Тази седмица във виетнамския град Хошимин 67-годишна жена строителен предприемач беше осъдена на смърт заради това, че в период от 11 години е източвала една от най-големите банки в страната.

Сумите са главозамайващи. Чуон Ми Лан беше осъдена заради изтеглянето на 44 млрд. долара заеми от Saigon Commercial Bank. От прокуратурата казват, че 27 млрд. долара от тях може никога да не бъдат възстановени.

Традиционно потайните комунистически власти в страната бяха необичайно откровени по този случай, разяснявайки най-големи подробности пред медиите. Според тях, 2 700 души са призовани да свидетелстват, а в съдебния процес са участвали 10 прокурори и 200 адвокати.

Доказателствата се съхраняват в 104 кутии с общо тегло 6 тона. Пред съда бяха изправени общо 85 души, заедно с Чуон Ми Лан, която отхвърли обвиненията срещу нея.

Съдебният процес беше най-драматична глава в антикорупционната кампания в страната, оглавявана от генералния секретар на Комунистическата партия Нгуен Фу Чонг.

Той е консервативен идеолог, отдаден на Марксистката теория, който смята, че народният гняв срещу необузданата корупция представлява екзистенциална заплаха за монопола на Комунистическата партия върху властта.

Той подхвана кампанията по-сериозно през 2016 г., след като надделя над тогавашния министър-председател, който подкрепяше бизнеса и запази ръководната длъжност в партията.

По време на кампанията двама президенти и двама вицепремиери трябваше да подадат оставка, а стотици длъжностни лица бяха дисциплинарно наказани или вкарани в затвора. Сега една от най-богатите жени в страната се присъединява към тях.

Чуон Ми Лан произхожда от китайско-виетнамско семейство от гХошимин (бивш Сайгон). Градът отдавна е търговският двигател на виетнамската икономика с голяма китайска етническа общност.

Тя започва като продавачка на сергия на пазара, където продава козметика със своята майка, но впоследствие започва да купува земя и имоти, след като Комунистическата партия поставя началото на период на икономически реформи през 1986 г.

До 90-те години тя вече притежава голям имотен портфейл от хотели и ресторанти.

Въпреки че извън страната Виетнам е известена най-вече с бързо развиващия се производствен сектор, като алтернативна верига на доставки на Китай, повечето богати виетнамци са натрупали състоянието си от строителство и сделки с имоти.

Земята във Виетнам официално е собственост на държавата. Получаването на достъп до нея често изисква човек да има лични отношения с държавни длъжностни лица. Корупцията ескалира с ръста на икономиката и става повсеместна.

До 2011 г. Чуон Ми Лан  вече е известна бизнес фигура в Хошимин и получава правото да уреди сливането на три по-малки банки с финансови проблеми в една по-голяма банка на име Saigon Commercial Bank.

Виетнамското законодателство забранява физически лица да притежават над 5% от акциите в дадена банка. От прокуратурата обаче казват, че посредством стотици кухи компании и подставени лица, Чуон Ми Лан, всъщност, е притежавала над 90% от Saigon Commercial.

Тя е обвинена, че е използвала това влияние, за да назначава нейни приближени за мениджъри и често им разпореждала да одобряват стотици заеми на мрежата от кухи компании, които тя контролирала.

Отпуснатите суми са зашеметяващи. Нейните заеми съставляват 93% от цялото кредитиране на банката.

От прокуратурата твърдят, че в период от три години, започващ през февруари 2019 г., тя разпоредила на шофьора си да изтегли 108 трлн. виетнамски донга (над 4 млрд. долара) в брой от банката и ги съхранявала в мазето си.

Толкова много пари, дори и да са били в банкнотите с най-голяма деноминация във Виетнам, биха тежали 2 тона.

Тя е обвинена още, че е предлагала щедри подкупи, за да си гарантира, че кредитите ѝ никога не се проверяват. Един от подсъдимите е бил главен инспектор в централната банка, който е обвинен във взимане на подкуп в размер на 5 млн. долара.

Един от основните въпроси е как всичко това е продължавало толкова дълго време.

"Озадачен съм," казва Ле Хонг Хиеп, който ръководи Програмата за изучаване на Виетнам в института ISEAS в Сингапур.

"Това не беше тайна. Беше добре известно, че Чуон Ми Лан и нейната група Van Thinh Phat използват SCB като своя касичка, за да финансират масовото придобиване на недвижими имоти на най-добрите места.

Очевидно беше, че тя трябва да си набавя парите отнякъде. Това обаче е честа практика. SCB не е единствената банка, която е използвана по този начин. Затова може би правителството я е пропуснало, защото на пазара има толкова много сходни случаи," допълва той.

Дейвид Браун, пенсиониран служител на държавния департамент на САЩ с дългогодишен опит във Виетнам, смята, че тя е имала протекцията на влиятелни фигури, които доминират в бизнеса и политиката в Хошимин от десетилетия.

Той също така смята, че има намесени и по-сериозни фактори, съдейки по начина, по който беше проведен този съдебен процес – опит за повторно налагане на авторитета на Комунистическата партия над свободната бизнес култура на юга.

"Това, което Нгуен Фу Чонг и неговите съюзници се опитват да направят, е да си върнат контрола над Сайгон или поне да попречат той да им се изплъзне. До 2016 г. партията в Ханой до голяма степен позволяваше на тази китайско-виетнамска мафия да управлява града.

Те вдигаха шума, който местните комунистически лидери се предполага, че трябва да вдигат, но в същото време източваха града, получавайки значителен дял от парите, които се генерират там," посочва Браун.

Заради разклатеното си здраве 79-годишният Нгуен Фу Чонг почти сигурно ще трябва да се оттегли на следващия конгрес на партията през 2026 г., когато ще бъдат избрани нови лидери.

Той обаче е изправен пред едно противоречие. Под негово ръководство партията си постави амбициозната цел Виетнам да бъде богата страна до 2045 г., благодарение на базирана на знанието и технологиите икономика. Това е и причината за все по-близкото партньорство със САЩ.

Въпреки това по-бързият икономически растеж във Виетнам означава почти неизбежно и повече корупция. Ако се борите прекалено много с корупцията, рискувате да потушите икономическата активност.

"Това е парадоксът," казва Ле Хонг Хиеп. "Техният модел на растеж разчиташе на корупцията толкова дълго време. Корупцията беше смазката, която поддържаше работата на машините. Ако спрат смазката, нещата може да не работят повече."