и двете фирми се управляват оперативно от външни лица. 

В Швеция семейство Валенберг, чието състояние произхожда от банковото дело, притежават големи дялове в различни компании, включително Atlas Copco и Ericsson. Други големи скандинавски фирми, като Carlsberg и Novo Nordisk, се контролират от фондации с нестопанска цел.

Подобни структури защитават скандинавските компании от опасността да бъдат "заграбени" от чуждестранни фирми, което им дава повече време за растеж. Освен това те могат по-лесно да инвестират в своя дългосрочен успех. McKinsey смята, че четири пети от регистрираните на борсата скандинавски компании харчат повече за изследвания и разработки, отколкото техните конкуренти другаде на Запад. Ларс Фруергаард Йоргенсен, шеф на Novo Nordisk, твърди, че основният му фокус е как ще изглежда компанията след 10 или 20 години. 

Скритите рискове

Скандинавският бизнес модел може да бъде подложен на натиск през следващите години. Като се има предвид зависимостта на местнике компании от операциите им в чужбина, те са особено изложени на по-нестабилните геополитически нагласи. Някои вече са засегнати - през 2023 г. бизнесът на Carlsberg в Русия беше иззет от правителството на страната и поставен под временно държавно управление. 

През декември пивоварът се съгласи да продаде дейността на двама местни служители с голяма отстъпка. Maersk имаше кораби и контейнерни терминали, ударени от ракети на хутитите в Червено море, принуждавайки ги да избягват Суецкия канал, което добавя време и разходи към пътуванията.

Правенето на бизнес в чужбина ще стане още по-трудно по време на втория мандат на Доналд Тръмп. По време на предизборната си кампания новоизбраният президент обеща да наложи 10% вносни мита за всички страни. Заплахата може и да не се материализира (след изборите Тръмп съсредоточи гнева си върху Мексико, Канада и Китай), но един по-скептичен възглед за търговията със сигурност ще проникне в американската политика. Това може да е проблем, тъй като една трета от продажбите на десетте най-скъпи скандинавски компании идват от Америка.

Справянето с всичко това ще изисква една последна характеристика на скандинавските компании, която шефовете обичат да изтъкват. Нилс Кристиансен, главен изпълнителен директор на Lego, се позовава на Чарлз Дарвин в оценката си защо фирмите в региона се справят толкова добре. 

"Не е задължително най-силният да оцелее, а този, който ще се адаптира към промените най-бързо“. Докато световният бизнес се подготвя за завръщането на Тръмп в Белия дом, тези думи са по-мъдри от всякога, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !