Жена, която в продължение на 48 години се чуди защо така и не получава отговор, след като кандидатства за мечтана от нея работа, най-накрая откри причината.

70-годишната Тизи Ходсън от Гедни Хил в Линкълншир не могла да повярва на очите си, когато в пощата си открила, че писмото, с което кандидатствала за работа като мотоциклетист каскадьор през януари 1976 г., е било изгубено зад някакво чекмедже в пощенската станция през всичките тези години.

Въпреки че писмото ѝ изчезва в пощата, това не пречи на кариерата ѝ на каскадьор и тя си намира работа, с която обикаля света.

Ходсън смята, че връщането на писмото е било "невероятно" и казва: "Винаги съм се чудела защо така и не ми се обадиха за тази работа. Сега знам защо."

В началото на писмото има написана на ръка бележка, която гласи: “Закъсняла доставка от пощенската служба в Стейнс. Открито зад чекмедже. Само че около 50 г. по-късно.”

Ходсън не знае кой е върнал писмото или дори как е стигнало до нея.

“Остава мистерия как са ме открили, след като съм се местила около 50 пъти и дори съм сменяла държавата 4-5 пъти. За мен означава много да получа това писмо обратно след толкова много време. Спомням си много ясно как седях в апартамента ми в Лондон и набирах писмото на пишеща машина. Всеки ден проверявах в пощата, но там нямаше нищо и бях много разочарована, защото наистина исках да изпълнявам каскади на мотоциклет.”

За щастие на г-жа Ходсън, мълчанието след нейната кандидатура не я отказва от това да опита и на други места. Тя се мести в Африка, работи със змии и коне, научава се да лети и става акробатичен пилот и инструктор.

Поглеждайки назад към писмото, когато едва започвала кариерния си път, Ходсън казва, че много внимавала да не се издаде пред работодателя, че е жена, защото смятала, че по този начин няма да ѝ се обадят за интервю.

Тя дори посочва в писмото, че не я притеснява колко кости може да счупи, защото е свикнала.

“Ако можех да поговоря с по-младата версия на себе си, щях да ѝ кажа да направи отново всичко, което направих. Имах прекрасен живот, дори и да си счупих някоя и друга кост.”