Преди милиарди години Земята е била необитаема скала, покрита с магма. Учените все още работят, за да разгадаят историята за това как се е трансформирала в синьо-зелено кълбо, изпълнено с живот.

Всяка година обаче, с напредването на науката, ние научаваме повече за мистериозната история на нашата планета.

През 2025 г. учените повдигнаха завесата върху странни явления, разкриха възрастта на най-старото известно скално образувание, откриха процъфтяваща екосистема на близо 10 км под повърхността на океана и откриха неочаквано движение в ядрото на планетата.

Ето някои от начините, по които научните изследвания са оформили нашето разбиране за планетата Земя през 2025 г., представени от CNN:

Най-старата скала на планетата

Скална издатина в отдалечен ъгъл на северната част на канадския Квебек крие най-старите известни оцелели фрагменти от земната кора, според проучване от юни.

Откритието отваря вратата за по-нататъшно изследване на скалното образувание и всички фосили, които то съдържа, за да осветли една неизвестна глава от историята на Земята.

Разкритият остатък от древното океанско дъно, наречен Нуввуагитук, датира отпреди 4.16 милиарда години, което го прави единствената скала, за която е установено, че произхожда от първия от четирите геоложки еона (времева епоха в геологията, бел. ред.) в историята на нашата планета: Хадейския.

Този еон е започнал преди 4.6 милиарда години, когато се е смятало, че светът е горещ, бурен и адски, но учените казват, че е възможно новодатираната скална формация да запази следи от живот от Хадейския период.

Все пак не е ясно дали Нуввуагитук ще бъдат широко приети като най-старите скали на Земята - дългогодишен научен дебат.

Скалната проба не е съдържала твърд минерал, известен като циркон - най-лесният и надежден начин за датиране на стари скални образувания - и малко е окончателно, когато става въпрос за скали и минерали, чиято история обхваща повече от 4 милиарда години.

„Микросветкавици“, блуждаещи светлинки и произходът на живота

Блуждаещите светлинки, забелязвани над блата, мочурища и тресавища през вековете, са вдъхновявали фолклорни произведения, истории за духове и дори един странен анимационен филм във Великобритания от 80-те години на миналия век.

Но причината за феномена никога не е била ясна. Теориите включват статично електричество, рояци насекоми, птици, носещи светещи гъби, или светкавици, които запалват блатен газ.

Последната хипотеза не е била далеч от истината, според изследователи, които смятат, че са намерили научно обяснение. Тяхното проучване, публикувано през септември, показва, че малки светкавици запалват микроскопични мехурчета метан.

„Микросветкавицата“ обаче не идва от небето. Вместо това произхожда от електрически заредени мехурчета вода, които взаимодействат с метана, за да произведат светлинните проблясъци.

Друго проучване, публикувано през март, установи, че микросветкавицата в първична мъгла може да е предизвикала химическото образуване на градивните елементи на живота преди повече от 3 милиарда години.

Изместващ се магнитен северен полюс

За разлика от географския северен полюс, който отбелязва фиксирано място, където се събират всички линии на дължина, извиващи се около Земята, позицията на магнитния северен полюс се определя от магнитното поле на Земята, което е в постоянно движение.

През последните няколко десетилетия движението на магнитния север се ускори драстично, преди бързо да се забави от 2015 г. насам. Учените не могат да обяснят основната причина за необичайното поведение на магнитното поле.

През 2025 г. учените актуализираха Световния магнитен модел – който помага за запазване на точността на глобалните системи за позициониране, като тези, използвани от самолети и кораби – като нулираха официалната позиция на магнитния север и въведоха нови прогнози за неговото движение през следващите пет години.

От откриването си през 1831 г. магнитният север се е отдалечавал от Канада и е напредвал към Русия - понякога бързо, понякога бавно.

През 1990 г. движението му се ускорява, увеличавайки се от 15 километра до 55 километра годишно, каза пред CNN през януари д-р Арно Чулиа, старши научен сътрудник в Университета на Колорадо, Боулдър, и Националните центрове за екологична информация на NOAA. Около 2015 г. дрейфът се забавя до около 35 километра годишно.

Учените очакват, че дрейфът към Русия ще продължи да се забавя, въпреки че има известна несигурност относно това колко дълго ще продължи това.

Най-дълбоката известна животинска екосистема

Геохимикът Менгран Ду има 30 минути, оставащи от подводното ѝ гмуркане в дълбок океански ров, който се намира между Русия и Аляска, когато забелязва това, което тя нарича „удивителни същества“, включително различни видове миди и тръбни червеи, които никога не са били регистрирани на толкова екстремни дълбочини.

Ду и нейният екип се натъкват на най-дълбоката известна екосистема от организми, които използват химичното съединение метан вместо слънчева светлина, за да оцелеят. Съществата живеят на 5800 до 9500 метра под повърхността на океана в така наречената хадална зона.

Учените са предположили, че микробите, живеещи в екосистемата, превръщат органичната материя в седиментите във въглероден диоксид и въглеродния диоксид в метан - нещо, което изследователите не са знаели, че микробите могат да правят.

Бактериите, живеещи във видовете миди и тръбни червеи, след това използват този метан за хемосинтеза, за да оцелеят, казва Ду, която беше посочена от научното издателство Nature като един от 10-те учени, оформили науката през 2025 г.

Потънали светове

Има много неща, които се случват под повърхността на Земята.

Учените откриха, че останките от суперконтиненти, скрити дълбоко в мантията - голямата зона под тънката кора на планетата, са по-стари, отколкото се смяташе досега.

Откритието от януарско проучване предполага, че скалистата мантия не е толкова равномерно смесена от вътрешните движения на Земята, колкото се смяташе някога.

Всъщност, има много скрити структури, като тези древни тектонични плочи, които могат да оформят активността в мантията и върху земната кора по начини, които все още не са разбрани.

През август учените разкриха, че друга геоложка аномалия в мантията - маса от горещи скали, която се намира на около 200 километра под Апалачите в Нова Англия - се е образувала преди около 80 милиона години, когато Гренландия и Северна Америка са се разделили.

Горещото скално петно ​​може да помогне да се обясни защо древни планини, като Апалачите, не са ерозирали толкова, колкото се очакваше с течение на времето.

Загадъчният център на Земята

Забележителните открития от 2025 г. отидоха още по-дълбоко - в най-вътрешния слой на Земята, който представлява гореща, твърда метална топка с радиус от около 1221 километра, заобиколена от външно ядро ​​от течен метал.

Директно наблюдение на ядрото на Земята е невъзможно и учените обикновено го изучават, като анализират промените в размера и формата на сеизмичните вълни, докато преминават през ядрото.

През 2024 г. учените потвърдиха, че вътрешното ядро ​​на Земята е обърнало въртенето си, а през февруари 2025 г. същият екип разкри промени във формата - с деформации в най-плиткото му ниво.

Златото е един от металите, за които се смята, че изграждат ядрото, а през май проучване, базирано на хавайска скална формация, предполага, че поне малко количество злато е излязло на повърхността.

Това изтичане повдига една очарователна перспектива: ако продължи, в бъдеще повече от този благороден метал може да се премести от центъра на Земята до земната кора.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !